На 6 август светът отбелязва една от най-трагичните дати в своята история — годишнината от атомната бомбардировка над японския град Хирошима през 1945 г.
Градът e превърнат в руини за миг, а хиляди хора губят живота си.
Между 70 000 и 80 000 души загиват веднага при взрива и в първите часове след него. До края на 1945 г. общият брой загинали достига около 140 000 души. Повечето от тях са цивилни възрастни хора, жени и деца. Стотици хиляди страдат от хронични заболявания, генетични мутации и психически травми до края на живота си. Около 70% от сградите са напълно унищожени, а над 90% - сериозно повредени. Днес оцелелите (хибакуши) са по-малко от 100 000, а повечето от тях са на преклонна възраст.
В памет на жертвите 6 август е обявен за Ден на милосърдието.
Милосърдието не е просто чувство на съжаление или съчувствие — то е действие, готовност да помогнем на страдащия, независимо кой е той, от къде идва, какъв е неговият произход или причината за неговото страдание. Истинското милосърдие надхвърля границите на държави, идеологии и религии. То е универсален език, чрез който можем да запазим човешкото в себе си.
И днес, 80 години след трагичните събития, Хирошима е символ на това докъде води липсата на милосърдие, съпричастност и уважение към живота. И ако тогава човечеството се оправдаваше с война, днес няма извинение.
Много уроци можеха - и трябваше - да бъдат научени от трагедията в Хирошима. Вместо да бъде "краят на войната", Хирошима се превърна в началото на надпревара, която продължава и днес, а ядреното оръжие се подмята от време на време като плашило, което да принуди някоя страна да отстъпи от позициите си, от териториите си, от принципите си. А нали човешкият живот трябваше да бъде най-висшата ценност - винаги и навсякъде, защото първо сме хора?
Паметта е единственият щит срещу повторение на грешката. Ако забравим, рискуваме да повторим. Оказва се, че паметта на човечеството е избирателна - милиарди млади хора по света не знаят какво се е случило в Хирошима и Нагасаки, други (не толкова млади) предпочитат да мислят, че историята е измислена с пропагандна цел. Тя обаче е истинска, и това е страшното, това е истинският урок, който макар и горчив, трябва да се помни.
Тук някъде идва и другият урок - този за милосърдието, който човечеството сякаш отказва да усвои, въпреки всичко, случило се в последния век. Милосърдието не трябва да бъде отговор, то трябва да има място в мислите и делата ни всеки ден - защото винаги има някой, който се нуждае от него. С особена сила това важи за тези, които мислят, че чертаят пътища, определят бъдеще и решават съдбите на цели държави, тези които "измислят" политики. Няма понятия като "косвени жертви" и "оправдано насилие", а мълчанието не е отговор. Единственият адекватен отговор на хаоса, в който живеем днес, е милосърдието.
Точно в 8:15 - часът в който урановата бомба пада над японския град, 55 000 души от 120 държави запазиха минута мълчание. Довечера 10 000 фенери с послания за мир ще бъдат пуснати по реката Мотоясу за традиционната церемония за изпращане на духовете на жертвите. Но всички символни бели гълъби, цветя, свещи, мемориали и паметници, които в днешния ден демонстрират съпричастност, имат един смисъл - памет за жертвите, милост за живите...
