Ако не се дразниш на тези неща, никакъв пътник в междуградски автобус не си!

| от Слави Искренов |


Може би си мислиш, че възмущаването по време на возене в градския транспорт е опит, който ще ти послужи вярно при гневенето по време на придвижването с автобус между градовете. Може би, може би. Но май се лъжеш. Поводи може и да се повтарят, но и не се. Прегледай детайлно, да не пропуснеш после за какво да пръхтиш:

Мястото ти не е до пътеката и не можеш да си опънеш поне единия крак хубаво.

Мястото ти не е до прозореца и трябва да гледаш пътеката като идиот вместо хубави гледки от живописната природа на родината.

Толкова ли няма стюардеса в автобуса, някоя хубавка, да заглеждаш малко, така и така изгледът ти е към пътеката.

Мястото ти не е на задните седалки, за да може да се излегнеш хубаво, като слязат някои от седящите на тях.

Мястото ти е на задните седалки и като се заклатушка автобуса нямаш опора, не е хубаво!

15 минути пиш-и-фас почивка. Единствена за 5-часовия маршрут. Аман от пикльовци и пристрастени. Вместо да стигнете 15 минути по-рано!

Малко след като автобусът потегля след почивката, на теб ти се допишква! Защо само една спирка!? Защо няма тоалетна в тази тенекия на колела?!

В автобуса има тоалетна, пътниците я ползват и мирише. Мизерници!

Ползваш тоалетната в автобуса, той се люлее, сигурно нарочно (!), опикаваш си крачола/чорапогащника.

Миризмата на опикано се смесва, но не по хубав начин, с миризмата от пот лятото или на дъхове зимата.

В автобуса има стюардеса, която май работи само да шепти неща на шофьора и да дебне пътниците да би да ядат собствена храна и да правят трохи по седалките. Гад нацистка! А е и грозна… Домашният ти сандвич със сирене започва да се вкисва…

Цъкащите на телефоните! Толкова ли не могат да отворят един вестник, да почетат културно, като нормални, интелигентни хора. Тъпаци!

Четящите вестници! Толкова ли не могат да си цъкат на телефона като нормални хора, кво се правят на образовани, да не са нещо повече от тебе!

Заливаш се с вода заради скапаното клатене на автобуса! Диво кълнеш автобуса, шофьора, скапаните пътища, правителството. Но тихичко, даже наум.

Трудно си поемаш въздух, трудно се облягаш, трудно се почесваш – защото до теб е седнал най-дебелият човек, пътувал някога в автобус.

Трудно си поемаш въздух, трудно виждаш заради насълзените си очи, трудно се опазваш сух – защото до теб е седнал физиологическият побратим на Веско Маринов.

Трудно си поемаш въздух, очите парят, кръв капе от ноздрите ти – защото до теб е седнала напарфюмиралата се колкото за всички останали тьотка.

Скапанякът до теб слиза. Местиш се до прозореца! Чаканите красиви гледки на родината!… Явно са от другата страна. От твоята – половин час само скали в близост до пътя, става ти лошо…

Качват се няколко нови пътници. О, готина мацка, о, приближава се, о, пита свободно ли е мястото до вас, ооооф, за да седне баба ѝ…

Не можеш да заспиш, но бабата до теб може, пък и хърка.

Хъркащата мумия слиза. Доспива ти се, тихо е, сам си на двете седалки, слънцето не пече в очите ти (ако е лято), мразът не щипе пръстите на краката ти (ако е зима). Заспиваш хубаво, сънуваш сладко… Пропускаш спирката си…

Вижте още: 

Ако не се нервираш на тези неща, какъв клиент на такси си!