Както вече стана ясно от първата част на текста, понякога онова, което изглежда като най-голяма слабост, може да се превърне в най-силна черта от женската ни същност. Продължаваме с изброяването на още житейски предизвикателства, с които съвременната жена се сблъсква и се опитва да преодолява. Това са реални уязвимости, характерни или приписани такива, както и лични страхове, които все така подреждаме в азбучен списък:
Заплатата
Съвременните жени работят и не само работят, ами и най-често нямат никакво свободно време заради работата. Но заплатите… Ами те са си все така със средно 13% по-ниски от тези на мъжете за една и съща заемана длъжност (според статистика на изследване на Европейската конфедерация на профсъюзите за България). И нещо повече: повечето ниско платени работи в обществото, се извършват от жени. Чистачките по улици и по офиси (наричани също хигиенистки), цветарките, шивачките в цеховете в малките градове, голяма част от продавачките в магазините са предимно жени. Причината е, че заплатите обикновено са малки, а работата – изморителна. И двете неща отблъскват мъжете и те не се задържат на такива позиции.
С ниските си заплати обаче, жените често издържат някой друг, освен себе си, затова и нямат възможност много да се пазарят при подписване на трудов договор – често те са склонни да започнат каквото и да е, стига да има редовно плащане. Тъжно, но факт: „работещата бедност“ по цял свят обикновено се олицетворява от женска фигура.
Разбира се, има и жени с големи заплати. Но в повечето случаи и при тях важи правилото, че със заработените пари също така издържат минимум по още един член на семейството.
Изпълнителността
Дори бившият български министър-председател беше установил, че ако иска нещо да се свърши – трябва да го възложи на жена. Разбира се, той не се притесняваше да се фука с това „откритие“, което приписваше на неповторимия си мениджърски нюх. Всъщност изпълнителността наистина е по-характерна за съвременните български жени, отколкото за мъжете. Да се свършат нещата „както трябва“ е веруюто на много самоотвержени дами, заети в бизнеса и държавната администрация. Това качество докарва на жените успехи на ниските и средните изпълнителски позиции и (може да се спекулира, но много вероятно) ги спъва в професиите и областите, където се изискват антисистемни решителни действия, включително в областта на изкуството. Но за каквато и дейност в крайна сметка да става дума, да си работлив и изпълнителен си има своите ползи. И независимо, че може да звучи като минус в непредвидими обстоятелства, това качество е много важно за съществуването и поддържането на редица ключови икономически сектори.
Килограмите
Изобщо не е тайна, че женският организъм е по-склонен към трупане на мазнини и задържане на вода. Затова и „налетите форми“ са патент на всяка една жена в даден период от живота й. Нашият организъм е конструиран така, че имаме по-гъвкави стави, но по-трудно правим мускули. Освен това много по-лесно пълнеем и по-трудно сваляме натрупаните килограми. Всички тези особености карат много жени да развиват огромни комплекси на тема „килограми“. Тези комплекси са старателно поддържани от различни фитнес инфлуенсъри и гурута на „здравословния начин на живот“. Вероятно ако жените по цял свят изведнъж приемат позитивно своите килограми и започнат да се харесват такива, каквито са, независимо от теглото си, цели бюти индустрии ще се сгромолясат с гръм и трясък и би настъпил икономически Армагедон. Затова е много по-лесно на жените да им бъде набивано от време на време в главите, че са дебели. Много малко им трябва, за да го повярват.
Лъжата за липса на женската логика
Както се твърдеше в едно българско телевизионно предаване, излъчено наскоро: логиката е „липсващ съставен елемент в поведението на жените“. Наистина ли? Не само, че цял живот слушаме обиди за нашата женска „объркана логика“, но и самите ние започваме в един момент да вярваме на лъжата, че сме „емоционални същества“, на които им е трудно да намерят „елементарната логика“ в подредбата на този свят. Ако това беше вярно обаче (а за жалост не само го вярват, но и го изповядват на практика в голяма част от арабските общества), тогава е цяла загадка, как успяваме изобщо да се движим по улиците без придружител и изобщо да функционираме в зрелия си живот без настойник. Лъжата за липсата на женската логика е сред най-големите ни слабости – стига ни само да повярваме в нея, за да започнем да се държим като умствено недоразвити полуидиотки, подчинени единствено и само на рационалното мислене на мъжкия пол.
Мъжете
Едва ли е особена изненада, че мъжете са сред най-големите слабости на повечето жени. Независимо дали е собственият им мъж, когото понякога познават по-добре, отколкото той сам познава себе си, или са цяла серия неподходящи мъже – уроците от сблъсъка с другия пол най-ясно вадят на показ голямата ни уязвимост по темата. Разбира се, за някои жени мъжете в никакъв случай не са най-голямата им слабост. Може би защото са ги превърнали в най-голямата си сила. Или пък защото се оправят някак с липсата им в живота си.
Настроенията
Всички хора изпадат в настроения, но при жените много от спадовете и пиковете са и хормонално обострени. В дните, преди да ни „дойде“, в дните по време на овулация, при бременност, по време на менопауза – женският живот предлага изобилие от ситуации, в които хормоните полудяват, а настроенията започват да подскачат от едната крайност в другата. Слабост? Може да е слабост, а може би е просто нашият си начин да проявяваме устойчивост.
Очакванията
От най-ранна детска възраст към момиченцата има определени очаквания, които те трябва да изпълняват, за да се впишат в представата на обществото за пола си. Очаква се те да се държат по-сдържано, да не се заяждат излишно, да са послушни, да не бъдат толкова палави, колкото момченцата, да се въздържат от състезателни физически игри, да носят определени дрехи, да харесват игрите с кукли, а не с автомобилчета. Освен това се очаква да проявяват прилежност в училище, да демонстрират чистота. По-късно, в пубертета, очакванията се променят, но остават все така настоятелни: момичетата трябва да внимават с момчетата, да се обличат и да изглеждат по определен начин, да не демонстрират знания и интелект излишно… И още цял куп стереотипни очаквания. По-късно тези очаквания се прехвърлят и към зрялата възраст, когато изведнъж се оказва, че светът е пълен с жени, които имат най-разнопосочни изисквания към самите себе си и непоклатими представи за това какво може – и какво – не, какво трябва да правят, и какво не бива.
Предразсъдъците
За предразсъдъците към жените може да се напише огромен труд, но в този скромен текст нямаме претенциите на Симон дьо Бовоар. Всяка жена се е сблъсквала с предразсъдъци относно пола си, идващи както от мъжете, така и от останалите жени. От вече споменатата представа за „обърканата логика“, през представата, че жените задължително трябва да родят и то в определен диапазон на живота си, до„срока на годност“, който се определя спрямо възрастта – предразсъдъците са способни да ни направят наистина слаби и да подринат самочувствието ни, ако направим грешката да им обръщаме внимание.
Работата
Луксът да работиш онова, в което си най-добър и което наистина обичаш, и на всичкото отгоре да си добре платен, сякаш все още остава повече привилегия на мъжете. По-голямата част от хората трябва да избират дали да работят това, което обичат, без да получават пари за него, или да работят нещо, което не обичат, за да се издържат. Но сякаш в много по-голяма степен компромисите с работата се падат на жените. Заради огромната им заетост в личен и битов план, заради майчинството, заради невъзможността за пълно отдаване, често жените не можем да се слеем с работата си по начина, по който това е възможно за мъжете. Компенсираме с повече старание и отдаденост, но понякога те не са достатъчни, ако не влагаме и достатъчно време.
Сексът
След сексуалното освобождение на нравите през последния половин век, научихме много повече за себе си като за пол, също толкова подвластен на удоволствието, колкото и мъжкия. Но сексуализацията на телата ни си остава едно от „слабите ни места“, а митовете за нашата биология продължават да се разпространяват като пандемия, не и без помощта на порнографията. Не, жените не „свършват“ по този начин и не, на повечето жени не им е приятен сексът, който е показан на екрана.
Вижте още:
Живеем в свят, в който порнографията и пуританството танцуват едновременно в главите на мъжете, когато си представят сексуалния живот на жените. А нас самите… Нас кой ни пита, всъщност?
Тялото
Грозно, хубаво, слабо, дебело – реалната форма на телата ни често няма нищо общо с онова, което е в главите ни. Скорошно изследване показа, че жените създават представа за телата си в зависимост от околните – или казано накратко, ако сме в присъствието на човек, който ни харесва на 100%, телата ни разцъфтяват и стават хубави… Ако – не, в главите ни се случва обратното. Парадоксална слабост, нали?
Вижте още:
Жените създават представа за телата си в зависимост от околните
Умът
„Умна си като за жена“ е любим лаф на мъжете без достатъчно жизнен опит. Когато натрупат съответен жизнен опит пък, често този същият тип мъже обръща плочата на „жените сте по-умния пол“. Сякаш е напълно невъзможно да съществуват както умни, така и глупави жени…
Физическата слабост
Дори при много добре тренирано тяло е факт, че жените сме по-слаби физически от мъжете. И макар да е очевидно, малко хора се замислят върху реалните последствия на това осъзнаване: страхът да се прибираш сама вечер, неудобството от мъжките погледи, свиването пред агресивното поведение, склонността да мълчиш, когато те обиждат и всичките онези тактики за оцеляване, които жените научаваме през живота си, за да компенсираме дадената ни от природата физическа слабост.
Цената на успеха
Всяка успяла жена знае сама за себе си какво е платила, за да се намира там, където е сега. Цената на успеха, понякога дори на някой малък-мъничък успех, при жените обикновено е висока. Най-вече защото все някой ще зададе въпроси като тези: изоставила ли е детето си, за да ги постигне всички тези неща в кариерата? През кое легло е минала, за да кара тази хубава кола? Кой й е подал ръка, докато е била „млада и сочна“? Кой е „спонсорът й“? Какво работи мъжът до нея, че тя да може „да си вее перчема“?… Цената на успеха за жените често се плаща с грозни думи.
Шофирането
Че жените не можем да шофираме си го знаем още от деня на раждането. Този предразсъдък остава с нас и дори да имаме навъртани над 100 хил. километра като шофьори. А ако случайно забравим, че не можем да шофираме по принцип, винаги ще се намери някой, който да ни обясни как работи двигателя на собствената ни кола или как трябва да поддържаме тази или онази част. Всичко, свързано с шофирането, в България все още е привилегия на мъжете. Затова вие, като жена, трябва да сте безупречна в шофирането, ако искате изобщо да признаят, че тази вашата кола я карате самичка. Лошото е, че под „безупречно“ в нашата действителност се разбира да караш с над 140 км/ч на магистралата (иначе ще ти присветват), да се предреждаш агресивно (иначе ще ти бибипкат), да изпреварваш отдясно (иначе ще те подпрат) и задължително да си траеш, когато те нарекат с обидни думи или те засекат.
Щедростта
Раздаването за близки и не толкова близки хора, животни, насекоми или растения определено е по-характерно за жените. Кой, ако не те, ще се заемат с каузи като събиране на пластмасови капачки, спасяване на диви животни, безплатно кръводаряване, издирване на изгубени възрастни хора, раздаване на храна по домовете? Разбира се, не са малко и мъжете с щедри сърца, но в крайна сметка, когато става дума за „спасяване на света“, често на първа линия сме ние, жените. Щедростта, разбира се, не е слабост, а е сила – но само ако имаш достатъчно ресурс за раздаване. Понеже нещата с женската щедрост не седят точно така, светът е пълен с разсипани жени, раздали се на мъжете и децата си, или разкъсани на парченца в името на разни обречени идеи.
Юмруците
Юмруците са ни такава слабост, че не можем да им устоим, буквално. Особено когато ни ги раздават най-близките ни хора. Иронията настрана – българките сме едва в началото на борбата си срещу домашното насилие. Толкова много предстои да се направи по този въпрос, че свят ни се завива.
Яденето
Проблематичните отношения с храната са добре познати на повечето жени. Почти няма представителка на нашия пол, която в един или друг момент да не е „минавала на диета“ или да е казвала „трябва да отслабна“. Много жени не ядат определени неща, други пък ядат само определени неща. Трети – ядат всичко – и повръщат всичко. Четвърти се хранят „здравословно“. Пети не хапват нищо, нищичко – и никога.
А болимията и анорексията все така носят изпити женски лица.
Снимка: Сцена от филма “Жена под влияние” (1974) на Джон Касаветис. В ролята е Джина Роуландс.
