Спомняте ли си един емблематичен епизод от „Сексът и градът“, в който Шарлот споделя с останалите момичетата, че има… депресирана вагина? Наскоро, когато се отдавах на гузното удоволствие да погледам отново сериала, който някога харесвах, а днес намирам за абсурден, попаднах отново на тази сцена. Бях си мислела, че в сюжета има елемент на фикция. Проучих малко темата и се оказа, че едновременно е така и не е така…
Както знаем, депресията е разстройство на настроението и тъй като вагините нямат собствени настроения, те не могат да изпаднат в депресия в менталния смисъл на думата. Състоянието се нарича така, най-вече защото се лекува с антидепресанти.
Докато сексуалната дисфункция и болката в областта на таза със сигурност могат да причинят депресия при жените, най-близкото нещо до действително депресираната вагина е вулводинията. Най-разпространената терапия срещу него съдържа антидепресанти.
Вулводинията се характеризира като хронична болка или дискомфорт във влагалището, особено в областите около отвора. Няма установена причина и може да продължи до три месеца.
Болката, свързана с вулводиния, може да бъде толкова силна, че дейности като сядане и секс могат да бъдат причинят изключително неудобство.
Вулводинията може да се появи в резултат на няколко травматични фактора, като раждане или операция. Други потенциални причини могат да са инфекция като кандидоза на вулвата, възпаление, дразнене, хормонален дисбаланс, безпокойство или неврологични дисфункции.
Още в тийнейджърските си години жените могат да развият вулводиния и тя може да се развие и по-късно в живота.
Основният симптом на вулводиния е болка и дискомфорт във вулвата, които продължават поне три месеца. Чувствителността в тази област може да се характеризира като :
Тези симптоми могат да бъдат постоянни или епизодични или могат да се появяват само при докосване на вулвата. Болката може да обхваща цялата област на вулвата или само определени части.
Мускулите и тъканите на вулвата също може да изглеждат и да се усещат леко подути, но в някои случаи може да са с нормален вид, независимо от болката.
Идеята, че вагината е достатъчно депресирана, за да ѝ бъде предписан антидепресант, се задържа и влезе в популярния лексикон чрез телевизионни предавания през 90-те години. И, да, едно от тях е това, което по-горе споменах.
Истина е, че много жени страдат от вулводиния, когато са в депресия. Мит е, че тези два проблема са задължително свързани.
Вулводинията също така може да доведе до това страдащите от нея да се чувстват депресирани. Може обаче да е и обратното, някой да е депресиран, но изобщо да не страда от вулводиния.
Това, че антидепресантите могат да лекуват някои случаи на вулводиния, не означава, че вагината страда от депресия.
Трицикличният характер на някои антидепресанти просто помага за модулиране на нервната система на пациента, което може да намали болката, усещана в областта на таза.
Много жени, които страдат от вулводиния, вярват, че ще трябва да се справят с болката и симптомите си завинаги. Някои също вярват, че болката ще им попречи да участват в сексуални дейности някога отново. И двете неща са митове.
Пациентите се диагностицират въз основа на тяхната медицинска история и на симптомите им. Лекарят може да назначи лабораторни тестове за бактериална култура, за да изключи инфекция. Лекарят може също да извърши тест с тампон, при който памучни тампони се нанасят леко около вулвата и паицентът следва да оцени нивото на изпитваната болка.
Може да се извърши и визуален преглед на вулвата. Физическите изследвания за палпиране на мускулите на тазовото дъно също могат да помогнат при диагностицирането.
Възможностите за лечение са много. Те могат да помогнат на жените да живеят с по-малко болка и симптоми и да им позволят да възобновят сексуалния си живот. Може да включват:
Вулводинията не е просто гинекологично състояние, тъй като все още няма категоричен отговор за точния ѝ причинител, а по-скоро за какви травматични стимули могат да я отключат. Лечението на вулводиния не е предназначено да се справи с нейния източник, а със симптоматиката и най-вече с болката. Поради това няма едно-единствено лечение за „депресирана вагина“, така че може да отнеме време, за да се намери правилната комбинация от възможности за лечение.
Да бъдеш сексуално активен, е лично решение и не влияе върху това дали една жена е в риск от вулводиния. Проблематично е, само ако пациентът иска да бъде сексуално активен, но е възпрепятстван от постоянната болка на вулводиния.
Вулводинията може да не означава точно, че женската полова система е в депресия, но въпреки това е сериозен медицински проблем. Пациентите, страдащи от вулводиния, могат да изпитват толкова силна болка, че дори да им е трудно да седнат на стол.
Ако изпитвате някой от симптомите, споменати по-горе, консултирайте се с гинеколога си в най-скоро време и се подгответе, че може да се наложи да посетите и други специалисти.
Вижте още:
