Сред пълния списък с непредвидими здравни усложнения, които COVID-19 причини на световното население, едно от най-неочакваните и смущаващите може да се окаже увеличаването на броя на момичетата, които изпитват това, което е известно като идиопатичен преждевременен пубертет – необичайно ранно начало на пубертета.
Повече от едно проучване вече е установило ръст в пропорцията на това рядко заболяване през първите месеци на пандемията, като подчертават потенциална връзка между вируса и отключващите фактори за твърде ранен пубертет. Ново изследване, представено на 60-ата годишна среща на Европейското дружество по детска ендокринология в Рим, обаче предполага, че може изобщо да няма нищо общо с инфекцията. Неговата хипотеза е, че увеличеното време, прекарано в скролване по екраните на смарт устройствата през локдауните, може е отговорно за проблема.
Изследователи от университета Гази и градската болница в Анкара в Турция провеждат проучване, в рамките на което излагат 18 незрели женски плъха на спектър от светлина, излъчвана предимно от LED екрани, идентични с нашите, за сравнително кратки или дълги периоди всеки ден, като откриват, че тези, окъпани в синята светлина за по-дълги периоди, показват отличителните белези на зрялост по-рано от останалите.
„Открихме, че излагането на синя светлина, достатъчно за промяна на нивата на мелатонин, също е в състояние да промени и нивата на репродуктивния хормон и да причини по-ранно настъпване на пубертета в нашия модел на плъх. Освен това, колкото по-дълго е излагането, толкова по-рано е началото на половото съзряване“, твърди ендокринологът и водещ автор Айлин Килинч Угюрлу от университета Гази.
Това е взаимовръзка, което следва да се приеме на сериозно, тъй като ставаме все по-зависими от персонализираните цифрови технологии.
Статистически погледнато, повечето от нас започват да изпитват „радостите“ на пубертета на 12-годишна възраст, по средата на камбановидна крива, която се простира някъде от 9 до 14 при момчетата и 8 до 13 при момичетата.
Преждевременният пубертет при момичетата се определя като поява на признаци на вторични полови белези преди навършването на осем. Трудно е да се каже категорично колко момичета обхваща проблемът, тъй като както разпространението на COVID-19, така и предприеманите мерки срещу заразата варират на различни места по света.
Причините за ранния скок на хормоните също са до голяма степен мистерия. Наред с някои форми на рак или разстройства на нервната система, които със сигурност могат да бъдат свързани с преждевременния пубертет, голяма част от причините са идиопатични.
Така че, когато броят на случаите на преждевременен пубертет в Турция скочи двойно в рамките на година, и то през 2020 г., учените в страната търсят причината за това в широк спектър от потенциални основания – от висококалорични храни до самия страх от пандемията. Една интригуваща възможност е рязкото нарастване на използването на смарт устройства. Или, по-точно, значително увеличаване на времето, прекарано всеки ден под въздействието на синята светлина, излъчвана от нашите телефони и таблети.
Тъй като хората сме сред „дневните животни“, еволюцията е оформила телата ни така, че да тълкуват синия оттенък на дневната светлина като основно време за събуждане и будно състояние, а по-малко жизненото сияние на зазоряване, здрач и вечер като идеално за почивка. Тази връзка може да е толкова дълбоко вградена в нашата функционалност, че всяко сериозно прекъсване на модела може да обърка по дълбок начин здравето ни, най-вероятно чрез нарушаване на приливите и отливите на хормона мелатонин.
Въпреки че мелатонинът обикновено се разглежда като химикала, който ни помага да заспиваме вечер, инхибирането му в решаващ момент от нашето развитие може също така и да каже на тялото, че е време за засилване на хормоните, които подготвят тялото за пубертета. Използвайки плъхове като по-удобен тестов обект, екипът от изследователи демонстрира, че тази хипотеза може да има много достоверни резултати. Не само, че женските плъхове, изложени на двойно по-голяма продължителност на синя светлина всеки ден, са преминали през своята версия на пубертета на гризачи на сравнително по-млада възраст от своите връстници, те също са показали по-ниски нива на мелатонин и по-високи нива на естрадиол и лутеинизиращ хормон.
Това не означава, че други фактори също не могат да играят важна роля. Биологията на пубертета е невероятно сложна, оставяйки много място за голямо разнообразие от влияния, които да оформят времевата линия на юношеството при хората. „Тъй като това е изследване на плъхове, не можем да сме сигурни, че тези открития ще бъдат възпроизведени при деца, но данните ни предполагат, че излагането на синя светлина може да се счита за рисков фактор за по-ранно настъпване на пубертета“, допълва Угюрлу. Това изследване е представено на 60-ата годишна среща на Европейското дружество по детска ендокринология.
Вижте още:
