Връзката вече не работи, отношенията са ужасни и любовта сякаш завинаги си е отишла. Време е за раздяла – и двете страни в брака са наясно с това. За двойките с деца обаче нещата съвсем не изглеждат „черно-бели“.
Много от родителите се изкушават да запазят брака си, единствено и само в името на доброто на децата. Но струва ли си? И дали, както е вредно за малките да преживеят развода на родителите, не е също толкова вредно за тях да стоят в семейство, в което лошите отношения са норма?
Кое е „черното“ и кое е „бялото“ в случая?
Обикновено двойките с деца се опитват много по-усилено да съхранят връзката си, отколкото тези без деца. Те със сигурност усещат, че да бъдат заедно е добре за децата по отношение на сигурност, стабилност и пестене на времето. Именно затова и огромна част от двойките вярват, че ако работят усърдно над подобряването на отношенията си, това ще бъде по-добро и за децата. Но, според психолозите, това не е правилната семейна динамика. Защото всъщност връзките, които не вървят, така или иначе ще се разпаднат. Но през това време родителите ще са пропилели огромна част от живота си в лоши отношения, а децата… те едва ли ще благодарят за това.
Според психолога Кимбърли О’Браян, родителите, които се преструват за пред децата, че нямат проблеми във връзката, всъщност лъжат единствено себе си.
Както вече писахме, децата са изключително чувствителни към стреса на родителите, защото разчитат безпогрешно тона на гласа на баща си и майка си, който издава емоциите им.
Ако родителите се преструват, че всичко е наред, само за пред децата, то на децата по-скоро им изглежда, че двамата възрастни пазят някаква голяма тайна от тях, например, че са осиновени и не им казват.
Освен, че не е честно, това не е и правилно по отношение на семейството, защото може да предизвика безброй въпроси по-късно в живота от страна на децата.
Затова и терапевтите препоръчват родителите да бъдат възможно най-честни с децата си, но и да потърсят професионална помощ за това колко точно да разкрият на малките за развода си, така че да е съобразено с тяхното ниво на развитие.
По-голямата част от децата с разведени наскоро родители обикновено копнеят мама и татко да се съберат отново. Това се случва, независимо през какво преминават двамата родители, и дори и раздялата да е приятелска. Децата на развеждащите се преминават през процес на тъга и усещане за загуба и им е необходимо достатъчно време, за да се възстановят.
Но в същото време родителите задължително трябва да преценят и каква цена плащат, когато отлагат собственото си щастие.
Вижте още:
В някои случаи родителите правят компромис и дават дори 10 или повече години от собственото си щастие, за да останат заедно – и какво получават в крайна сметка? Нищо. Детето може също така да се окаже и по-стресирано, отколкото ако преживее еднократно развода.
Именно затова и повечето терапевти не препоръчват родителите да остават заедно единствено в името на детето.
Децата в крайна сметка са издръжливи и рано или късно се адаптират към промените, но ние имаме точно един живот и не е нужно да го прекарваме в стрес и тревога. Затова, ако връзката не се подобрява след потърсена помощ, е най-добре да не се остава в нея. И в никакъв случай заради децата.
И все пак – какво се случва с децата след развода?
Какъв е психологическият ефект от развода върху децата? Зависи. Въпреки, че във всички случаи раздялата на двамата родители е стресираща, някои деца се възстановяват по-бързо, отколкото други. Добрата новина е, че родителите могат да предприемат стъпки, така че да намалят психологическия натиск от развода върху децата.
Първата година е най-трудна
Децата страдат най-много през първата година след развода. В този период е възможно да изживяват стрес, гняв, тревожност, липса на доверие, колебание в себе си. Но много от тях се научават и как да балансират. Те свикват с промените в ежедневието си и започват да живеят нормално. Има и деца, които сякаш никога не се възстановяват, но те са сравнително малък процент. Те могат да изживяват проблеми през целия си живот, заради травмата от развода на родителите.
Емоционалното отражение на развода
Разводът разтърсва емоционално цялото семейство, но за децата ситуацията може да бъде наистина страшна, объркваща и фрустрираща.
Съвсем малките често страдат, защото не могат да разберат как така трябва да се местят между два дома. Те може да се притесняват, че щом техните родители са спрели да се обичат, е възможно някой ден да спрат да обичат и тях.
Децата в малките класове може да се притесняват, че вината за развода е тяхна, защото не са се държали добре или защото са направили нещо грешно.
Тийнейджърите може да се разгневят от развода, заради проблемите, които той създава. Те може да обвиняват единия родител за това, че е развалил брака, или може да се възмущават от поведението на другия.
Разбира се, всяка ситуация е уникална. И, разбира се, има и случаи, в които детето може да се почувства облекчено от раздялата – особено ако отношенията са били изпълнени с насилие, кавги и силен стрес.
Стресът от развода
Обикновено разводът означава, че децата губят ежедневния си контакт с единия от родителите – най-често с бащите. Намаленият контакт нарушава връзката дете-родител. Според изследване от 2014 година, децата започват да се чувстват по-малко близки със своите бащи след развода.
Разводът също така нарушава връзката на детето с родителя, при който то остава по-често – обикновено майката. Основният родител също така често има повишени нива на стрес, свързани с трудностите на самотното родителство.
Според изследване от 2013-а, след развода майките започват да бъдат по-малко подкрепящи и по-малко привързани към децата си. Като добавка към това намалява и ефективността и последователността на дисциплината, която те упражняват.
За някои деца обаче най-трудната част не е във физическото разделяне на родителите. Трудностите са свързани по-скоро със стресовите ситуации около развода: например смяната на училището, местенето в нов дом, живеенето с единия родител, които може да е раздразнителен или да има свое ново семейство.
Финансовите трудности също са проблем, който следва от развода. Много семейства трябва да се преместят в по-малък дом, да сменят местоживеенето си и като цяло разполагат с по-малко средства.
Освен това, често вторият и третият брак имат по-голям шанс за провал, отколкото първият – нещо, което създава вероятност много деца да изживеят още веднъж раздяла на родителите си през годините.
Но независимо от всичките минуси за семейството, до които води разводът – оставането в брак, който е нещастен, има много по-голяма цена. Известно е, че постоянното критикуване може дори да убие партньора. Освен това животът не свършва след развода – много хора успяват да намерят по-подходящ партньор за себе си и да създадат ново семейство, в което да намерят уважение и да се чувстват добре – и дори децата им от предишния брак да го приемат.
Вижте още:
