Този текст е предназначен с хора, които са с активно хранително разстройство и такива, които са преминали през подобно и са се възстановили.
Първата част от текста е за онези, които мислят, че злоупотребяват в храната в момента и се чудят на какво се дължи това.
Горещата телефонни линия за хранителни разстройства във Великобритания (BEAT) отбеляза 30% повече обаждания от началото на коронавирус кризата.
Когато възникне стресова ситуация с такъв мащаб, хората често изпитват съществени промени в хранителното си поведение.
Обикновено описвано като емоционално хранене, това е поведението при което започваме (или спираме) да ядем като съзнателно или несъзнателно усилие за потискане или успокояване на негативните емоции.
Освен това, при настоящата пандемична ситуация, страхът от това дали ще има налична храна в бъдеще (страх, който в огромна степен е ирационален), както и тревогата за достъпността и цената на храната в бъдеще, може да повлияят на начина на хранене на някои хора.
По прогноза на World Obesity, настоящата пандемия може да допринесе за увеличаване на процента на затлъстяване, защото въведените мерките в много страни (напр. ограничаването на движение, лична изолация, дори за хора, които не са болни (но са в карантина), ще окажат влияние върху мобилността, а принудителното физическо бездействие, дори за кратки периоди от време, увеличава риска от метаболитни заболявания.
Също така, настоящата криза и необходимостта от самоизолация кара мнозина да разчитат на преработена храна с по-дълъг срок на годност (вместо на прясна продукция) и консерви (с по-големи количества натрий) и може да се очаква, че ще забележим увеличение на теглото, ако този режим се запази за по-дълъг период от време.
До хладилника и обратно
Има много психологически и биологични причини, поради които се храним при стрес.
Доказано е, че храната може да намали отрицателните емоции при някои индивиди, т.е. действа успокояващо, като механизъм за самоуспокояване. Биологически стресът е свързан с промени в кортизола, който играе критична роля в енергийната регулация. Също така сме склонни да жадуваме за храна с по-високо съдържание на мазнини и захар, когато сме под стрес, отчасти защото тялото ни се нуждае от повече енергия, за да функционира, когато е стресирано, а простите въглехидрати са най-бързият начин да постигнем бърз ефект.
За съжаление емоционалното хранене обаче води до наддаване на тегло, защото стресорите не си отиват никога от живота, а ние се научаваме да прилагаме този механизъм.
3 начина за ограничаване на емоционалното хранене
Хранителните разстройства и Covid-19
Изолацията е фактор, които може силно да повлияе на съществуващо, хронично или да „отключи“ заспало хранително разстройство. Това важи и за всички, които са в отношения тип „сложно е да се каже“ с храната или са преминали преди време през такива периоди.
Самоизолацията крие риск, защото когато човек е сам, мислите могат да го завладеят. И колкото и някой да ви убеждава, че трябва да се занимавате и да сте заети, това само може да ви накара да се чувствате зле и да се чудите как другите се справят, а вие не.
Особености по вид заболяване
Анорексия: Внимавайте за влошаване на някои неспецифични състояния като нарушения в настроението, прекомерно почистване и миене на ръцете, прекомерен страх от заразяване. Опитайте се да продължите да си купувате храна, въпреки опасенията ви, че може да се заразите в магазините за хранителни стоки. Старайте се да не определяте храните като „добри“ и „лоши“ и си дайте разрешение да ядете това, което искате, когато искате.
Булимия: Избягвайте да се свръхзапасявате с храни, което може да влоши поведението ви, когато никой не ви наблюдава (т.е. да ги изядете, за да се приключи с това да ви дразнят от затворения шкаф). Внимавайте, ако започнете да пиете алкохол повече от обичайното – това може да е знак, че тревожността ви завзема.
Преяждане: Опитайте се да не складирате продукти и да не готвите повече от нужното за едно хранене. Запасяването с храна може да е предизвика желанието тя да бъде изядена максимално бързо, заради което е добре да направите така, че тя да е далеч от вас или да ви е трудно да я стигнете.
Хората, които живеят сами, е добре да обмислят дали да не поискат да живеят с друг през това време на изолация.
За всички, които правят много физически упражнения: Ограничаването на движението е проблем за всички, но за хората с хранителни разстройства добавя нов слой тревожност около липсата на движение. Физическите натоварвания помагат и много хора с хранителни разстройства ги използват като начин да се успокояват. Физическата умора действа като изход от стреса и тревожността.
Препоръките, които следват, са съобразени със спецификата на хора с хранителни разстройства:
Детелина Стаменовае практикуващ психтерапевт и автор. Тексът е от нейния личен блогdetelinastamenova.com.
