Ще се ваксинирам, няма да се ваксинирам

| от Лора Младенова |

Според данни на поддържаната от Оксфордския университет платформа Our world in data, към момента България е на последно място в Европа по темпо на ваксинации срещу COVID-19 с едва 0,38% имунизирани. На базата на досегашната информация, брюкселското издание Политико изчислява, че страната ни ще достигне желаното съотношение от 70% ваксинирано пълнолетно население през втората половина на годината… обаче на 2040 година.

Здравният министър Костадин Ангелов от друга страна е на мнение, че на два милиона българи ще бъде поставена ваксина до края на настоящата календарна година. Според опозицията обаче, броят на хората, на които ще бъде предоставена тази възможност в рамките на 2021-а, не надвишава 750 000. По думите на Ангелов пред народни представители, България следва да получи 3.9 милиона ваксинационни дози в срокове, зависещи от одобрението на Европейската комисия и възможностите на производителя. Общият брой на поръчаните ваксини е 13 милиона.

Ваксините… Твърде много цифри, твърде много интерпретации, твърде малко сигурност.

Отговорът на въпросите, свързани с тях, обикновено зависи от това кой пита и кой отговаря. Недостигът на ваксинационни дози в Германия от началото на новата година и учудващата за немските стандарти нестройна организация стоят в центъра на политическия диалог и междупартийните и междуличностни атаки между правителство и опозиция през последните седмици.

От друга страна, в рамките на първите няколко дни след успешното получаване на първата шестцифрена доставка от одобрения препарат, Франция успешно успява да ваксинира с тях цели 532 души.

Италия е обидена на AstraZeneca за осигуряването на едва 40% от договорените количества от все още неодобрената от Европейската агенция по лекарствата ваксина на компанията.

Великобритания пие следобедния си чай удовлетворена с първенството си от над 10% ваксинирани лица в резултат на възможността си да вземе самостоятелно решение по отношение на договаряне, поръчки и доставки. Последното не означава, че новият щам на вируса не се разпространява в страната, нито намалява сериозните ограничения на полетите и пътуванията от Обединеното кралство. Та, следобедният чай все пак нагарча.

Зави ли се свят от числа, пропорции, изисквания, статистика, ограничения, прогнози? На мен – да, отдавна.

А и проблемът с ваксинирането на 70% от населението далеч не опира до веригата доставки. Зад тези 70% стоят отделни хора със своите индивидуални причини, страхове, опасения, колебания и лична мотивация. Да се ваксинират. Или да не се.

Хубавото е, че поне против индивидуалност има ваксина, открита е отдавна, с доказано действие. Генерализацията. Или според разработките на конкурентен доставчик – поставянето под общ знаменател.

По този повод гръцкият премиер Кириакос Мицотакис предлага въвеждането на единен европейски имунизационен паспорт, който дава право на свободно придвижване на ваксинираните лица на територията на ЕС.

Немците се чудят не може ли който се е ваксинирал да ходи по ресторанти. Не, не, казват други страни-членки. Това би било дискриминационно, допълват други политици, противоречи на човешките права. Казват го, обмисляйки дали все пак да не вземат единно решение за ограничаване на трансграничните пътувания, които не са от първа необходимост. (От първа необходимост, както имахме шанса да се уверим в последната една година, са единствено капиталите и тяхната материализирана форма – яденето).

Без много чудене, Международната организация за въздушен транспорт (IATA) пое отговорността за създаването на имунизационен паспорт за пътници. Третата най-стара авиокомпания в света – австралийската Qantas, декларира желанието си ваксинацията да се превърне в задължително условие за международните пътници. Познатите от не една любима футболна фланелка Emirates пък вече са в бойна готовност пилотно да тестват имунизационния паспорт на IATA при пилотиране.

С всяко следващо изречение, с всяко следващо задължение, и с всяка следваща прокламация, желанието ми да се ваксинирам реципрочно намалява.

Нормативното налагане на задължения сигнализира обществен дефицит на вътрешни убеждения.

Всъщност основният, главният, първият въпрос по отношение на ваксинацията срещу COVID-19 не е производствен, не е свързан с веригата доставки, не е политически, и (о, шокиращо е да го кажа!) не е медицински. Въпрос на избор и приоритети е. Етичен въпрос. Философски. Личен.

Въпрос на огромната лъжа относно пандемията е.

За съжаление, не в наличието на пандемия е лъжата. Нея я има. Огромната лъжа е онази илюзорна солидарност, за която вече от една година насам си говорим на висок тон. По-често на CAPS LOCK.

Прокламираме солидарност, която не съществува на практика.

