Това, че в ранна детска възраст момичетата превъзхождат момчетата, е мит.
Превъзхождат ни и по-нататък. Те са по-решителни, по-концентрирани, по-систематични, по-категорични, да не говорим за прага на болката! Бият ни по всички флангове, освен по начина на стареене, но за това вече има пластична хирургия. Да не говорим, че като ми алармира веднъж простатата, много важно, че изглеждам приятен, прошарен пич.
В огромна част от обкръжението ми жените са по-успелите в двойката или поне са наравно.
Вече не можеш да се скараш на жена си. Вече става скандал. Не ти и хрумва да й опалиш един зад врата, защото ще те осъди, ще ти вземе децата или хладнокръвно ще скочи и ще ти разбие носа.
Децата вече не се плашат с бащата, който ще им се скара, а с майката им, като се върне от работа.
Деспотът се прибира нервна и започва да наказва, докато мъжът й се вайка над печката и готви на три котлона. Скоро всички ще припкаме до аптеката всеки месец и единствената ни утеха ще бъдат двата дни, в които сме нервни, преди да ни дойде. Те тогава ще ни разберат, ако не са на риба.
Момчета, нека се обединим и да отвърнем на удара. Всеки да си грабва меча – кой по-голям, кой по-малък и да атакува безпощадно и до кръв. Нека им припомним кои сме, моля ви!
