Възхвала за Нейно Величество Маската

| от Марина Стоименова |

Излизам от вкъщи. От близо една година в излизането има нещо специално, тържествено, празнично. Дори обикновеното ходене до магазина вече е необикновено. За мен необикновеното се изразява в задължителното получаване на мощен крясък от страна на магазинерката в хранителните стоки, тъй като винаги забравям проклетия „коридор“ за възрастни до 10 и 30 часа сутринта и нахълтвам…

Но онова, което прави излизането наистина необичайно, се намира в джоба: Нейно Величество Маската.

Заедно с портфейла, ключовете и смартфона, тя се превърна в четвъртия задължителен елемент на съвременния аутфит. Може да излезеш по чехли, но без маска си загубен, буквално. Без маска няма не само пазаруване, но и возене в градския транспорт.

***

Когато оглеждам (дискретно!) хората в тролея, аз всъщност виждам основно маските им. Маските и очите. Друго не ми е необходимо, за да се ориентирам за социалния и обществен статус на дадената личност.

Ето я бабата със саморъчно направена маска от памучни гащи. Едва диша през нея, а стъклата на очилата й са замъглени. Това е огромно парче плат, което закрива три четвърти от лицето. И все пак мога да различа артиста зад протекцията – щом може да си ушие маска от гащи, тази жена вероятно е способна и да сътвори поливна система от пластмасови бутилки. Моите уважения.

Ето го националистът. Неговата маска е съшита от две различни цветни половини: едната е с цветовете на българския трибагреник, а другата – с везаното златно лъвче от знамето на Райна Княгиня върху зелен фон. „Свобода или смърт“ се чете в решителния му поглед. Тръпки ме побиват.

Ето я модерната мацка. Тя е с черна маска в тон с палтото и високите обувки. За съжаление маската е доста разтегната от носене (така е с тези изкуствени платове) и виси широко над носа.

В другата крайност е жената с медицинската филтрираща маска. От притеснение за здравето, тя е купила маски с най-висока защита за себе си и цялото си семейство. Тези маски имат нещо като вентил и всеки, който си сложи такава, прилича на питбул. Дишането с това приспособление изглежда почти невъзможно и жената всеки момент ще припадне от задушаване. Ако се строполи, ще й остане утехата, че маската й е с ефективност FFFP3 и филтрира 99 % от твърдите и течни частици, което значи, че причината да й стане лошо НЕ Е КОРОНАВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ.

Ето го мъжа с мръсната маска, носена под носа. По горния й ръб й има жълта диря от никотин – когато пуши на спирката, той я смъква под устата си и диша над нея. Маската му е от еднократните, затова и той не я пере – буквално никога.

Някъде там, сред целия този шарен народ, съм и аз.

Нося маска с дънков десен, която ми е малко тясна, но важното е, че е много модерна. Стяга ми на ушите – придърпва ги и те клюмват. Стяга ми и на носа, но аз много си я харесвам. Това ми е любимата маска, най-вече защото носи на замърсяване, тъй като е тъмна. Ще ви кажа една тайна: не съм я прала, откакто я купих – вече няколко месеца. Може би затова и като я сложа, веднага започвам да кихам и да ми сълзят очите. Но, и аз съм напълно спокойна, че НЯМА КАК ДА Е КОРОНАВИРУС.

***

Все пак, независимо дали е чиста или мръсна, без маска човекът е едно нищо. В най-добрия случай просто е тих обществен вредител. Или пък опасен терорист и умишлен разносвач на вируси – според нивото на истерия на останалите участници в маскенбала. Колкото и да не ни се харесва, реалността повелява, че без маска ти си един аутсайдер.

Не знам колко ме е предпазила. Не знам и как точно е предпазила онези от близките ми, които се заразиха с COVID-19. Но поне ме кара да се чувствам в крак с модата, а и да се превърна в малко по-обществено приемлива персона.

***

У дома – маски да искаш. Търкалят се навсякъде – на масата в хола, на перваза на балкона, до леглото, под леглото, в мръсното пране, в чистото пране, в банята, а вчера дори видях една, напъхана в бързането, в хладилника.

Когато се натъкна на някоя маска, която безпризорно се търкаля у дома, обикновено надавам яростен вик на възмущение, все едно съм видяла хлебарка:

„Който си е оставил маската на масата в кухнята – да си я прибере! НЯМА ДА ВИ ДИШАМЕ БАЦИЛИТЕ!“

***

Помня как преди една година, когато обявиха първите мерки, медицинските маски изведнъж станаха актуални – и веднага изчезнаха от аптеките. Само часове по-късно се появиха отново, този път в интернет и на цена между 40-50 лв бройката.

По тази причина и моята първа маска не беше медицинска, а беше шита ръчно в завод за облекло в Пловдивско и дойде, опакована в спасителен кит, заедно с дефицитния в този момент дезинфектант, с гумени операционни ръкавици и огромен пакет мокри кърпички.

След това се снабдих с опаковка от 10 еднократни маски, които започнах да пера. И така вече половин година на простора висят маски. Имам 4 сини многократни, 7-8 сини еднократни, 20-ина бели еднократни, имам професионална маска от най-предпазващите – с ръб, имам маска с анимационен герой, една с предизборен лозунг на определена партия и любимата ми – споменатата маска от дънков плат.

Едно не мога да разбера: как така при всичките маски, които ЛИЧНО АЗ притежавам, редовно се оказва, че НЯМАМ МАСКА, за да вляза в магазина? Вероятно когато маските са навсякъде у дома, започваш да ги приемаш като част от мебелировката, а на никой не му хрумва да излиза на улицата с мебел под ръка. Или просто вече ДО ГУША НИ Е ДОШЛО от четвъртия елемент на съвременния аутфит.

***

И все пак ще минат още много години след края на пандемията, докато човечеството се отърве съвсем от спомена за проклетите маски. Аз лично смятам, след като всичко свърши, да събера накуп всичките тези парцали, с които предпазвах лицето си толкова дълго, да ги пришия един за друг и да създам знаме.

А после ще изпиша върху знамето от маски с червена боя една-единствена дума:

NEVERMORE*

*Никога повече (англ.) – израз, асоцииран с поемата на Едгар Алън По „Гарванът.“

 
 


Повече информация Виж всички