Скъпа приятелко, не ме занимавай с развода си

| от Павлина Найденова |

Сякаш беше вчера, когато най-добрата ми приятелка от детството се омъжи за най-съвършения, най-щедрия и най-прекрасния наш общ съученик. Снимките от сватбата заваляха из целия фейсбук и всичките приятели бяха обстойно информирани как той й е предложил, как коленичил, как й подарил пръстен със скъпоценен камък. Скоро темата се обогати с историята на първото дете, след още две години – с раждането на второто…

Ежедневно във фейсбук се качваха снимки на идеалното семейство – усмихнати и прегърнати по време на пътувания из Европа; по време на разходки заедно в парка с децата; заедно по време на ваканция в Гърция; таткото със сладичките дечица в плувния басейн; мамата с прекрасните бонбончета на семейно парти, мама и татко празнуват годишнина от сватбата на барбекюто…

В един момент пуснатите на всеобщо достояние кадри на цялото семейство от новата им къща зачестиха така застрашително, че дори камък би завидял на сплотеността и щастието на тази толкова успешна социална единица в иначе обърканото откъм ценности родно общество.

Затова, когато тя ми се обади, за да се видим и, гаврътвайки на екс едно голямо уиски ми обясни, че от три години ходи на психолог, че е направила аборт, че от много време двамата с мъжа й си говорят само пред хората – и най-накрая (неуспявайки да задържи хлиповете си) призна, че всъщност точно когато е публикувала снимките от новата къща – му е изневерила, защото всъщност не го обича – не знаех как да реагирам.

Всъщност изумлението ми от срутването на личния им живот не беше по-голямо от изненадата, че фейсбук е най-голямата лъжа, измисляна в съвременността.

„Е, как! На снимките от лятото вие изглеждате като най-щастливата двойка“… – поръчах си и аз едно голямо.

„Нали знаеш – за пред хората“, небрежно отговори тя.

Дотук всичко щеше да е наред, ако това не беше само началото на една сага, в която без да правя нищо, и дори без да си давам сметка, заех страна. Тоест – заеха ме на едната или другата страна. И ту на едната, ту на другата страна.

Само гледайте какво се случи:

Първо те се разделиха без официален развод.

В този момент на мен, като на добра приятелка, ми беше обяснено, че мъжът й е негодник и мързел. Той пък ми звъня, за да ме пита знам ли дали тя си няма някой друг.

Тъкмо му обясних на този негодник, че доколкото знам, тя си няма друг – и те се събраха. Уж заради децата, но всъщност имало остатъчни чувства.

Сега трябваше да забравя, че той е негодник, защото всъщност имал хубави черти.

Канеха ме на гости „по семейно“ и се отпускаха да спорят пред мен – все пак съм „наш човек“, запознат с кризата в отношенията им…

След седмица тя ми се обади, за да ми каже, че ще се изнася на квартира, че ще му остави всичко, че той е прекрасен баща, но нямат бъдеще заедно.

Докато успея да кажа каквото и да е било, тя ми затвори и той ми звънна. Попита ме дали тя наистина ще се изнася или само го плаши. След това ме помоли да не си мисля, че не му пука за децата…

Е, тя се изнесе на квартира и аз станах приятелката, на която се звъни всеки ден, за да си говорим „по женски“. Малко след това разбрах от фейсбук, че тя се е върнала при него. Ясно защо спря да се обажда така внезапно…

И тогава те окончателно се разведоха.

Тя ми забрани да говоря с него и ме повика да свидетелствам в съда по бракоразводното дело. Той пък ме заплаши, че ако свидетелствам срещу него – бял ден няма да видя…

А след като издържах всичко това, всъщност се оказа, че далеч не съм била единствената „приятелка“, преживяла така тежко развода им. Раздялата им, придружена от предаваща се като зараза загриженост за бъдещето на двете им малки дечица, засегна целия общ приятелски кръг.

Затова… майната й на най-здравата социална единица в обществото.

Да върви по дяволите с цялото си фиаско от фалшива фейсбук показност и с катастрофалния си селфи-егоизъм в двойка!

 
 


Повече информация Виж всички