С наближаването на предстоящите избори за народни представители и за представители на България в Европейския парламент е трудно да не се замислим за избирателната активност. През последните години у нас тя рядко е надхвърляла 40%.
Ако се запитаме защо е така, възможните отговори са многобройни. Може би около 60% от нас не могат да разпознаят себе си в дадена политическа сила или в конкретен неин представител.
Възможно е и да е трудно за един човек самостоятелно да се запознае с платформите, програмите и ценностите на всички партии.
Не е изключено и човек да се е отчаял от гласуване и от политическа активност с годините и вече да е придобил печалното убеждение, че „нищо няма смисъл“.
Понякога пък си мислим, че политиката е далече от нас и всъщност не засяга нашето пряко ежедневие. Нерядко се чува въпросът: „Добре, но какво ще се промени за мен от едни избори?“.
Всеки от тези аргументи е разбираем и логичен, особено ако опитаме да проявяваме емпатия към хората, а не да очакваме, че ще мислят точно като нас.
Призивите в полза на конкретен кандидат или на гласуването като цяло ни заливат от екрани, билборди и социални мрежи. Сами по себе си обаче те надали са достатъчни, за да убедят човек, че има смисъл да упражни вота си, ако той вече не е убеден в това. Не помагат и обвиненията в стил: „Каква държава ще оставиш на децата си?!“.
На практика причината гласуването да има смисъл е колкото абстрактна, толкова и общовалидна и проста:
Политиката присъства във всеки дребен детайл от ежедневния ни живот, дори когато не я виждаме. Свикваме да мислим за политиката като дейност на партийни лица в официални костюми, които се занимават предимно с теми като финанси, инфраструктура, енергетика и международни стратегии. И ако не се чувстваме компетентни или заинтересувани в тези конкретни области, оставаме с чувството, че политиката се случва извън нас.
Политиката обаче не е само това и не е дело само на „професионалните“ политици. Тя е рамката, която всички заедно създаваме за обществата си и средата около себе си. Независимо дали с действия, с думи или с апатия, ние всички сме участници в нея.
Възможностите ни за образование са политически обусловени.
Въпрос на политика е дори дефиницията за семейство, а също и възможностите човек да упражнява на практика своите конституционни права.
Отношението към животните и възможностите за тяхното благосъстояние в една държава също е политически проблем. Проблем е и на възпитание, да, но дори възпитанието, макар и индиректно, също е въпрос на установената в конкретната общност политическа и ценностна рамка.
Често пъти се питаме „това ли е най-важното“, когато ни се струва, че на дадена политическа мярка или промяна се отделя несъразмерно голямо значение. Отговорът е и хубав и не: всичко е важно. Защото всички сме еднакво важни като членове на обществото си.
Преди изобщо да мислим в имена или партии, всъщност има друг въпрос, на който да си отговорим – кое е най-важното за самите нас. Оттам нататък можем да потърсим дали и с кого имаме конкретно препокриване в тази специфична за нас приоритетна ценност. И отговорът ще дойде сам.
Ето и пет потенциални въпроса, които можем да си зададем. Те сами ще се превърнат в пет потенциални причини какъв е смисълът да гласуваме.
Не е задължително всички ваши ценности да са изцяло консервативни или либерални, дори би било странно и крайно да е така. В политическия компас липсва „правилен отговор“ какъв да бъдеш. Неправилно би било единствено да използваш своите ценности като оръжие, с което да потискаш и принуждаваш други хора да бъдат точно като теб.
Колкото и условно да е делението на либерално и консервативно, всяка от политическите сили – парламентарно представени или непредставени, клони повече към спектъра на свободите или към спектъра на традициите. Това би било добра отправна точка за вас.
А за повече препокриване във вижданията си можете да „сверите часовника си“ и с политическия компас за европейските избори ето тук: https://azglasuvam.net/politicheski-kompas/.
Ако отговорът е утвърдителен, значи нещо у нас по вашите представи се случва правилно. Замислете се кой е факторът, който най-много цените в тази среда и ви кара да се чувствате на мястото си и потърсете кой конкретно е работил в тази насока през последните години у нас. Може би това е вашият отговор.
Ако сте недоволни от случващото се, отново има причини за това. Къде е източникът на вашата неудовлетвореност? Каква е промяната, която търсите, за да пасва средата ви на вашите представи? Кой може да ви представи такава алтернатива?
Опитайте да промените състава на парламента с нови лица и политически сили, за да се чувствате истински представлявани.
А може би сте човек, който изобщо не вярва в партийната политическа система и имате антиавторитарни убеждения. Дори и тогава, не е без значение в рамките на каква система сте антисистемни играчи. Кои са политиците, които биха ви гарантирали свободата да изразявате убеждения, с които те сами не са съгласни?
Правото на глас, присъщо единствено на дееспособните хора, им дава една безценна възможност, която не си струва да се пропусне с лека ръка – да говорят от името на всички живи същества около нас, чието съществуване и благосъстояние за добро или за зло много зависи от човешката намеса и от политическите реформи.
Искате по-добра грижа и повече контрол при развъждането на домашни любимци? Искате край на отглеждането на норки и лисици единствено с цел да бъдат убивани заради кожата им? Искате селскостопанските животни да живеят свободно и да се забрани жестоката практика на изолирането им в тесни клетки?
От страницата на „Невидими животни“ можете да се информирате кои кандидати мислят точно като вас и да попитате останалите!
А можете да упражните своето право на глас и по още един начин: като подпишете петицията за забрана на клетките за отглеждане на телета завинаги ето тук: https://bezkletki.nevidimi.bg/
Един ден, в не толкова далечното бъдеще, децата ще могат сами на свой ред да взимат решения като избиратели. За да се случва това по адекватен за тях самите начин, ще им бъде нужно да растат с подготовка от фактологически и практически познания и умения за критично мислене, да имат широк поглед върху света около себе си. Някои от тях може би ще станат инициатори и двигатели на промени към по-добро, а не само гласоподаватели.
Според вас какво ще им бъде нужно, за да станат пълноценни и щастливи личности? STEM класна стая? Повече избираеми предмети? Повече личностно и здравно образование? Повече меки умения? Повече познания за историческите процеси?
Поне един човек в политиката мисли точно като вас.
Ако е в България, то в каква България – върнете се към предишните въпроси. Ако е извън страната, то доколко важни са за вас отворените граници? Как си представяте да запазите връзка с родината си – бихте ли искали да гласувате от чужбина, къде ви се струва адекватно да плащате своите данъци, къде ще се осигурявате пенсионно? Бихте ли търсили общностни решения на ниво Европейски съюз, успешен пример за които са Европейските граждански инициативи, насочени към животните?
Този текст започна с въпрос, така че нека завърши с отговор.
Смисълът да гласувам се съдържа в корена на самата дума – да имам глас, да бъде гласът ми чут. Да не спирам да говоря, докато не ме чуят. Да говоря и от името на тези, които без мен не биха могли да бъдат чути и остават невидими.
* „Невидими животни“ е граждански колектив, насочен към създаването на по-хуманен и справедлив свят за животните в индустрията.
Вижте още:
