Във форумите на Quora.com могат да се срещнат много интересни отговори на най-различни въпроси, придружени от лични истории на потребители, които имат опит в дадената област. Когато става дума за родителство, форумът предлага наблюдения и обобщения, които могат да послужат за съвет или утеха, свързана с личен проблем.
Публикуваме интересен отговор на въпрос от форума, а именно: „Защо много хора се развеждат веднага след раждането на бебе?“. Авторката Мелиса Макфадън предлага своя хипотеза:
„Отговарям на този въпрос както от гледната точка на жена, така и като майка.
Най-духовният, емоционален и завладяващ момент в живота ми беше този, в който поставиха сина ми в ръцете ми след като се роди. Нито едно предишно преживяване не можеше дори да се доближи по дълбочина и сила до онзи първи момент, когато го погледнах и осъзнах, че тялото ми е създало и родило човешко същество! Това беше съвсем нов живот и аз бях отговорна за неговото съществуване и трябваше да положа най-сериозните възможни грижи за бъдещето му.
Беше огромен товар! Освен това усещах, че щом съм преминала през бременността, раждането и всички свързани с това промени и изпитания, ще успея и да се грижа за това бебе, въпреки че нямам предишен опит. Така се влюбих в очарователното му личице и когато плачеше, исках да направя най-доброто, за да не е тъжно! Знаех, че е в моите възможности да се грижа за него и да му осигуря всичко, от което се нуждае.
Да бъда майка се оказа зареждащо и възнаграждаващо от първия миг. Беше също така изтощително, ужасяващо, объркващо, отвратително… Казах ли изтощително? Защото всъщност имах предвид и умора, и огромно изцеждане на всички физически, емоционални и умствени сили. Беше едновременно трансцендентно преживяване и горчиво разочароващо – до степен да изпитвам съжаление, че съм го направила.
Беше много! За мен.
Сега, в тази нова човешка ДНК има и друга половина. Човекът до теб, който може да изпитва, а може и да не изпитва опияняващата смесица от хормони и нов смисъл на живота, която изпитвах аз.
Когато се роди, емоционалната връзка с бебето едва е започнала да се формира, ако изобщо е започнала да се формира. Често бащата изпитва някакви емоции от това, че е създал живот, но повярвайте ми, бременността е създадена от природата, така че да регулира различни хормони, за да може майката да не се хвърли пред автобуса в някакъв момент от раждането си, само за да спре болката! Физическата реакция на раждането на бебето от страна на жената, която върши по-голямата част от работата, е много по-различна, отколкото тази на мъжа.
Тази връзка може да бъде толкова интензивна, че напълно да погълне цялото внимание на майката. Инстинктът ѝ за отглеждане, търпението, любовта, почти всичко, което преди е било в полза на партньора и брачната връзка – сега е насочено към бебето.
Още веднъж повтарям, че природата знае колко трудно е за новото човече да оцелее през първата година от живота си извън тялото на майката. Бебето няма умения за оцеляване и има малко инстинкти, които да му помогнат, а човешките бебета бавно развиват умения за оцеляване и каквато и да е независимост. Майката не обича по-малко партньора си, не го желае по-малко и не се нуждае в по-малка степен от него, но е трудно да оцениш от гледна точка на бащата, че майката просто прави това, което инстинктите ѝ казват, че трябва. И вероятно е трудно да се чувстваш така, сякаш ти вече не си важен.
Биологията диктува поведението, а бебетата имат нужда, наистина имат нужда от майка си. Тя просто се грижи бебето да е щастливо и здраво и се опитва да му даде най-голям шанс за успех по-късно в живота и това не означава, че тя вече не обича партньора си, но означава, че трябва да се съсредоточи върху потомството, временно.
Именно това наистина разваля връзката. Трудно е да се осъзнае, че преместването на вниманието към бебето няма да продължи вечно. Всъщност това внимание няма да продължи дори всичките 18 години, преди децата да станат пълнолетни. Когато бебето започне да става по-самостоятелно и придобие известна независимост, тогава, естествено, има повече внимание за съпруга.
Възможно е да се даде толкова много само на един човек. Жените нямат неизчерпаеми ресурси и не могат да спрат да бъдат отдадени, дори само за минута, едновременнно както на своето бебе, така и своя съпруг.
Просто бащите трябва да поемат тежестта на това, че са изтласкани най-надолу като приоритет, без да се чувстват наранени, да изпитват ревност или гняв заради това.
Ден след ден да те третират като втория по важност, когато преди това си бил най-важен, може да е трудно. И все пак бебето, което получава най-голямото внимание и обич от съпругата ви, ще има най-голям шанс да израсне в добър човек, който е здрав и да продължи да има добър самостоятелен живот, ако вие подкрепяте партньорката си в съсредоточаването й върху него.
Знам. За много мъже това е много!
Редактирано на 19.11.2024 г:
Искам само да добавя една редакция, за да уточня, че първоначалният въпрос, на който написах този отговор, беше „Защо появата на бебето изглежда води по-често до развод?“.
Отговорът ми не беше съсредоточен върху многото нюанси при отделните хора и техните бракове, а върху МОЯ опит в МОЯ брак и върху това как се чувствах след раждането на бебето и как реагираше съпругът ми.
Не съм искала да кажа, че мъжете не се интересуват от новородените си деца, но исках само да предам, че аз самата никога преди или след деня на раждането на сина ми не съм изпитвала такова чувство на любов и незабавна силна връзка!
Безспорно, заобичах детето си по-дълбоко и безусловно, отколкото съм мислела, че е възможно, и не омаловажавам факта, че мъжете също изпитват подобни емоции, когато държат новородените си деца.
Исках само да изразя мнението си, че химичният състав на женското тяло и хормоните са буквално създадени така, че да ги карат да изпитват това чувство с голям интензитет, което мъжките тела не изпитват, защото нямат същите хормонални системи… Те не избутват бебета от вагините си или не ги раждат с хирургическа помощ… И не ги носят в тялото си в продължение на месеци.
Във всеки брак, който е силен и здрав, времето непосредствено след раждането на бебето е изпълнено с любов, състрадание, споделени емоции и преживявания.
Добрият съюз е спокоен, търпелив и спазващ концепцията за брака, както и за семейството, ако сте избрали да имате деца.
Мисля, че много мъже смятат, че едно бебе подобрява брака и живота им, но някои мъже (и жени) също така се чувстват отхвърлени от промяната на вниманието, защото тя изглежда толкова внезапна и пълна.
Ако позволите на това чувство да се превърне в ревност и обида, то вероятно няма да бъде прието добре от партньора ви, и ако не обсъдите проблема, това ще доведе до развод.
Вижте още:
Жените трябва да помнят, че те са имали месеци на хормонално влияние, което мъжете не са имали, и затова, ако чувстват, че съпрузите им не помагат достатъчно или не изграждат отношения с бебето – не е справедливо да очакват от тях да изпитват същото, което те самите са изпитали. А вместо това е добре да им дадат време и пространство, за да развият този инстинкт.
Мъжете пък не бива да ревнуват от тази връзка или да чувстват, че са изоставени несправедливо, а вместо това трябва да подкрепят и да споделят грижата за новия човек, който за първи път идва на този свят.
Смятам, че мъжете и жените могат да преживеят появата на новото бебе по различни, но напълно равностойни начини. Мисля, че мъжете не могат да разберат разликата между своето преживяване и това на партньорката си, защото те не са „домакини“ на новия живот и не са залети от същите хормони, но определено могат да се свържат с бебетата си!
Да ги обичат и да се грижат за тях… надявам се!
Как всичко това се отнася до развода? Просто казано, ревността и несигурността водят до обида, а не до споделено преживяване на сближаване и укрепване на семейните отношения.
Като последна бележка за МОЯ опит – синът ми има добри отношения с баща си, с мен, а баща му и аз също се обичаме. Беше предизвикателство да добавим бебе към връзката си. В крайна сметка ние, възрастните, успяхме да се съсредоточим върху сина си.
Не заради бебето, а заради несъвместимост и нереалистични очаквания. Останахме всеотдайни родители, имаме добро съвместно родителство и сме приятели с истинска любов помежду си. Може би ако първо бяхме изградили брака си и след това имахме бебе – нямаше да се разведем, но вместо това се опитахме да изградим брака си върху това да имаме бебе.
Не опитвайте това, деца!“
Вижте още:
