Дълго чаканият край на извънредното положение дойде, но веднага след него кабинетът наложи извънредна епидемична обстановка в страната. И по време на извънредното положение, и сега обаче остава труден за решаване въпросът ще отворят ли детските градини.
Съображенията срещу отварянето им са са ясни – голяма част от учителите са възрастни, в затворено пространстводецата за застрашени, освен това на тази възраст на тях определено им е трудно да спазват необходимата дистанция помежду си. Това според властите е предпоставка за епидемично разпространение на вируса.
На повечето родители обаче вече им се вижда трудно да съчетават работата си и гледането на малки деца. На фона на несигурната икономика, някои от тях се оказват в доста затруднена ситуация да кандидатстват за нова работа, да въртят сложни графици, за да запазят настоящата си позиция, или да продължават с изнурителното жонглиране с отглеждането на малките, докато работят от дома.
Като се добави и умората от двумесечната изолация, всичко това все повече избива във „родителски срещи“ пред блоковете, придружени от събирането на много деца накуп.
В опит да се запази здравето на по-възрастните учители обаче се пропуска моментът, че децата, които не са в детската, въпреки рисковете и досега бяха гледани масово от баби и дядовци. Както споменахме, те и сега се събират на групи, макар и на открито.
Знаейкикак общуват децата, е абсурдно да мислим, че и сега не си разменят вируси и бактерии. Така че дори детските градини да останат затворени, опасността най-уязвимата група хора да са застрашени от заразяване заради общуването с децата, си е голяма и сега.
Вярно е, че трудно можем да обвиним властите заради колебанието, което проявяват по отношение на отварянето на детските градини.
Но трябва да помислим и за родителите, някои от които вече са крайно изтощени от този пандемичен маратон. И макар, че много от тях все още съвестно се опитват да спазват мерките за дистанция, то други вече го карат съвсем „през просото“. И няма как да е иначе – хората не могат да живеят изолирано цял живот.
Точно затова и на този етап детските градини да остават затворени не изглежда да спестява нещо на фона на поведението извън тях.
Вече има светлина в тунела – поне се заговори за идеята да има по-малко деца в група – до 10-12. Освен това се проучва колко родители биха пуснали децата си на детска градина. В крайна сметка дали ще събере детето си с други деца, с оглед навсички предупреждения, на които се наслушахме в последно време, е тежко решение засъвестта на родителя.
И все пак ако щабът и кабинетът наложат строги правила в детските и ги отворят – това изглежда доста по-разумно, отколкото децата да изкарват по цели дни пред електронните устройства вкъщи.
Но докато чакаме развитието на въпроса и наблюдаваме какво се случва в Европа, родителите си оставаме все така затруднени.
Още от Доня Елзиния:
Разходка в парка? Никога повече
Празнувахме рождения ден на детето у дома – получи се добре
„Ако накихам кекса, той ще се зарази ли с коронавирус?“
На мен пък ми харесва да си седя вкъщи. По няколко причини
Да завиеш спящото дете – най-хубавата част от деня
