Йогата не е спорт, а противодействие на „съвършената“ американска мечта

| от Лора Младенова |

На път към йога студиото често си припомням „American Life“ на Мадона, един от за съжаление малкото поп хитове от милениума насам, които могат да претендират за някаква форма на социален ангажимент. Мадона, по-скоро героинята ѝ в песента, е преуспял, материално стабилен, бляскав, изнервен до краен предел и безкрайно отегчен човек, който е изпълнил всички критерии на американската мечта и зад него стои цял отбор от охранители, детегледачки, персонални треньори и консултанти, докато самата тя не знае коя е и защо изобщо я има – дали иска да бъде мъж или жена, социално приемлива или тотално различна, как иска да се казва, в какво иска да вярва, коя е нейната религия, коя е нейната идеология, къде е мястото ѝ в живота. Тя посещава йога и пилатес, защото така е актуално, а в края на деня продъжлава да пита „Да не би да мислите, че съм удовлетворена?“

Вярна на принципа, че у нас влакът на времето и тренда винаги пристига, но винаги със закъснение, близо 20 години след „American Life“ йогата, както впрочем и пилатесът, става точно толкова модерна в градската култура на България, колкото в някогашната песен, която MTV въртеше до дупка, след като цензурира антивоенното ѝ видео. Градът е голям и йога студио дебне отвсякъде. Тази тенденция върви ръка за ръка с разрастването на идеала за успешен живот – бяла спретната якичка с два диоптъра отпред; висока заплата; фанатично гонене на някакви чужди маркетингови идеали; упражняване на професия, която се състои от поне четири думи, от които поне три – чуждици, и нито майка ти, нито най-добрият ти приятел могат да повторят какво точно работиш; нарастваща самота, отчуждение, социална изолация, уседналост, симулация на фалшива утопия в рамките на социалните медии, заместващи механизми. Изобщо пълния пакет, само сега, само при нас, само срещу 105% от настроението, енергията и времето ти.

Ако постигнеш целия този така „съвършен“ живот, йогата се появява в него не като мода, а като необходимост, като спасителен пояс.

„Ако успееш да избягаш от PR сектора, рано или късно отваряш или пекарна, или йога студио“, твърдеше една корпоративна хиена, с която някога ме сблъска най-отвратителното от няколкото ми досегашни работни места, и аз я мразех, мразех я до сълзи. Години по-късно, избягала от PR сектора, я засякох случайно и пихме по кафе на крак. Вън от офиса се оказа приятна жена. Говорихме си за йога. И за това какво е имала предвид. За това, че ако излезеш от матрицата, искаш да оставиш след себе си нещо мъничко, нещо полезно за другите, нещо докоснато от човешка ръка и сърце, нещо споделено. Нещо като хляба. Или като йогата.

Докато растях през 90-те, йогата се приемаше едва ли не за някаква форма на сектантство. Една от учителките ми по йога ми е разказвала как е яла бой от майка си, когато се е прибрала у дома изненадващо и я е заварила в усукваща асана. „Дори не можах да изляза от асаната“, споделя ми Деси през смях, след като днес вече гледа само с хумор на някогашната идея, че йогата е финалната крачка преди наркотичната зависимост. Всяко време с фалшивите си новини. Погрешни разбирания за естеството на йогата продължава да има.

Принципите на йога произлизат от индуистката култура и до преди няколко години беше относително широко разпространено да се мисли, че, ако не сектантстко, практикуването ѝ е в разрез със западните традиции, западната култура, монотеистичните религии или пък атеизма. Тези страхове са напълно безпочвени, защото йогата е дълбоко духовна, но не и религиозно обвързана, а и сами по себе си духовността и религията далеч невинаги се застъпват или пресичат. 

Йогата не представлява и подготвителна сексуална практика, както смятат мнозина, сред които е и най-добрият ми приятел, макар че може да се намери известно основание за подобно схващане – йогата те прави по-гъвкав, по-спокоен, по-самоуверен и по-отворен към нови преживявания и хора, което само по себе си е едно добро начало. 

Йогата не е и мързел – напротив, нейното правилно практикуване изисква дълбока концентрация и фокус, овладяване на тялото и ума едновременно. Всеки елемент от нея, включително моментите, когато „абе, то просто се лежи по пода“, е осмислен и има различни цели, които излизат далеч отвъд простата грижа за здравето и за красотата на тялото ни. По това тя се различава от отделните типове гимнастика и от силовите упражнения във фитнеса, от обикновения стречинг, въпреки че някои от почитателите ѝ, поне в началото, се обръщат към йогата единствено с цел да си осигурят физическа активност за цялото тяло. Но…

Йогата не е спорт.

Нито пък може да се нарече точно тренировка. Не и в класическия смисъл, макар и да  върши не по-малко добра работа за укрепването на организма, стягането, каляването и гъвкавостта на цялото тяло, осъзнаването и контрола върху всеки мускул, подобряването на дейността и цялостния баланс на всички системи вътре в нас – и тези в четивата за чакри, и тези в учебника по биология. На йога ще узнаеш, че тялото ти може да прави неподозирани за теб неща и ще ти бъде любопитно да научиш още.

Има типове йога, които изобщо не са свързани с движение и физическо натоварване, нито дори и с дихателни практики. Такава е карма йогата, позната още и като Будхи йога, или дисциплина на действието. Нейната есенция се състои в набора от действия, които безкористно извършваме в подкрепа на света, на вселената, на обществото, на общността, на другите. Да оставиш купичка с вода за бездомните животни пред входа си представлява карма йога. Да изметеш снега пред същия този вход в зимен ден, за да не се пребие след това някой на леда, вместо да чакаш на съседите и да ги гледаш изпод вежди, също е карма йога. 

Тъй като не пиша този текст с идеята да цитирам дефинициите и разбиранията, които всеки сам за себе си би могъл да намери в Google или да си направи като изводи, ще споделя своето разбиране за йогата – тя е цялостен начин на мислене и начин на живот, път навътре към себе си и навън към другите, едновременно, но точно в тази последователност.

И точно поради това в съвременнните условия я намирам не просто за полезна, но и за необходима, като противодействие на цялостния обществен натиск, повеляващ ни да бъдем едновременно свръхуспешни по шаблонен критерий и прилично дистанцирани от всичко живо. Същия този натиск, който създава перфектните потребители – богати, неудовлетворени, отегчени, зависими и сами. Ето и с какво, макар и след едва по-малко от две години практика, намирам, че йогата помага да излезеш от установените рамки и да видиш и себе си, и света наоколо по-искрено и по-обективно:

Йогата не е състезание

Това е първото, което научих, първия път, когато влязох по чорапки в йога студио, веднага след като за моя голяма радост ме помолиха да изключа мобилния си телефон и да го оставя в шкафчето си. За разлика от абсолютно всички форми на спорт при йогата липсват състезателният елемент, надбягването, догонването, оставането на опашката, парадирането с умения и възможности. Всеки осъзнат йога учител ще ни окуражи да не гледаме в постелката на другарчето си и ще напомни преди практика да не насилваме тялото и духа си и да не го пращаме някъде, докъдето днес не е готово да достигне, така че да не се състезаваме дори и със себе си. Един час в такава атмосфера може да ни помогне да преживеем изкуственото гонене на срокове и таргети от деня, а и с времето да преосмислим наистина ли това е начинът, по който искаме да живеем и утре, да отсеем ненужната надпревара.

Йогата няма очаквания към теб

Тя не изисква никаква предварителна квалификация, физическа подготовка, предишен опит. Не са нужни специални облекла и приспособления, които да закупиш. Достатъчно е да присъстваш вътре в ситуацията и да бъдеш готов да се откъснеш от околния свят и да си позволиш поне час през деня, в който ти самия да нямаш очаквания към другите. Извън физическата част на практиките йогата ни учи и да не проявяваме очаквания, или иначе казано, изисквания към другите, да ги приемаме, да не променяме самите себе си, за да се вписваме в очаквания, да подхождаме към себе си осъзнато.

Йогата посреща с приемане и синергия

Йога студиото е едно от малкото места, където човек може да бъде убеден, че се намира в защитена среда и към него не се подхожда критично. То не е място за селфи и блясък, нито за осъждане на начина, по който някой друг изглежда, говори, практикува. Културата на йога изключва осъждането и нетолерантността. Тя съдържа грижа, внимание, взаимопомощ, взаимен респект, любов, уважаване на границите на другите. Макар йогата у дома също да е доста приятно разнообразие, лично аз бих предпочела незаменимата и несъпоставима с нищо друго синергия на практикуването сред хора. На йога можеш да бъдеш себе си, извън целия си социален контекст, и това да бъде окей за всички наоколо.

Йогата има пречистващо действие в широк смисъл

Освен на приемането, йогата е и култура на минимализма. Тя ни учи да слушаме с разбиране тялото и ума си, да си осигуряваме всичко, което ни е нужно и нищо повече от това. Това носи нужното смирение, което остава у теб и след практика. Гарантирано ще започнеш все повече и повече да се замисляш наистина ли ти се яде още едно парче пица, действително ли ще изпиеш още едно шише вино, трябва ли да си купиш още един излишен марков парцал, кому е нужен последният модел телефон. И шансът да си отговориш правилно ще е по-голям, защото, освен да слушаш тялото си, ти вече ще си усвоил и идеята, че реалността около теб не е състезание. От тази гледна точка бих препоръчала йогата на всеки, който се бори с някаква форма на зависимост, с депресия, или дори със собствената си консуматорска нагласа. Когато смаляваш багажа си, разширяваш света си.

Йогата е мястото в главата ти, където да млъкнеш

Или поне да опиташ да млъкнеш, понеже наред с това да отпуснеш всеки мускул от тялото си, концепцията да пуснеш мислите си да отлетят, е изключително трудна за усвояване. Ключът към това да ти се получи се крие в желанието да култивираш у себе си умение да пускаш контрола, да проявяваш доверие и да следваш – точно обратното на всичко, на което ни учи ежедневието, което изисква от нас лидерство, перфекционизъм, непрекъснато подозрение и съмнение. За да успееш и с асаните, и с релаксацията, и с медитацията, е достатъчно да се почувстваш в безопасност и да се фокусираш единствено върху учителя за сметка на целия страничен шум на размислите ти, проблемите ти и задачите, които те очакват. Казвам го, сякаш е нещо лесно, а не е. Но ако се получи, накратко казано, йогата поне за малко праща вътрешните ти демони да си починат от тебе, и обратното. Съзнанието на човек има нужда да се съхранява, напук на кариеристката идея, според която е необходимо непрекъснато да си напрегнат, нащрек, никога да не изключваш телефона си, никога да не се отделяш от грижите си.

Йогата е път, който не свършва

Всеки учител по йога ще потвърди това. Нещо повече, ще каже, че ако сметнеш, че си извървял пътя на йога, значи всъщност си още в началото му. Това е път, в който се водиш сам, но винаги разполагаш с подкрепа около себе си. Вървейки го, не спираш да се учиш да разсъждаваш и съзерцаваш повече, да живееш по-бавно, да влагаш повече смисъл в моментите от живота си, да проявяваш търпимост и скромност, да съжителстваш с изпитанията и уроците си, да приемаш и себе си, и другите, да не хабиш време и енергия във фалшиви цели. Йогата те заземява, без да ти налага рамки и ограничения. И точно защото не е състезание, усвояването ѝ никога няма превъздходна степен.

Когато за пръв път се записах на йога, се намирах в лош момент, на деградивно място от развитието си. Смело мога да твърдя, че йогата ми помогна полека да поема в различна, по-близка до мен посока и да знам колко много още имам да вървя. Неведнъж съм си мислела как да благодаря на учителите си за всичко, което са направили за мен, без дори да го знаят, чудела съм се дали да не им подаря нещо, но йогата ме е научила, че не този е начинът да изразяваш благодарност. И това, което трябва да направя, е просто да продължавам да напредвам, за да предавам нататък.

Вижте още: 

Не можеш да медитираш? Тогава пробвай това