На практика станахме свидетели на паническо изкупуване на стоки от първа и не чак толкова първа необходимост от магазините; на сваляне на хора с отпаднал вид от градския транспорт; на пациенти, умиращи пред входовете на здравни заведения, чийто капацитет не е изчерпан; на цинично отношение към проблемите на малкия бизнес, някои от които за много бизнеси ще се окажат последните им проблеми; на неоторизирано разпространение на снимки на поведението на непознати хора, излезли на разходка без маска; разбира се, и на кашляне без маска в лицата на другите по улицата; на анонимни сигнали за съседски събирания и уж работещи заведения; на подигравка с опасенията на онези, които се страхуват за живота, здравето, препитанието, реализацията или начина си на живот; на абсолютно незачитане на позициите на другите, които не се страхуват; на заклеймяване и сочене с пръст между хората за едното или другото; на декларативни публични обръщения по отношение на стоенето вкъщи, пазенето на другите и спазването на мерки в социалните медии от хора, които след това пишат на лично „Хей, искаш ли като се прибера от море в Испания, да идем на бар и да пием по вино?“; на карантинирани хора, излезли на ресторант, за да се скарат на сервитьора как си е поставил маската, а вчера дори и на възрастна жена, която пръска в очите възрастен мъж с лютив спрей в столичен супермаркет, тъй като по нейно мнение той не спазвал нужната социална дистанция.

Толкова за солидарността. Призивът за солидарност е обърнат навън. Той е призив към другите. Към другите, които трябва да пазят теб и твоите близки, теб и твоя бизнес, теб и твоя лайфстайл. Ти не си от тях, как’ Сийке. Ти ще пиеш по вино след Испания и после ще нахокаш комшиите, че имат гости.

По същия начин се позиционира солидарността и при ваксинирането.

Как така няма да се ваксинираш? Ти си безотговорен, ненормален, не мислиш, не четеш.

Как така ще се ваксинираш? Ти си безотговорен, ненормален, не мислиш, не четеш.

Ами, ето така – и за двете.

През последните месеци е трудно да влезеш в какъвто и да били публичен диалог на епидемиологична тематика, без да си спомниш собствените си лични и икономически претърпени загуби и пропуснати ползи и без да се сетиш за митологичната реплика, която Али Саиб паша казва на Левски: „Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш“. Съществуването на цитираното обръщение, между другото, така и не е потвърдено – както не са потвърдени и повечето бомбардиращи новини за ваксините, които според едни убиват и чипират наред, а според други – гарантират вечен живот и, предполагам, резервация с бутилка в Рая.

Уважавам ваксините и се ваксинирам. Предпочитам ги пред едрата шарка, пред полиомиелита, пред бубонната чума, за която наскоро, красноречиво и в детайл, ми припомни препрочитането на Албер Камю.

Страхът и грижата за живота и здравето са напълно легитимни. Ако това се отнася в пълна степен за страхът от пандемията, не виждам защо да не се отнася и за страховете на хората, които се чудят достатъчна ли е половин година за разработката на ваксина и как са установени дългосрочните й ефекти.

Оставяме настрана противниците на злия гений Бил Гейтс, чийто продукт и услуги всеки ден се използват от милиони хора по света, за да го уличат в чипиране. За характеропатията на тия хора май няма и да има нито ваксина, нито противоотрова.

Но другите въпроси заслужават убедителен отговор, а тези, които ги задават, рядко го търсят. Тези, които вярват, че останалите са длъжни да се ваксинират от солидарност с тях, са най-малкото длъжни да го дадат, но рядко го дават. И едните, и другите проявяват предпочитания към източниците, потвърждаващи собствената им теза. За тях представителите на отсрещната страна са лунатици, престъпници, безотговорни. Независимо дали са шефът им или майка им. Да си категоричен е и винаги е било по-лесно и безболезнено, отколкото да се съмняваш.

А въпросът, етичният въпрос е – колко дължи всеки един от нас на другите, на обществото, на всеки един човек по света с факта на самото си съществуване.

И независимо от рестрикции и задължения, отговорът му остава индивидуален.

Най-често този отговор е: „Нека първо другите, пък да видим.“ Не го казвам с обвинение, на практика моят личен отговор съвпада с този. Все пак призивът за солидарност е призив към другите.

Заглавна снимка: д-р Димитър Николаков инжектира сестра Ели Трифонова с ваксината на  Pfizer-BioNTech срещу COVID-19 в болница „Света Анна“, София / 6 януари 2021 / Hristo Rusev / Getty Images

 
 


Повече информация Виж всички