Доверието си тръгна, а детска болница още чакаме
Днес, между всички други мрачни новини и скандали се прокрадна още една: членовете на Обществения съвет към Националната детска болница подадоха колективна оставка.
Подадоха я, не защото са капризни или защото им липсва търпение.
Причината е, че след две години и половина работа, разговори, обещания, протоколи и лъжи са стигнали до точката, в която повече просто не могат да участват в илюзията, че този проект има нещо общо с интересите на децата в България.
Лекари, архитекти, експерти, родители бяха там, за да гарантират, че ще се случи истинска детска болница. Не просто нова сграда, не просто бетонен монумент за политическа употреба, а място, където детското здравеопазване ще влезе в XXI век.
Срещу тях се изправиха чиновниците и бездушието.
Те имат имена - Министерството на здравеопазването и Здравната инвестиционна компания. За тях отдавна обществения контрол е неудобен. За тях отдавна експертното мнение е равно на чиновнически подпис. За тях "прозрачност" е дума за пресконференции.
"Прозрачност" е дума, която отдавна не значи нищо.
"Обществен съвет" е структура, която служи само за медийна украса.
"Решение" - нещо, което се случва зад затворени врати.
Това не са грешки, това е чиновническо и държавно предателство.
Предателство към всяка майка, която е стояла будна с дни в болничен коридор.
Предателство към всяко дете, което е чакало помощ с часове.
Предателство към всички деца, които си отидоха, защото не получиха помощ.
Предателство към всички деца, които чакат за здравето си.
Националната детска болница трябваше да бъде символ на ново начало — на модерност, на грижа, на уважение към децата и живота им. Още в самото начало дебатът за строежът и се превърна в разговор изпълнен с безразличие, заблуди и празни обещания. Проект за пари, за квадратни метри и легла. Проект, в който няма деца, няма модерно здравеопазване, а сделки.
Проект, който събуди гражданската съвест и за кратко повярвахме, че ще се реализира в диалог и в полза на интереса на децата.
Днес си тръгват тези, които настояваха за реформи, за прозрачност и за реален диалог.
Когато си отиват хората, които са вярвали най-дълго, които са работили без пари, без признание, само с надеждата, че правят нещо добро и в обществена полза— това е сигнал.
Не за слабост, а за предел.
Остава ни да изчакаме и да видим какъв ще е резултата?
Модерна детска болница или лъскава фасада, зад която - както винаги - ще стои старата система, готова да ни обясни защо "няма как" да има достъпно и нормално здравеопазване за децата ни.
