Че животът е несправедлив, несправедлив е, особено за нас, немилионерите. Но няма да е справедливо, ако премълча, че никак не са справедливи и хората. Особено немилионерите, особено когато съдят другите. Масата проявява очебодящ двоен стандарт – мери с един аршин едни, а с друг – други. Ето ви конкретика за двойните стандарти:
Автобусите, тролеите, трамваите все още (специално у нас) са за наказание за хората, които си нямат личен автомобил, камо ли автопарк. Видиш ли нормален човек в градския (надявам се, че ги зърваш през стъклото, докато си отвън, но не пеша, а в твоето си лично превозно средство, ама не и да си бакшиш, нали), си казваш „Еми да, няма си автомобил, горкият. Няма дори пари за такси, миличкият“, т.е. това е една, ниска, малка класа (под средната как се нарича?) човек…
Сега обаче, само гледай – качи ли се милионер в трамвая – „Уоооу, браво на него, ехааа, колко е земен, колко е еко-френдли, де да бяха всички мегабогаташи толкова скромни човеци“! Е, честно ли е? Нищо че се вози като бедняците, не го прави от бедност и значи заслужава останалите да удрят чело в краката му от уважение. Защото така е избрал! Така е и с някой кмет (кандидат-кметовете в момента не се броят, то им е само за момента, а ако им е за постоянно – още по-зле, горките бедняци) или министър – ама ако е кмет на Ню Йорк или министър във Франция, понеже тук в София е пиарска акция, ще каже народът. Още повече ако политперсоната кара велосипед или ролери (те нашите май и не ги могат тия акробатики).
Същата работа. Ако скромен откъм финанси човек си е купил от битака или от Лидл блузка за седем лева – „Ууу бе, несретник, аутсайдер, скъсаняк“! А ако е милионер – „Чуден човек, евала нему, само така, не са дрехите най-важното“! Дори и да не е милионер, а да е отлично печелещ бизнесмен (но не българин, разбира се), който джитка с обикновена черна тениска за два долара (пакет от пет броя – за десет доларчета), тогава пак дитирамби – „Ееее, ми да, той уважава парите, то така се става успешен, като не харчиш пари за глупости, ашколсун, важен урок, машалла, само така, ето как се трупат кинти, ехаа!“.
Шишавите хора в днешно време са навсякъде. Обаче видиш ли шишав мъж (стига телесата му да не надникнали под бял потник рипс и долнище анцуг с протрити колене), реакцията е: „Браво, добре се гледа, хубаво живее, това е успешен мъж, който си угажда, еваларка!“. Много е лесно да си го представиш как се поти хубаво на плажа, до басейна си, под две-три моделки или на голф игрището, нали? Може да се поти, да му е тежко да се движи, но потенето е блажено. А трапезите, които облагородява с шишавината си? Кой знае какви чудеса са и там, но не започвам и ето че вече спирам, защото слюнчица ми капе по клавиатурата, пък в близките години няма да успея да изкарам толкова хонорари от тези статии, че да си купя нов лаптоп, ако стане късо.
Я сега си представи, че видиш шишава жена. Ще си кажеш ли, че нейните пълни бедра и тлъсти мишци са добре отглеждани от охолен живот? Ми не, много ясно. Много отдавна при представата „дебела жена“, си си казал – „Я па тая мързелана, лакомия ненаситна, бързо да се хване там да тича на пътеката, а и да погладува здраво, ебаси занемарената капибара!“. Е, честно ли е?
И по-точно – в какво ги пренасяш. Млад си, носиш си авокадата, синята спирулина и селърито в платнена торбичка. Не че някой вижда какво тежи в нея, но сигурно може да отгатне. По-важното е, че този някой, а и повечето някои, които те видят, вече имат мнение за теб – особено ако са и те младеещи – „Браво, красив млад човек, който използва тази торба многократно, защото тази торба е от плат, а не от найлон, пластмаса, химически влакна! Браво, той спасява планетата, благодарение на него ще оцелее светът, благодаря ти, зелено човече с добро сърце!“.
И ето – грижата ти за природата е оценена, и то заслужено! Но ако става дума за пенсионер, ама не от АЕЦ Козлодуй, дето обикаля света с круизни кораби, а обикновен такъв, леко пахнещ на спарено пенсионер, дето носи в торбичката си кисело мляко 2% (че по-евтинко) и локумена вафла. И неговата торбичка е платнена, също ръчно изработена (и дори вероятно у дома, от неговите ръце или от ръцете на съпругата му, докато е била жива; а не поръчана онлайн), но какво от това! Видиш ли го и у мислите ти се чува: „Пуу, селянин, нямал е 50 стотинки за хубава, нова найлонова брандирана торбичка, а си я носи тази смачкана грозна гадост от у тях, за да спести, пууу!“. Мда.
Пиши ни с още примери, ако се сещаш за такива. Може и по вайбър, ама само ако си по-млад, щото така е прието на тази възраст. А ако си по-стар, чрез есемес, че иначе излиза, че спестяваш бе, бедняк!
Вижте още:
