Средата на декември е – и е крайно време да извадим от килера миналогодишните клишета за коледните и новогодишни празници.
Едно от клишетата неизменно гласи: „Коледа е време за семейството“. Друго казва: „Най-после повече време за събиране с роднините и приятелите“. Трето се съсредоточава върху вълнуващото посрещане на Нова година – задължително в голяма компания, със задължителните прегръдки, целувки и шумни пожелания под оглушителни фойерверки.
Някои като мен, който постоянно се чуди къде да паркира колата си, ще добави свое клиширано очакване: „Най-после ще има повече дни, в които няма синя зона за паркиране в центъра“. А някои от софиянците „от центъра“ ще въздъхнат успокоено: „Ееех, най-после София ще стане „нормална“ макар и за малко“ (разбирай, ще се изпразни от „провинциалисти“ и задръствания).
Но тази година клишетата не са това, което бяха, точно както и декември не е като от приказките – с бял пухкав сняг, който пада на парцали, изчиства въздуха на най-замърсения град в ЕС и покрива всичките ни сивотии и срамотии – грозното строителство, прашните улици със счупени плочки и невъзможно скъпите коли, закупени с пари от еврофондовете.
Коледните празници няма как да бъдат „весели“, „сити“, „щастливи“ – не и в разгара на пандемията и под сирените на линейките, които денонощно кръстосват булевардите на всички по-големи градове в страната.
Ясно, че след дългото затваряне у дома всички сме зажаднели за уют, отпускане и радост, за прегръдки с възрастните ни роднини и приятели, за бягство от действителността… Но не ни е нужен хороскоп от Алена, за да осъзнаем, че идващите празници няма да задоволят очакванията ни. Поне по отношение на
събирането с роднини.
Колко точно близки е „разумно“ да се съберем? Ще трябва ли постоянно да отваряме прозореца? С маски ли да седим на празничната маса на Бъдни вечер? И понеже е ясно, че няма да седим с маски, е добре да сме наясно и с най-тежкия въпрос: кой точно от близките ни ще се окаже, че има COVID-19?
Познавайки страната, в която живеем, е ясно, че повечето хора няма да се съобразят с тежката епидемична обстановка и ще изберат спазването на традициите пред опасенията за здравето си. Мнозина вероятно ще се дезинфекцират с ракия, бира и вино и ще се стараят поне по празници нещата да си бъдат „както си е нормално“. Който коли прасе – ще си го коли. Който ходи на църква – ще си ходи. Не се очаква да бъде отменена и празничната света литургия за Рождество в катедралата „Св. Александър Невски“. Възможно е да има и посетители, защото, нали знаете, „никой не се е заразил в църква“, дори и по време на чумните пандемии…
У дома, пак у дома
Всъщност след толкова много месеци у дома, и самото събиране с „роднини и приятели“ носи намалено очарование. Отново ще бъдем у дома, само че пред празничната трапеза. А друго си е, ако през годината човек беше походил по широкия свят, да беше поработил в чужбината, та да се върне под звуците на „Я, кажи ми, облаче ле бяло“, та да прегърне стара майка… А сега всички, които трябваше да се върнат, вече отдавна са тук – или изобщо няма да се върнат, защото нали знаете, пандемия. Тази година няма кого да очакваме и няма нищо, на което да се надяваме… Освен на здраве.
Купуването на подаръците
Много хора обичат празниците именно заради приготовлението. Но сега, когато моловете отворят след 21-ви, трябва да се подготвим за една предколедна мини-истерия в много по-голям мащаб, отколкото през предишни години. Който не е успял да закупи желаната стока онлайн, сега ще бъде прецакан да тича с маска сред неописуеми тълпи и да рискува здравето си, за да купи нещо.
А за онези като мен, които се чувстват по-добре на Нова година, отколкото на Коледа, остава отворен въпросът:
ще има ли новогодишно събиране с приятели?
И ако да – то, къде? Колко души ще дойдат? Колко от тях са изкарали вируса? Колко имат отрицателен антигенен тест? Колко кашлят? Има ли някой болен, но без симптоми? А когато удари 12-ия час как ще си пожелаем „здраве“? С прегръдки ли?
Отменените новогодишни пътувания
са още един проблем. За Египет – е ясно, но наистина ли няма да можем да отидем дори до Турция, Гърция, Румъния? А ще може ли в крайна сметка да си организираме нещо в някой наш си хотел? Вечеря и нощувка например. Или пък на хижа? Изобщо, как да организираме каквото и да е, след като не знаем какво точно ще работи?
Засега въпросите висят, а празниците ден след ден загубват своето очарование. Ясно е единствено, че клишетата тази година няма да се сбъднат – и може би за добро. Защото нито едно декемврийско празненство не си струва, ако се заплаща с януари в болница.
Е, сега е моментът някой да измисли онлайн празнуване на Коледа и виртуално посещение на Египет за Нова година.
Аз обаче няма да присъствам.
Още от Марина Стоименова:
Всяко семейство има своите мръсни тайни. А вашето?
Мило море… колко скъпо си ми ти
Туризъм made in BG и Гърция: пак ли сравняваме ябълки с круши?
Алкохолни дневници по време на карантина
Как да не сте продуктивни, когато работите от вкъщи
Aло, Зукърбърг, скоро и порно ли ще гледаме във Facebook?!
Тъжната истина за приятелите и заемите
Това ли е следващото поколение „измет по ВИП сепаретата“?
Когато кумицата на шурея е зълва на етървата на баджанака