Хранителните разстройства по време на COVID-19

| от Детелина Стаменова* |


Този текст е предназначен с хора, които са с активно хранително разстройство и такива, които са преминали през подобно и са се възстановили.

Първата част от текста е за онези, които мислят, че злоупотребяват в храната в момента и се чудят на какво се дължи това.

Горещата телефонни линия за хранителни разстройства във Великобритания (BEAT) отбеляза 30% повече обаждания от началото на коронавирус кризата.

Когато възникне стресова ситуация с такъв мащаб, хората често изпитват съществени промени в хранителното си поведение.

Обикновено описвано като емоционално хранене, това е поведението при което започваме (или спираме) да ядем като съзнателно или несъзнателно усилие за потискане или успокояване на негативните емоции.

Освен това, при настоящата пандемична ситуация, страхът от това дали ще има налична храна в бъдеще (страх, който в огромна степен е ирационален), както и тревогата за достъпността и цената на храната в бъдеще, може да повлияят на начина на хранене на някои хора.

По прогноза на World Obesity, настоящата пандемия може да допринесе за увеличаване на процента на затлъстяване, защото въведените мерките в много страни (напр. ограничаването на движение, лична изолация, дори за хора, които не са болни (но са в карантина), ще окажат влияние върху мобилността, а принудителното физическо бездействие, дори за кратки периоди от време, увеличава риска от метаболитни заболявания.

Също така, настоящата криза и необходимостта от самоизолация кара мнозина да разчитат на преработена храна с по-дълъг срок на годност (вместо на прясна продукция) и консерви (с по-големи количества натрий) и може да се очаква, че ще забележим увеличение на теглото, ако този режим се запази за по-дълъг период от време.

До хладилника и обратно

Има много психологически и биологични причини, поради които се храним при стрес.

Доказано е, че храната може да намали отрицателните емоции при някои индивиди, т.е. действа успокояващо, като механизъм за самоуспокояване. Биологически стресът е свързан с промени в кортизола, който играе критична роля в енергийната регулация. Също така сме склонни да жадуваме за храна с по-високо съдържание на мазнини и захар, когато сме под стрес, отчасти защото тялото ни се нуждае от повече енергия, за да функционира, когато е стресирано, а простите въглехидрати са най-бързият начин да постигнем бърз ефект.

За съжаление емоционалното хранене обаче води до наддаване на тегло, защото стресорите не си отиват никога от живота, а ние се научаваме да прилагаме този механизъм.

3 начина за ограничаване на емоционалното хранене

  1. Чувствайте… далеч от храната. Когато тръгнете за трети път към хладилника, преговорете наум първо – какво ви притеснява точно днес? От какво бягате в момента – от работата на компютъра, от поредното домашно на детето? От притесненията за работата?
  2. Правете осъзнати избори за храната, която приемате. Ако не може да се спрете да ядете, изберете по-малко лошото. Опитайте се да се храните по график. Задайте си въпроси като: Ще се чувствам ли по-добре след като изям това? Ще съжалявам ли, че изядох това след 4 часа или след като го изям?
  3. Всеки ден е нов ден. Ако не харесвате как се чувствате след като сте яли, може да започнете с „правилно хранене“. Всеки един ден дава възможност да започнеш на чисто, докато не успеете.

Хранителните разстройства и Covid-19

Изолацията е фактор, които може силно да повлияе на съществуващо, хронично или да „отключи“ заспало хранително разстройство. Това важи и за всички, които са в отношения тип „сложно е да се каже“ с храната или са преминали преди време през такива периоди.

Самоизолацията крие риск, защото когато човек е сам, мислите могат да го завладеят. И колкото и някой да ви убеждава, че трябва да се занимавате и да сте заети, това само може да ви накара да се чувствате зле и да се чудите как другите се справят, а вие не.

Особености по вид заболяване

Анорексия: Внимавайте за влошаване на някои неспецифични състояния като нарушения в настроението, прекомерно почистване и миене на ръцете, прекомерен страх от заразяване. Опитайте се да продължите да си купувате храна, въпреки опасенията ви, че може да се заразите в магазините за хранителни стоки. Старайте се да не определяте храните като „добри“ и „лоши“ и си дайте разрешение да ядете това, което искате, когато искате.

Булимия: Избягвайте да се свръхзапасявате с храни, което може да влоши поведението ви, когато никой не ви наблюдава (т.е. да ги изядете, за да се приключи с това да ви дразнят от затворения шкаф). Внимавайте, ако започнете да пиете алкохол повече от обичайното – това може да е знак, че тревожността ви завзема.

Преяждане: Опитайте се да не складирате продукти и да не готвите повече от нужното за едно хранене. Запасяването с храна може да е предизвика желанието тя да бъде изядена максимално бързо, заради което е добре да направите така, че тя да е далеч от вас или да ви е трудно да я стигнете.

Хората, които живеят сами, е добре да обмислят дали да не поискат да живеят с друг през това време на изолация.

За всички, които правят много физически упражнения: Ограничаването на движението е проблем за всички, но за хората с хранителни разстройства добавя нов слой тревожност около липсата на движение. Физическите натоварвания помагат и много хора с хранителни разстройства ги използват като начин да се успокояват. Физическата умора действа като изход от стреса и тревожността.

Препоръките, които следват, са съобразени със спецификата на хора с хранителни разстройства:

  • Слагам на първо място редовно практикуване на йога, защото това е физическото занимание, за което съществуватнаучни данни, че действа благотворно на хора с хранителни разстройства. Използвайте мантри. Харесайте си някоя (напримерGayatri Mantra– тук е дълга, но има и по-кратки версия – тук е стекст, илиShanti Mantra)и се опитайте да я заучите. Смисълът от мантрите е, че те действат успокояващо и могат да заглушат вътрешният глас на негативизъм, самообвинения, тревоги и т.н.
  • Повече от другите хора имате нужда да получавате по-малко информация за кризата в момента. Ако за много други хора веднъж дневно е достатъчно, за вас вероятно ще бъде най-подходящо да е максимум на два дни веднъж. Ще разберете важните новини и без да сте на телефона непрекъснато.
  • Направете план на храненето си. Ако преяждате, по-добре да пазарувате ден за ден и да купувате по-малки количества. Яжте колкото се може повече зеленчуци – ако се нахраните първо с тях, ще имате по-малко място за тъпчене с джънк. И дори да ядете храни, които вътрешно не одобрявате, поне ще яли и някои здравословни неща. Яжте винаги в чиния, дори да сте сами. Пийте вода.
  • Старайте се да спите поне по 8 часа. Опитвайте се да се събуждате по едно и също време както преди и водете структуриран живот. Домакинската работа (или начало на пролетното почистване) ще ви даде усещане за свършена работа.
  • Правете неща, които са свързани с творчество и нужда от концентрация – редете пъзел на импресионист, море или нещо, което изисква цялото ви внимание. Плетене, попълване на книжка за оцветяване, всякакви други арт-проекти. Писането също е добър вариант – дневници, писателски практики и т.н.
  • Ако в момента нямате терапевт, помислете, особено ако видите, че ви става по-трудно, да се срещнете с такъв. Всички терапевти работят в момента и онлайн. Ако това не е опция, услуги като безплатни консултации също са подходящи, поне като временно решение. Понякога поддържането връзка с близките ви не е достатъчно, макар и даиграеважна роля за психичното ви здраве. Всеки, който работи за възстановяване от хранително разстройство, би било разумно да продължи консултациите си със своя терапевт и диетолог онлайн.

Детелина Стаменовае практикуващ психтерапевт и автор. Тексът е от нейния личен блогdetelinastamenova.com.