Днес моята майка има рожден ден. Обадих й се да й честитя и да й пожелая цялата следваща година да й е слънчева и страхотна. Телефонът й беше зает дълго време. Въпреки че отдавна не е в активна работна възраст, майка ми има доста контакти и вероятно би могла да спретне страхотно и мащабно парти, както е правила и други години. Но не и при тези обстоятелства.
Тя е на 70 години и, точно както и хиляди други българи, има хронично белодробно заболяване. Майка ми е сред най-рисковите групи от разпространението на COVID-19. Всъщност заради хора като нея, ние трябва да пазим хигиена и да ограничим контактите си.
След като й честитих, се разговорихме, естествено, за мерките срещу разпространението на болестта. Попитах я дали се страхува от коронавируса, на което тя ми отговори:
– Че защо да се страхувам? Този вирус е добре дошъл – нека да разчисти малко света от старците, че и без това сме твърде много!
Думите й ме смаяха.
И се сетих за хилядите млади хора, които се ужасяват от най-дребна кихавица. За младите мъже в метрото, които са се въоръжили с най-модерните маски за стотици левове. С тези маски те биха оцеляли и при ядрен взрив. Майка ми обаче, независимо че е пряко заплашена от болестта, не притежава такава маска. И не би си купила, не защото не знае как да си поръча по интернет, а защото не би си сложила нещо, което да я загрозва.
Всъщност тя много добре знае, че някои неща са по-важни от други. В ситуации, когато отвсякъде те заливат с информация за потенциалната болест-убиец, в момент, в който борсите се сриват, а производствата спират и е възможно много хора да останат без работа – да демонстрираш смелост и разум е много по-важно, отколкото да демонстрираш страх и паника.
Да внимаваш с кого се виждаш е много по-важно, отколкото да ходиш като терминатор навсякъде, въоръжен със страховита маска.
Помислих си също така за един известен, богат и много много влиятелен оранжевокос мъж на сходна на нейната възраст, който изповядва диаметрално противополжна теория от тази на майка ми за ролята на възрастните хора в този свят. На 73-годишна възраст този човекпаникьосано се оправдава, че не бил болен от коронавирус.
За разлика от майка ми, той трепери за своята скъпоценна персона – та нали ако се зарази, няма да има кой да пише остроумни статуси в Twitter. Доста е иронично, че ако случайно и хипотетично вирусът стигне до оранжевокосия мъж, то той ще получи първокласна медицинска помощ и няма да има проблеми с намирането на спешно легло, както възрастните хора в Ломбардия. И не на последно място – ако нещо се случи с него, няма да има кой арогантно да обвинява мръсните европейци (но не и британците) за разпространението на COVID-19.
И въпреки че оранжевокосият човек е онзи, който дава пример на милиони хора и вдъхновява правителствата как да се държат по време на криза, аз лично бих пожелала повече хора да разсъждават смело като майка ми, вместо да всяват паника и да вдигат стени на недоверие и делене.
Но съм наясно, че светът не се движи от волята на 70-80 годишните смели хора, чиято пенсия едва им стига да покрият хранителните си нужди, а от волята на бомбастичните егоисти, от волята на страхливците и интересчиите. Тяхната воля е много силна, защото е волята на конформистите и оцеляващите. А смелите и разумни 70-годишни жени и мъже могат да бъдат само жертви.
Точно затова аз искам да пожелая крепко здраве на мама за рожденния й ден и още много-много слънчеви дни като днешния.
И искам да помоля всички да я пазят. Нея, и онези, които имат хронични или белодробни заболявания.
Хора, гледам ви как се движите на тумби и големи групи из центъра на София (и това важи най-вече за скучаещите ученици), виждам как продавате хранителни стоки, въпреки че сте с настинка, забелязвам как се стараете да насърчите все повече хора да влизат в магазините за дрехи, защото рецесията чука на вратата, и виждам как скъсявате дистанцията, когато общувате с клиентите! Виждам как фризьорските и козметичните салони са пълни, а в моловете си тече добре познатото продължаващо часове пиене на кафе. И си мисля, че всичко това щеше да е нормално, ако нямахме възрастни родители, които не забелязваме, докато не се разболеят!
Затова ви призовавам: недейте да дишате в лицата на пенсионерите по улиците. Не ги бутайте и не се врете в тях в градския транспорт – за разлика от вас, те нямат възможност да ползват коли и понякога трябва да се качат на рейса, за да си напазаруват.
Не им ходете на гости! Вместо това помислете дали не може да им поръчате храна през онлайн магазин.
Не водете децата си при баба и дядо, независимо колко здрави изглеждат! Децата може да са потенциални носители на коронавируса, без да развият никакви симптоми!
Аз например ще поръчам подарък на майка ми онлайн и тя ще го получи по куриер вкъщи. Разбира се, няма как да знам дали куриерът няма да й се изкиха в лицето. Но шансът това да се случи е в пъти по-малък, отколкото да се изтресем цялата рода на гости.
Така разбирам аз карантината. Всичко останало са разкази по картинки.
