Цялата ситуация започна като типична съботна вечер навън с най-близките ми приятелки. Онази конкретна вечер, докато седяхме, смеехме се и разговаряхме в популярен софийски ресторант, познати седяха наблизо и празнуваха рождения ден на своя приятел Сашо*. Те ни поканиха да се присъединим към тяхната маса за наздравица, която се превърна в няколко. После се преместихме в клуб и щом започна музиката и всички се насочиха към бара, Сашо ме хвана за ръката и ме поведе към дансинга. Докато пръстите ни да се докоснат и сплетат, това, което усещах като тихо привличане, се превърна във всепоглъщаща нужда. Чух предупредителния глас в главата си, който ми напомняше, че това е опасна територия: чувствах се, все едно в бара сме само и аз той, но всъщност бях омъжена. За първи път за повече от 10 години брак, премълчах това. Когато Сашо постави ръцете си на бедрата ми, вече усещах, че за пръв път в живота си ще изневеря.
Знаех, че това е решение, което може да разбие дори най-силните връзки.
Нямаше как да предположа, че ще спаси моята.
Може ли една афера да спаси брака ви? Е, този вид страст бях изпитвала само веднъж преди, когато за първи път срещнах мъжа, който щеше да стане мой съпруг – Дани*. Бях още първокурсничка в чуждестранен университет, когато се запознахме. Изборите ни на кариера ни бяха отвели в такива посоки, че по-голямата част от връзката ни премина от разстояние. Роднините и приятелите не ни „предписваха“ добри шансове, но всъщност сключихме брак малко след като се бяхме дипломирали. И двамата гонехме кариера и продължавахме да прекарваме голяма част от времето разделени.
Работата, интересите и приятелите ми бяха безкрайно важни за мен и със сигурност им отделях повече внимание спрямо всяка друга омъжена жена, която познавам в средата си. Същото, макар и в по-малка степен, се отнасяше и за Дани – просто за мъжете принципно е по-характерно да запазят целите, хобитата и социалните си контакти и когато са вече женени, докато при жените е по-характерно да се „потопят“ изцяло в брака и семейството. И двамата бяхме щастливи с избора си да запазим относителна автономия в рамките на връзката си, но с времето може би изгубихме границата и отношенията ни пострадаха. Работата остана на първо място от всички изброени неща. Бяхме хронично преуморени, вече имахме различна представа за хубаво прекарване на съвместно време – той искаше да забие лице глава под чадъра и да се излежава и пече на плажа, докато аз исках да обикалям, да търся нови преживявания, да виждам нови неща. И двамата се надявахме да споделим един с друг формата си на релакс, но не се получаваше. С времето изгубихме способността си да се утешаваме взаимно, да си бъдем опора и подкрепа. Опитвах се да си напомня, че той жертва времето и почивката си, защото е избрал професия, с която да помага на хората, но усещах и че една от жертвите на този негов избор е и връзката помежду ни. Колкото повече хора коментираха колко перфектен е Дани, толкова повече аз се дразнех – хвалеха го точно заради това, което ни отдалечаваше.
Сгреших, че не намерих подходящия момент кога да изговорим тази дистанция помежду си, преди тя да е станала твърде дълбока, че отношенията ни да са изцяло формални и базирани на навика.
Затова години след калаената сватба, дойде моята паралелна връзка.
Няколко дни след срещата със Сашо на онова излизане посетих парти, за което знаех, че ще присъства. Както се надявах, той ме покани да вечерям с него след това, вече в малките часове на нощта, в едно от тогава много повечето денонощни местенца в града. Говорихме с часове. Той беше жизнен. Интересуваше се от мен, а самият той беше безкрайно интригуващ. Държеше ме будна. Напомняше ми на всичко, което бях имала и изгубила с Дани. Целуна ме за довиждане, почувствах тръпки на вълнение и възбуда, съчетани с отвращение към самата себе си заради това, че постъпвам така. Прибрах се и повръщах цяла нощ. Дани отново не беше вкъщи.
Успях да се самоубедя, че пътят ми към щастие може да е само Сашо. Излязохме на още няколко срещи – едва тогава правихме секс за първи път.
Не бяхме очевидно съвпадение и не само заради факта, че аз съм омъжена. Той беше много семейно ориентиран, до голяма степен традиционалист, но без да е неприятно консервативен; не вярваше, че една двойка може да прекарва качествено време отделно един от друг, докато аз винаги съм държала на личното пространство. Може би се бях насочила към него, защото подсъзнателно представляваше точно обратното на връзката, която вече имах. Нямаше нищо общо с нито един от мъжете, които бях харесвала и преди съпруга си – не беше това, което наричат „моя тип“, макар и да не вярвам особено в този израз. Беше отдаден и грижовен.
Разбира се, в началото, фактът, че правим нещо нередно, ни носеше известна тръпка, вълнение. Преди да уталожим страстите и да погледнем истината в очите – то наистина е нередно. Не можехме да разкажем спокойно пред приятелите си какво се случва между нас. Не можехме да си кажем някои неща в очите: той на мен – че такава връзка не му е достатъчна, аз на него – че въпреки всичко случващо се, аз все още съм влюбена в съпруга си. Може да се каже, че срамът и безсрамието вървяха ръка за ръка през цялото време, докато бяхме заедно.
Година по-късно вече бях сигурна, че е крайно време да взема решение, защото начинът, по който постъпвах, отдавна не беше справедлив към никого.
Когато нещата започнаха със Сашо, бях паникьосана, че Дани ще разбере или че общ приятел ще ни види да вървим по улицата и по някакъв начин ще разбере, че сме любовници, въпреки че никога не сме проявявали чувствата си на публично място демонстративно. Но докато месеците минаваха и Дани продължаваше да не вижда и да не отразява случващото се, започнах да се ядосвам. Години наред се молих, а след това се борех за вниманието му. Сега, въпреки че все още бях влюбена в него, отступих, защото вече не смятах, че мога да спечеля тази битка. Още при прибирането му от следващата командировка, му казах, че според мен трябва да се разделим. Признах му, че има друг, но и че не той е причината за разрива между нас.
Когато се събудих на следващата сутрин, той не беше наоколо. Обади ми се по-късно през деня и ми каза „сънувах кошмар, в който ми казваш, че трябва да се разделим и има друг“. Няколко дни по-късно вече се беше изнесъл от общия ни дом, а аз започнах фазите на разкаяние и приемане.
Но докато се приспособявах към шока да живея сама за първи път в живота си, не направих нищо, за да задълбоча връзката си със Сашо. Все още прекарвахме много време заедно, правехме секс, оставаше да преспи вкъщи, но…. когато вече имахме зелена светлина пред себе си, още повече пролича до каква степен ние двамата не сме един за друг.
Аз самата исках да прекарам повече време самостоятелно, вместо да скачам в следваща връзка от семеен тип. И докато го правех, започнах да научавам, че съм… съвсем добре. Шест месеца след раздялата с Дани си спомням, че вървях по улицата и мислех за него. Изведнъж краката ми омекнаха и след секунди се озовах на тротоара, плачейки. Беше ми отнело толкова много време, за да осъзная, че съпругът ми е човек, без когото наистина мога да живея. Но със сигурност не исках.
И така, с увереността, на която Сашо ме беше научил, като ми показа колко съм ценна, бавно се върнах във връзка с Дани.
Започнахме с питие, след това с вечери и след това с уикенд. Взех това, което бях научила от Сашо и от отношението му към мен. Никакви очаквания. Вече не изисквах от Дани, не се опитвах да го променям. Реших, че ако изберем отново да сме заедно, повече няма да се поставям в ситуацията на жертва, а ще поема своите отговорности в тази връзка. И за първи път в живота си почувствах тежестта на това да съм възрастен, способен да направи точно това. Най-накрая съпругът ми каза думите, които бях чакала да чуя толкова години. Докато лежахме в леглото една вечер, преди да се върне в собствения си апартамент, се прегърнахме, и си признахме един пред друг колко много съжаляваме.
Обясних на Сашо, че съм взела окончателно решение да възстановя връзката със съпруга си, в същия парк, където за пръв път си бяхме казали, че се обичаме. Прегръщахме се, поплакахме, обещах му, че, стига той да иска, аз ще опитам винаги да му бъда приятел. Подозирах, че шансовете това да се случи наистина, са доста малки. Само че обичтва между хората не е никак предсказуема. Наскоро, няколко години след тази случка, Сашо и аз отново бяхме в прегръдките си, но този път стояхме посред бял ден на улицата заедно и прегръдката ни беше на благодарност.
За времето, откакто нашата афера приключи, ние станахме това, за което бившите любовници мечтаят, но рядко постигат – изключително близки, безусловно отдадени приятели и съмишленици. Споделяме си всички радости и терзания. Избягвам да говоря много пред Дани за това приятелство – не го крия, но просто не искам да изваждам наяве твърде често момента от връзката ни, когато аз избрах друг.
Бях си мислела, че ако по някакъв начин съчетая тях двамата, ще имам идеалния мъж. Не сгреших. Те наистина запълват празните места един на друг, защото отговаряме на различни свои потребности и емоции, когато сме заедно. Много хора в живота ми не могат да проумеят как имам пълноценни отношения и с двамата.
И така, може ли една изневяра, и то дори под формата на паралелна връзка, да се окаже полезна за брака, дори да го спаси, колкото и драматично да звучи това? Е, знам истината за себе си. Тези двама много различни мъже ме научиха какво е да бъдеш истински обичан. И на свой ред, как да обичам.
*Всички имена са променени.
Вижте още:
