iStock

Пилатес е съвършената тренировка, но защо?

24 март, 2022 13:10 | от Лора Младенова | Пред огледалото

Преди да започна да се занимавам с пилатес, имах съвсем погрешна представа за това какво трябва да представлява една тренировка. Чувствах се виновна, ако физическата ми активност не се състои в продължителна борба с непосилни тежести, тотално задъхване в комбинация с досадно, еднообразно и товарещо кардио, което сякаш трае вечно и всяка следваща минута от него ми се струва все по-дълга и мъчителна; ако не изляза с почервеняло лице, без въздух и плувнала в пот от залата; ако не се натоварвам всеки ден. Не пропусках да се сравнявам с останалите в залата и винаги да гоня някакви илюзорни резултати, защото, колкото и да се стараех, колкото и да задобрявах, някой винаги беше по-добър от мен. Комбинирах заниманията си с нехуманни „хранителни режими“, които включваха дни наред хапване само на плодове, или пък на протеин в неописуемото количество от едно сварено яйце, разделено на две половини – една за обяд и една за вечеря. Разбира се, това закономерно не можеше да се издържи твърде дълго време и да се спазва постоянно.

Едва в последните години открих, че да тренираш умно е къде-къде по-добра идея от това да тренираш стоически. И може да носи удоволствие и душевен мир.

Вижте още: Йогата не е спорт, а противодействие на „съвършената“ американска мечта

Съвременният начин на живот е прекомерно забързан и стресиращ, дотолкова, че рядко ни остава достатъчно свободно време, което да посветим на грижа за самите себе си. Крадем го я от съня си, я от времето, прекарано с близките ни хора, или пък в почивка и забавление. Още по-трудно е за майките. Те се чувстват егоисти, ако редовно оставят децата си на някого, за да може да посетят тренировка или спа процедура. Стремят се към съвършенство, искат да бъдат отличнички и у дома, и в офиса, и в личния си живот.

Каквито и основания да намираме, за да не се грижим за себе си, те не са обективни.

Нямаме какво да дадем на другите, ако самите ние не се чувстваме добре, ако сме изтощени, отпуснати, стресирани, вглъбени в грижите и проблемите си. Собственото ни физическо и емоционално здраве стои на първо място, пред всеки и пред всичко друго. Именно здравето стои в основата на философията на Джоузеф Пилатес. Здравето в неговото физическо и духовно измерение, което ни дава възможност да се наслаждаваме на движението и да го обичаме.

Методът Пилатес е подходящ за най-стресираните, за най-нетренираните, за най-заетите, за най-немотивираните, а негови специализирани модификации не просто пасват на хората със здравословни терзания от най-различно естество, но и могат да подобрят значително състоянието им, тъй като съдържат терапевтични елементи, свързани с всички системи в организма.

Вижте още: Защо е толкова трудно да се преборим със затлъстяването?

Защо тренирането на пилатес е безценно и приложимо към всеки човек? Ето защо – Пилатес залага на качеството, а не на количеството.

Пилатес отнема малко време, отделните практики могат да продължат и само половин час, а фокусът в тях върху концентрираното и интелигентно изпълнение на минимален брой движения, а не върху самоцелното претоварване. Не водят до излишна преумора. Не съдържат безпосочно размахване на ръце с огромни тежести – напротив, класическата гира за пилатес тежи едва 400 грама. Не отнемат от енергията ни, а напротив – енергизират ни допълнително. Ако отделим даже и само 15 минути дневно за занимание с пилатес, в залата или у дома, те ще са напълно достатъчни, за да се подобрят значително стойката, дишането, мускулният тонус и гъвкавостта ни. А това само по себе си е огромна крачка към повишаване на жизнения ни статус. Пилатес е подходящ и за мъже и за всеобща радост все по-често ги виждаме в залите за такива тренировка, вместо натоварени с твърде амбициозни тежести в някой „елитен“ фитнес салон. Те не мислят, че ще „минат под дъгата“, прекрачвайки прага на залата, и това може само да ни радва.

Вижте още: Да бъдеш гей – генетика, избор или минаване под дъгата?

Всички движения в пилатес се инициират от централната част на тялото, т.нар. „енергийна централа“ и неминуемо повишават мускулният тонус именно в тази най-важна част на тялото.

Методът на Джоузеф Пилатес свързва тялото и ума в неделимата цялост, която е естествено да представляват, и ни учи да подчиняваме всяко движение на своето тяло на съзнателния си ум. С времето това ни помага едновременно да подобрим физиката си и отношението към себе си, но и да се отърсим от погрешните причини като самоцелно отслабване и/или заякване, поради които повечето от нас започваме да тренираме в началото.

Историята на метода е красноречива сама по себе си.

Самият Джозуеф Пилатес започва да разработва метода си в началото на XX век, воден от желанието си да укрепи своето собствено тяло, тъй като от малък страда от астма и рахит, обяснява Брук Сайлър в книгата си „Методът Пилатес“, която преди години слага начало на нарастващата популярност на този тип тренировки у нас. По време на Първата световна война Джоузеф Пилатес е интерниран и използва тази възможност, за да обучи други интернирани в методологията си, в резултат на което успява да запази здравето на стотици хора през смъртоносната грипна епидемия през 1918 г. Впоследствие работи на остров Ман като санитар и се грижи за подобряването на състоянието на крайниците на лежащи пациенти чрез мускулна стимулация, основана на пилатес. Лекарите отчитат очевидния положителен ефект върху пациентите. Джоузеф Пилатес тренира до дълбока старост и запазва изключително добрата си физическа форма през целия си живот.

Вижте още: 7 признака, че стресът да си родител се превръща в проблем с психичното здраве

Методът му се крепи на няколко основни принципа.

Всъщност принципите са тези, които го дефинират, тъй голяма част от самите упражнения са взаимствани и адаптирани за целите на пилатес от други гимнастики и практики, като например йога.

Тези принципи са следните:

Концентрация – за да се изпълняват правилно упражненията е нужно да фокусираме ума върху тялото, дишането и движението, нужна е абсолютна концентрация. Бидейки концентрирани върху движенията, ние се абстрахираме от ежедневието и по този начин всъщност постигаме и така желания антистрес ефект от практиката по пилатес.
Контрол – неслучайно Джоузеф Пилатес нарича метода си контрология. Целта на изискваната концентрацията е именно постигането на пълен контрол над тялото при абсолютно всяко движение. По този начин всъщност можем да изпълним движенията правилно, използвайки точно определени мускули, и така постигаме желаната ефикасност.
Център – енергийната централа е мястото в тялото ни, което инициира и координира всички движения в системата от упражнения на Пилатес. Точно тези мускулни групи често биват пренебрегвани, когато тренираме за ръце или крака, а всъщност повечето проблеми с гръбначния стълб и отпускането на телата ни идват от съчетанието между неправилна стойка и слаби поясни мускули.
Плавност – упражненията в комплекса са динамични, но с акцент не върху скоростта, а върху изяществото и грациозността на изпълнение. И това се отнася както за самите упражнения, така и за прехода между тях.
Дишане – Тук то е не по-малко важно, отколкото в йогата, макар и да се базира на различни принципи. Например, цялото дишане по време на тренировката се извършва единствено през носа, липсват задържанията на дъха, характерни за йога, или пълното йогийско дишане. При упражненията в пилатес фокусът е върху това белите дробове да се пречистят от всичкия застоял въздух в тях, да го изцедят и изкарат навън. Това наглед незначително действие презарежда организма с кислород, освежава го и го подмладява. Правилното дишане подпомага и правилното изпълнение на самите упражнения, тъй като има огромно значение кога вдишваме и кога издишваме. Важно е издишването да настъпва заедно със съкращаването на мускулите, тоест в натоварващия, а не разтягащия етап от съответното движение.
Прецизност – Пилатес се стреми към изпълненението на съвършеното движение, дори и то да е само едно за тази практика, вместо върху безкрайното повторение на десетки и стотици погрешни.
Въображение – За да постигнем перфектното движение, е необходимо първо да се сме го визуализирали в ума си. В изпълнението на упражненията има творчески процес, красота и креативност. Усъвършенстваме и самата си психическа настройка.
Интуиция – Пилатес се базира на ненасилие над тялото. Чрез този метод се учим да се вслушваме в тялото си, а не да го подчиняваме на фиктивни цели и стандарти. Откриваме какво е добро за нас самите.
Интегритет – При пилатес усещаме тялото си като единно цяло, а не като самоцелна тренировка на отделни мускулни групи. Постепенно се научаваме кой мускул се разтяга, докато друг се стяга, кой трябва да остане неподвижен, за да бъде идеално движението, което правим в момента, подобряваме неимоверно цялостното усещане за организма си като за съвкупност от неразделни жизнени процеси, но и си даваме сметка, че ние сме тези, които го управляваме, а не той нас.

Може би най-важното в пилатес е това, че той тотално променя мисленето ни за телата ни, философията ни на трениране. Стимулиращ е и фактът, че можем да забележим първите положителни резулати само след няколко тренировки, и това ни мотивира да продължаваме, без да насилваме себе си излишно. Отърсваме се окончателно от мисълта за показност и състезателност и се насочваме навътре към себе си. Пилатесът се комбинира иделно с йога практики за разпускане на ума и тялото. И най-важното, което мога да потвърдя от личен опит – след тренировка се чувстваме достатъчно енергизирани, отпочинали и положително настроени, че да не ни хрумва да посягаме към вредни храни и напитки и да унищожаваме сами постигнатото.

Вижте още: