Почина Франка Соцани – главен редактор на италианския Vogue

| от |

Почина Франка Соцани, главната редакторка на Vogue Италия. Икона и символ на италианската и световна мода по света. Тя бе болна от рак и новината за кончината й бе оповестена от Фондация „Европейски институт по онкология и кардиологичен център Монцино“, на която Соцани беше председател.

Родена през 1950 година, тя си отиде на 66 години и бе модна икона на милиони жени и момичета, които виждаха в нея моден идол. Главен директор на Vogue Италия и на всички списания с марката Vogue, Франка Соцани е истинска епоха в модата.

Започва кариерата си в списанието „Vogue Bambini“ – „Vogue- деца“, което започва през 1973 година. През 1980 става отговорен редактор на женското списание „Lei“, по-късно се премества в мъжкия вариант на списанието „Per Lui“. Тогава модната икона се среща с Вера Монтанари, друга знакова личност в италианската модна журналистика.

До смъртта си Соцани е главен редактор на „Vogue Италия“, като заема поста от 1988 година, а от октомври 2006 е отговорен директор на мъжкия Vogue. Освен това Франка Соцани е директор за Италия на издателството Condé Nast, а от март 2013 година, председател на Фондацията „Европейски институт по онкология“.

През февруари 2010 година тя създава интернет сайта Vogue.it, първият интернет портал на модното списание.

Вижте вълнуващия пост във Facebook на Вера Монтанари, главен редактор на Grazia от 2007 до 2012 година за нейната приятелка Франка Соцани.

Това е една ужасна новина. За тези, които я познаваха, уважаваха, за тези, които я обичаха и за целия свят на модата, не само в Италия. Отиде си Франка Соцани, знаков директор на Vogue, най-изтъкнатия представител на италианската модна журналистика. Една приятелка ми изпрати смс, за да ме информира, а аз просто не можех да повярвам. И сега, когато вече е официално, още не мога да повярвам, защото „Соцани“, митичната Соцани не може да умре.

Може би проблемът е личен, защото сме родени в една и съща година и преди много, много години работих с нея, когато беше главен редактор на списанието „Per lui“. Но не само за това, тя беше наистина млада по дух, въпреки че беше на 66 години, със свежи идеи, креативна, винаги готова да отвърне на това, което се случва в света. Беше красива, с една много специална, елегантна, духовна красота. Беше влиятелна, разбира се, но в това нямаше нищо лошо, напротив. Беше изградила кариерата си, империята си със собствени сили, своите способности и своята решителност. Беше кралицата на модата и напълно заслужаваше това прозвище, защото никой не можеше по-добре от нея да интерпретира нашето време. И никой не се раздаваше така за хиляди проекти. Тя беше толкова жизнена и затова е трудно сега да повярвам, че вече я няма.

Да, Франка беше и твърда понякога, но целеустремените хора винаги успяват. Но беше и симпатична. Всеки път, когато го казвах, някой ми опонираше. Властта често прави този ефект, разделя, поражда антипатии и завист. Аз обаче нямам съмнения, говоря го вече 30 години и ще го кажа и сега: тя беше симпатична, духовита и интелигентна. Нямах много възможности да й кажа какво мисля за нея, защото на времето изпитвах уважение към началството, а после просто нямаше как, пък и това не са неща, които да кажеш като срещнеш някого на модно ревю. Харесваше ми, но си го пазех за себе си, но в сърцето ми се надявах и аз малко да съм й се харесала, защото макар и различни, имахме нещо, онази енергия, целеустременост, сила, която ни отличаваше.

Преди няколко години, когато бях шеф на Grazia, я интервюирах, беше написала книга. Тя беше съвършена, брилянтна, забавна. Журналистките, които не я познаваха лично, останаха поразени. Аз – не. Когато списанието излезе, тя ми изпрати цветя с картичка, в която ми благодареше, че съм я изкарала симпатична. Тя си беше по свой начин, сега съжалявам, че не съм й го казала по-ясно.

Новината за смъртта й дълбоко ме натъжи. Въпреки че знам, че е напълно ирационално, надявам се мислите на всички нас, на „момичетата“ от модните италиански списания, които живяхме заедно с нея, в сянката на нейния чар, да стигнат там, където е. А тя със сигурност вече се чуди какво да прави с всички тези ангели, облечени в бяло.