Цял ден тичам нагоре-надолу, гоня крайни срокове, возя се в смрадливи таксита, омазвам си бялата тениска с горчица, която се изцвръцква между филиите на обедния сандвич, ядосвам се за това, както и за сума ти други неща, а когато се прибирам, вечерям с половин бутилка вино и припадам в леглото. И сама си се проклетисвам на ум: Дано легна, та да не стана повече!
Заспивам. И сънувам.
Ненавистната ми главна редакторка, която, въпреки че е с половин век по-млада от мен, си позволява да се държи така все едно ей сега ще ми лепне два шамара, задето не съм си оправила статята, събира камерния ни екип на петминутка в „пушком“ и казва, че ще имаме коледно тържество. Ама нали е октомври, отбелязва някой. Това няма значение, ние сега ще си го направим, за да си освободим декември. Пита кой ще се включи. Само аз не вдигам ръка, понеже, нали, мразя я и не мога да понеса мисълта, че ще бъда с нея в едно помещение за по-дълго от тези принудителни пет минути. „Вуковска, защо?“ Мълча. И тогава тя се приближава до мен и като ме гледа право в очите, без да мига, казва със суров, дрезгаво-еротичен тон: „Тогава ще ти дам твоя коледен подарък още сега.“ Надвесва се над мен и пъха ръка под полата ми. Както съм шокирана от дързостта ѝ, така и ми става толкова приятно, че в главата ми направо гръмва залпа на крайцера „Аврора“.
Събуждам се, обляна в пот, с разтупкано сърце и болезнено-сладко чувство в стомаха. Какво, мамка му, беше това?!
След странната, но крайно удовлетворителна случка с шефката насън се чувствам учудващо бодра, отпочинала и преливаща от жизнена енергия. Абе все едно наистина съм правила секс.
След няколко нощи с посредствени сънища, идва неделя и пак сънувам, че се натискам с човек, когото изобщо не харесвам в реалния живот. Хари Стайлс – дето има повече перлени огърлици и от Елизабет II! Събуждам се с крайно срамно овлажняване „там долу“. Докато си мия зъбите и се опитвам да изтръскам Хари от мислите си като пърхот от ревер на сако, си казвам, че ако следващата нощ сънувам Хитлер или, не дай Боже, Роналдо, вече ще се гръмна.
Понеже еротичните сънища не престават, а напротив, идват все по-начесто, решавам да се консултирам първо с доктор Гугъл, а ако той не даде някакво правдоподобно обяснение защо подсъзнанието ми предлага по-удовлетворяващ любовен живот, отколкото живият живот, вече ще се обърна към специалист. В смисъл, към човек, който има зачукани дипломи по специалността на стената.
Според учени от Монреал, които са направили някакво си тяхно изследване по темата, еротичните сънища съставляват 8% от всички сънища.
В случая – от всичките сънища на 3, 500-те души, които са интервюирали. Мен тая статистика не ме лови, понеже, може и да ми е слаба математиката, ама сънищата, в които някой ме обладава – къде с показалец, къде с перо от фазан, къде по най-баналния начин – са много повече от 8%. Поне 80% са!
Все повече започвам да се притеснявам за психичното си здраве, когато попадам на статия, в която се твърди, че религиозните хора са по-доволни от сексуалния си живот. Което, ако е вярно, и предвид, че съм заклета атеистка, логично обяснява защо сексуалният ми живот е гола вода наяве и го бива само насън.
Тъй като наистина искам да се излекувам, старателно си записвам следното в тефтерчето, в което по принцип си отбелязвам часовете по йога и алкохолните единици, които съм поела през седмицата (в приблизителни стойности, понеже след 150 вече малко ми се губят мерките): Да почна да вярвам в (някой) бог! И украсявам изречението с два схематично нарисувани еректирали пениса в началото и края.
Преминавам към следващата статия, като гледам да се придържам само към сериозни сайтове, които сърържат в името си думите „health“, „science“ и „clinical“. E, надникнах и в Cosmopolitan, но от първия параграф личеше, че самата авторката не е добре в главата и че е жестоко фиксирана върху идеята да се събере с бившия си, понеже твърдеше, че най-честите еротични сънища са, че правиш секс с бившия. И че не, това не е подсказка от страна на подсъзнанието ти, че трябва да продължиш напред, а точно обратното – че трябва да потиснеш гнева и гордостта си и да му се обадиш. За да се изч**ате едно хубаво. Егати, а аз си мислех, че на мен ми плащат, за да пиша глупости!
Така. Сега обаче да видим какво казват учените хора.
Ето например една статия, публикувана на страницата на американска организация с идеална цел, която, ако се съди по името, взима спането на сериозно – Sleep Foundation. Служителите имат за своя мисия да помогнат на всеки „да получи съня, от който има нужда и който заслужава“. Гледам, че са направили падащ списък на най-често срещаните видове секс сънища. Не мога да повярвам – секс с бившия е на първо място.
Започвам да се психирам още повече и да си мисля, че може би с Хари Стайлс сме били гаджета, обаче аз не помня.
На второ място поставят секса с непознат. Има резон. Аз колко пъти съм сънувала, че някакви таксиджии ме опипват с едната ръка, докато с другата въртят геврека с другата, ехеее. Макар че, реално погледнато, аз никога не сядам на седалката до шофьора, нито пък се возя без гащи, както винаги става в тези среднощни сериали в главата ми.
Как го обясняват?
„Да сънувате, че правите секс с непознат, е индикация за здраво либидо и нормална сексуална възбуда.“ За първи път, откакто рентгеновите снимки от контролния преглед при ортопеда показаха, че счупената кост на крака ми е зараснала добре, се зарадвам, че някой друг чарк ми е наред. В случая либидото.
Под точка две в тефтерчето си отбелязвам: Да си направя рентгенография на либидото, за да се потвърди, че нищо му няма.
Преминавам към следващата статия, която избирам да повярвам, че е написана от лице с истинско медицинско образование, ако се съди по MD-то след името „Олга Окриленко“.
Тя нищо не категоризира, но за сметка на това предлага някакво обяснение защо имаме еротични сънища.
Според докторката три са основните причини:
1. Неудовлетворителен сексуален живот. Хелоу, това вече го знаем! Няма нужда да се слага пръст в раната. А и имам чувството, че всеки момент ще зазвучи отнякъде Адел от предишния си, безлюбовен период, когато всичко много ѝ тежеше.
2. Интерес или възхищение от някоя личност. Аз лично не съм сънувала досега, че Стивън Хокинг, на чийто нестандартен гений се прекланям, ми мачка гърдите. Но за всичко си има първи път, нали?
3. Сексуално влечение към някого. Като прочитам това, направо се стряскам. Значи ли това, че съм сексуално привлечена и към редакторката, и към Хари Стайлс? Ужас.
Понеже отказвам да приема толкова елементарно обяснение, а и защото продължават да ми се присънват разни хора – познати и непознати, от миналото и настоящето, живи и мъртви, известни и безизвестни, които ми докарват смущаващи, но и земетръсни среднощни оргазми, си записвам в тефтерчето: Да потърся съвет от специалист. Tête-à-Tête.
Както знаем, консултациите с психотерапевт не се покриват от медицинската осигуровка (а те най-вече би трябвало, мен ако питате, понеже народът масово е изкукал напоследък!), ще гледам да си намеря нещо по-евтиничко. Попадам на сайт, в който се продават психологически консултации на народни цени – нещо като АliExpress за хора с емоционални проблеми.
Обаждам се на посочения в сайта телефон и си уговарям среща по Zoom с психотерапевт за утре, след работа. Демек, след като сме си съскали престорено-любезно с редакторката цял ден.
– Здравейте, Мия (много ясно, че ще си сменя името). Казвам се доктор Параскева Владимирова. За какво искате да говорим днес?
– Ами аз… предполагам, че не съм мега зле. Вие сигурно се занимавате с много по-сериозни случаи: хора, които искат да скачат от десетия етаж, или да изядат децата си, такива неща…
– Няма леки и тежки случаи в психотерапията. Всички душевни проблеми са еднакво важни и сериозни, – угоднически си казва назубреното в университета Владимирова.
– О, така ли? Супер. Много успокоително. Значи, имам еротични сънища с хора, които не харесвам. Или с таксиметрови шофьори. Които също не харесвам. (пауза). Но затова пък сексът е добър.
– Мдааа, – докторката подръпва умислено коприненото шалче около врата си. На заден фон забелязвам чоропогащник, увесен на вратата на гардероба да се суши. И портрет на Зигмунд Фройд на стената. – Нека ви попитам нещо, Мия. Какви бяха взаимоотношенията с баща ви в ранното ви детство?
Мислех, че тоя тъп въпрос го задават само измислените психолози по филмите, за да се получи комичен ефект, когато лекуват пациент, който се мисли за лампион или Наполеон. Но ето че и доктор Параскева Владимирова пада в същия банален капан. Извинявам ѝ се, че имам порив на разстройство и се налага да прекъсна консултацията, но я уверявам, че, разбира се, ще се видим пак. Ще се видим, ама друг път!
Майната ѝ на психотерапията. Еротичните сънища са си напълно нормални, аз съм нормална, всичко е под контрол.
Пак изчитам статията в Cosmopolitan. Всъщност авторката може и да е права. Може би човек човек наистина трябва да се събере с бившия за едно ч**ане, за да освободи психиката си от натрупаните негативни емоции (и сексуални сънища!) и да продължи напред.
Или пък защо, вместо да се тормозя да се обаждам на бившия, не взема да се пусна на редакторката! Така де, понеже Хари Стайлс по разбираеми причини е по-недостижим…
Вижте още:
