Франция модернизира консервативно законодателство
В края на януари 2026 г. Франция предприе историческа стъпка в семейното си законодателство, като официално сложи край на правната концепция за "брачно задължение".
Законопроектът беше одобрен на 28 януари от Националното събрание на страната.
Засега стъпката е факт само във Франция, но правозащитниците се надяват все повече страни да се присъединят и да утвърдят концепцията.
В клаузата, добавена към френския Граждански кодекс изрично се уточнява, че "съвместното съжителство" не създава "задължение за сексуални отношения".
Целта е да се гарантира, че съгласието в брака е също толкова фундаментално, колкото и извън него.
С него ще бъдат предотвратени сексуални издевателства в рамките на браковете, а липсата на сексуални отношения вече няма да може да се използва като аргумент при развод по вина.
Понятието за "съпружески дълг" не беше изрично записано в съвременния Граждански кодекс на Франция, но се извеждаше по тълкувателен път от член 215, който задължава съпрузите към "съпружеска общност".
Според него задълженията на брачните партньори включват "уважение, вярност, подкрепа и взаимопомощ", като се посочва, че двойките се обвързват със "съвместно съжителство", без никъде изришно да се споменават сексуални ангажименти.
Произходът на идеята бракът по подразбиране да се обвързва със секс се корени в средновековното църковно право.
В съвременни бракоразводни дела обаче съдиите понякога тълкуват широко понятието "съвместно съжителство", включвайки в него и сексуалните отношения.
В нашумял правен казус от 2019 г. съдът във Версай жена беше обвинена за това, че е отказвала интимни отношения със съпруга си в продължение на години.
Тя беше призната за виновна, че е позволила отказът от секс да бъде основание за развод по вина.
Жената обаче заведе дело в Европейския съд по правата на човека, който миналата година осъди Франция за това, че допуска отказът от секс да бъде основание за развод по вина.
Новият закон има ролята главно на уточнение, като промяната е малко вероятно да окаже съществено влияние върху съдилищата.
"Като позволяваме подобно право или дълг да съществува, ние колективно даваме одобрение на система на доминация и хищническо поведение на съпруга спрямо съпругата", заяви вносителката на законопроекта, зелената депутатка Мари-Шарлот Гарен.
"Бракът не може да бъде балон, в който съгласието за секс се счита за окончателно и за цял живот", заяви тя.
Друг нашумял в медиите случай - процесът "Мазан" от 2024 г., където дрогираната и в безсъзнание Жизел Пелико е била многократно изнасилвана от мъже, поканени от съпруга ѝ, се смята за емблематичен.
Няколко обвиняеми заявиха, че са предположили нейното съгласие заради това, което съпругът ѝ им е казал.
Във Франция, както и в повечето други страни, изнасилването в брак вече е залегнало в закона, докато преди 1990 г. мъжете можеха да твърдят, че бракът предполага съгласие.
От ноември миналата година правното определение за изнасилване във Франция е разширено и включва понятието за липса на съгласие.
Преди промените изнасилването се определяше като сексуален акт, извършен с "насилие, принуда, заплаха или изненада", докато сега обхваща всеки акт, при който няма "информирано, конкретно, предварително и отменимо" съгласие. Мълчанието или липсата на реакция вече не означава съгласие, според закона.
Според проучване на IFOP, публикувано през септември 2025 г., 57% от жените са заявили, че са правили брачен секс, без да искат. При мъжете процентът е 39%.
"Това е идея, която е много дълбоко вкоренена в културата. И днес един на всеки двама французи вече е правил секс, без да иска, в контекста на двойка. Трябва да е ясно, че не задължително да правим секс. Звучи тривиално, но е много важно", заявява Гарен, която е родена през 1995 г. и е един от най-младите депутати във френския парламент.
Приет от Народното събрание, текстът сега трябва да бъде разгледан от Сената по ускорена процедура.
Ако бъде одобрен, той може да влезе в сила през следващите няколко месеца.
