На кафе, между другото, на обяд, в градинката, в даден момент, човек се отпуска и си признава. Схемата изглежда една и съща. Двойка са от години, живеят заедно или имат планове. Повечето са без деца, но има и родители.
Все още са млади:
Тя е на 28, 32, 39 или просто далеч от култовата критическа, организмът й си работи безотказно, изглежда добре и дори има кариера, а не работно място;
Той е готин според повечето й приятелки, не се държи неадекватно ако налети на женско събиране (човекът си знае мястото), не забравя рождения й ден, бачка здраво и винаги би предпочел да отидат някъде, вместо да виси с мъжаги пред телевизора и да гледа Шампионската лига. Поне в повечето случаи. Обаче секс няма.
Ня-ма. Понякога, за кратко, се случва около Коледа, ако не, казва Тя „… чакам Великден, но истината е, че и на мен не ми се иска много. Като правихме ремонта, ставаше някъде на два-три месеца веднъж, а ремонтът се проточи, после се нанесохме по Нова Година, празници, нагоре-надолу… Иначе сме добре, ходихме сега през уикенда във Велинград, скъсахме се да плуваме в басейна, ядохме като разпрани, супер си починахме. Даже ей сега като ти разправям, пак ми се ходи. И на двамата ни се ходи. Пълна хармония, не сме си казали една дума на въпреки! Обаче секс… Апартаментът стана супер, трябва да дойдеш, всички трябва да дойдете. Обаче! В офиса дойде един нов колега. Готин пич. С едни страхотни костюми, според мен ходи на солариум, а такива мъже много ме дразнят. Обаче! Вчера цял следобед си говорихме по скайпа, хилихме се, нищо не свърших и днес трябваше да отида малко по-рано.“
(Ужас, мисля си, вече имам седем (!) приятелки с подобен начин на живот. Какво се случва?)
Мъжката гледна точка? Нещо от типа „Разбира се, че ми се иска, просто усещам, че ти не си на такава вълна и те изчаквам. Мисля как другояче да те зарадвам. Мислех си за…“ Ето такива неща се говорят и семейният уют става все по-важен. Той наистина е грижовен и не си струва разправията заради един тъп флирт с колегата, който на всичкото отгоре накисва всички пред шефа.
Такива неща не се казват на сестрите и майките. Или на бабите, които ще натъртят, че от излизането на дядо ти от казармата чак докато стана онова с простатата… „Като не става с него, бий му шута, мъже, половината свят!“ Или: „Идете някъде само двамата, стига с тия излизания, приятелите са си приятели, вие изобщо ще правите ли семейство? Щото бебе нали знаеш как става. Човек трябва да работи за една връзка!“
А Тя си мисли, че връзката и така е ок и закачката с колегата може да стигне до секс, но няма да доведе до раздяла с гаджето/съпруга: „Сексът е като сиренето – излизам и си го намирам, някакво по мой вкус. Трудното е да намериш човека, с когото можеш да създадеш дом и семейство.“
Общи приятели, общи вещи, общи планове, общи пътувания, общи снимки и понякога общи колеги, които твърдят, че сте идеалът им за двойка.
Той? „Нищо му няма, разбира се, че не е гей, просто е уморен, не е такъв човек да тръгне да изневерява. Няма никакви жени, в офиса имат само една секретарка, супер неугледна, луничава, с провиснала коса такава, гризе си ноктите, с нос, забит в компютъра. Много добре го познавам, той не би си паднал по такава. Ако ще направи нещо, то ще е с… (вероятно бивше гадже от гимназията, със силикон, мъж гъзар и две деца, което не пропуска да му се обади за имения ден, вместо да го поздрави във фейсбук) Има си някакви интереси човекът, чете си, сега все покрай майка си и брат си се върти, те дойдоха да живеят в София… Говори ми да си купуваме вила, ей такъв е, просто… Абе не знам. Ще видим. Ще се оправи всичко.“
… Докато една вечер не реши да го изненада в офиса, защото е решил да работи до късно, а нейното кино по женски се е провалило. Докато паркира колата, дори не подозира, че след има-няма пет минути животът ще й прожектира най-стария кинохит в историята. (Внимание: в България червенокосите са екзотика, а кой да подозира, че Той редовно проверява къде другаде има лунички тази кльощава никаквица с нос, забит в компютъра).
