Тиха нощ, свята нощ… Пожелания за благоденствие, вдъхновение, мир в душата, любов и смирение… Последвани от обещания как от догодина/от понеделник/ от утре ще сме по-човечни, по-сдържани, по-добри… И, разбира се, всичко това прекъсвано от прескачания на сърцето, бебешки плач и тревожен кучешки лай. Предизвикани, разбира се, от неочакваните, но за сметка на това непрестанни гърмежи от улици, детски площадки, училищни дворове… Пиратки.
Какво са Рождеството и посрещането на следващата година от нашите животи без пиратките. Любими не само на агресивните, сърдити на живота хормонално предизвикани ранни тийнове, които обичат да питат „ти знаеш ли аз кой познавам“ и да нямат отговор на същия този въпрос. В още по-голяма степен на мъжете на зряла, средна и по-късна възраст, които целогодишно пийват двулитровка биричка по пладне, по чехли, пред алкохолното нон-стопче край вход „Г“ в квартала, коментират комшиите, подсвиркват на „мацуранки“ и правят дребни залози на мачове, табла и карти, докато връстниците, че и децата им съвестно се трудят или занимават с благотворителни дела. Същите субекти за сметка на това пък са убедени, че някой друг е съсипАл живота им, семейството им, и „таа държава“. (Сигурна съм, че има и жени, които гърмят пиратки. Просто лично аз никога не съм виждала – виждала съм само да гледат с майчино умиление и овчо възхищение към някой подобен типаж с алфа мъжкарски претенции, докато гърми пиратки, което е еквивалентно печално като действие.)
Пиратките са дразнещо, опасно и комплесарско занимание за неудовлетворени от себе си и от живота си празни хора без интереси.
#SorryNotSorry, както един приятел, който не гърми пиратки, обича да казва в хаштагове. Служат за нещо като шорткът как да занимаеш всички наоколо със себе си, лесно и незабавно, ако просто нямаш какво друго да кажеш или покажеш на хората…(Такива спомени пазя например от съученика си Божидар от началния курс, който ме целеше със запалени пиратки или ги пускаше в джобовете на дрехите ми, защото, както ми обясниха по-късно, „ме харесвал и не знаел как да си покаже чувствата“, а аз явно преигравах в негативната реакция.) По-късички или по-дълги фалически символчета, пълни с барут, изразяващи неуважение към общността около тебе, към природата, към животните наоколо…
Именно затова любителите на евтина полузаконна пиротехника за комплексари ежегодно се вбесяват, когато някой отвори темата, че пиратките нарушават спокойствието на всички хора наоколо, плашат и домашните, и уличните животни (някои от тях до смърт) и замърсяват и без това крайно мръсния градски въздух. Всъщност тези аргументи не биха могли да разубедят любителя на пиратки, даже напротив – точно това са движещите му фактори да се отдава на жалки и дразнещи радости. Той иска да пречи, а не да не пречи. Иска да се изплюе върху спокойствието, хармонията, мира и споделените моменти, случващи се между тези същества, към които той не усеща принадлежност.
Също както мятането на салфетки по дискотеки и кръчми следва да мимикрира хвърлянето на пачки от постсъветските БГ- и Юго- мутри, пиратките следва да наподобяват момчешка игра на оръжие в подсъзнанието на всеки с казармени, насилствени, милитаристични, побойни и конфликтни фантазиии – нещо като отдушник на невъзможността да си ги разгърнеш и осъществиш в пълна степен. Изхождат от същото място в човешката душа, от което и необходимостта да караш с 200 в градски условия, надрусан, на червен светофар – само че в AliExpress / OLX версия, когато си обикновен човек от народа и не разполагаш със скъпа кола и полицейски протекции зад гърба си.
Наскоро прочетох шега, че маркетинговите усилия по чистене на имиджа на вредоносни бизнеси сигурно ще стигнат и дотам, че пиратките да се промотират с посланието как за всяка закупена ще се дава по стотинка за храна на бездомно животно. Всъщност изобщо няма да се учудя, ако се случи и това – предвид комуникационните, устойчиви и благотворителни индулгенции, които обичат да си купуват бизнесите, свързани с хазарт, тютюневи изделия, алкохол, вредни храни, произведени по неетичен начин и чрез екплоатация на труд, твърди горива…
Пиратките обаче не вредят само на ушите ни, на нервите ни, на съня на бебетата ни, на спокойствието на бабите ни и на благосъстоянието на домашните ни любимци, не че това би било малко.
Не са опасни само от гледна точка на откъсване на някой и друг пръст или крайник – обикновено той си принадлежи на пиромана, който ги гърми на свой риск, а лично на мен състраданието ми свършва някъде там. Не е пагубно само за птичките, чиито сърца се пръскат, или за домашните кучета, изтръгващи се от поводите си в пристъп на див ужас, понякога за да не се намерят никога и да изживеят мъчително остатъка от живота си и да разбият сърцето на стопаните си навръх празника… (В такива моменти пираткаджията обикновено си мисли, че те контрира с неграмотно написана вариация на въпроса „е кво, животните по-важни от хората ли станаха“, понеже не знае и сигурно няма и да разбере, че човекът никога не е бил нещо повече, или нещо отделно, от хармонията на света около себе си и „човещината“ никога не се е изразявала в това да разсъждаваш по подобен начин. Джендърщини.)
Проява на на дива безвкусица и неуважение и само към факта, че по света има градове и села, самотни хора и човешки общности, деца и старци, които прекарват празничните си дни без ток, без светлина, без комуникационни връзки с останалата част от света, подложени на бомбардировки, военна агресия, насилие, оръжейни атаки.
И още нещо: всъщност фините прахови частици, отделяни при гърмежите с пиратки, са съизмеримо вредни за човешкото здраве с тютюнопушенето или емисиите, излъчвани от дизеловите автомобили, а вдишаното по време на празничните дни се отлага и остава в организма през цялата следваща година. А количествата прахово замърсяване, са плашещо големи. Преди няколко години например, в Германия е измерено, че повишаването на съдържанието фини прахови частици само около новогодишните празници, се равнява на 17% от общото прахово замърсяване от цялото автомобилно движение в рамките на една календарна година.
Що се отнася до животните, при тях проблемът идва оттам, че слухът им е в пъти по-силен от човешкия. Сами знаете колко могат да те стреснат неочакваните гърмжеи в близост до теб и само с човешки слух. Това, което чуват е съпоставимо със звука, който бихме чули ние, ако пиратката гръмне в или до самото ни ухо.
Дивите животни в градска среда са най-засегнатите жертви на деликатния арт на пиратките. Фрактури, мозъчни състресения и внезапна смърт грозят птиците, а тези от тях, които оцеляват, често се озовават непоправимо далеч от гнездата си. След празниците традиционно се отчита бум на осиротели птички. При емоционални животни като катеричките стресът от шума на пираките води често до внезапна смърт. Водните птици бъркат останките от пиратки с храна и се тровят с тях.
Що се отнася до домашните или улични бозайници, често кучета и котки в паниката си от случващото се бягат на далечни разстояния, губят се и не успяват да се върнат. Едно травматизирано от уплаха куче в паниката си може да излезе на път с автомобили, а това може да завърши катастрофално и за кучето, и за водача.
Както при животни, така и при хора с епилепсия светлинният и звуков стрес може да предизвика припадък и гърч, при който да е по-възможно да завърши фатално, предвид, че ветеринарните клиники традиционно не работят по новогодините празници, а хуманните спешни центрове са претоварени с пациенти, пострадали от празнични фактори като преяждания, препивания, или физически травми от вълнуващи преживявания с пиратка.
„Върхът на хранителната верига“ обаче не се интересува от подобни аргументи. Доколкото се интересува, той е доволен – харесва му и иска да бъде точно така. Сърдит е на вселената, тя му пречи, та иска и той да попречи на нея.
Знаете ли, оригиналното заглавие на този текст всъщност беше „Кажи ми, че ми е малък, без да ми казваш, че ти е малък“, но ми се стори неуважително. размислих и го смених. Размерът и „small dick energy“ са две различни неща – Грета Тунберг е наясно, и, кой знае, може някой ден и Андрю Тейт да разбере. На редица готини хора им е малък и това няма нищо общо. Те не мятат пиратки в краката ни. Имат си други източници и на сексуално, и на човешко самочувствие. Респект и за много години.
Вижте още:
