Казват, че три, седем и десет години били критичните за брака. Ако двойката успее да удържи на повратните моменти около тези годишнини, шансът да остане заедно завинаги нараствал. Нека бъдем честни, не са годините, поведението е.
Все повече съвсем скорошни младоженци откриват, че бракът не е онова „три дни яли, пили и се веселили“, на което са се надявали; че са прибързали – не в желанието си да създадат семейство, но в желанието да го градят един с друг. Все повече родители на средна възраст изпращат децата в университет и най-после сядат да си отдъхнат, да поразгледат картата на света и удобните самолетни билети, само за да открият, че вече нямат какво да си кажат помежду си. И докато единият сочи към Етиопия, Мароко, Северния полюс, или дори едноименната Корея, а другият е предоволен да не помръдне от уютния двор в покрайнините на Пазарджик с цигара в ъгълчето на устата и книжна шапка от любимия си жълт вестник, пропастта помежду им, изглежда, се оказва не само географска.
Ако отношението един спрямо друг куца, а сблъсъкът на характери катализира взривоопасна химична реакция, или още по-лошото – никаква, то всяка година от брака е критична. Не само онези три, седем и десет.
Някой чука на вратата по взаимно съгласие с финални документи за подпис, но само от вас зависи дали ще му отворите, или ще разпознаете коварните му стъпки отдалече и ще направите едно последно усилие да изпълните онова, което преди някакво време сте обещали на една много отегчена жена с крайно банален костюм в ритуалната зала. И ще ги пазите ли тия халки, които тогава разменихте, или ще ги хвърлите там, където е финалната дестинация на всеки пръстен, донесъл проклятие – в огньовете на Мордор.
Уловката е, че признаците на отчуждението, което предшества развода, са толкова простички, че невинаги се забелязват с просто око. Напротив, повтарят се и се задълбочават ден след ден, докато близостта изтича между пръстите. Сред тях липсват драматичните изневери и истеричните крясъци и замеряне с чинии. Ако се стигне до такива ексцесии, те са само следствие на…..
Неуважението
Понякога то граничи дори с презрение. Демонстрацията на видимо неуважение към дадени черти, навици или интереси на партньора го кара да се чувства безполезен и необичан. Може да изкриви собствената ти представа за личността му с времето, да те провокира да забравиш положителните му качества.
Неуважението се проявява в дребни жестове – присмех, подигравки, въртене на очи, язвителни реплики за нещо, което човекът до теб казва, мисли или върши. Разбира се, че е комично или дразнещо колко време прекарва той/тя пред огледалото, или как си припява стари естрадни песни, докато си мие зъбите. Но наистина ли това е най-важното, което забелязваш у него? Дребните забележки уязвяват човек и подкопават корените на комуникацията ви. Настройват го враждебно към всяко следващо нещо, което ще кажеш.
Да правиш комплименти и да полагаш активни усилия да говориш с любов, може да укрепи основата на връзката ви. По този начин, когато партньорът ти направи нещо, което неминуемо изисква да влезете в конфликт, ще можете да се справите с него по здравословен начин, вместо да бълвате омраза. Културата на признателност и респект във връзката никак не е за подценяване.
Критичността
Никой от вас не е перфектен. Това ясно. Всъщност е позитивно и желателно да си давате взаимно обратна връзка за нещата, които и двамата можете да подобрите. Когато обаче започнеш да превръщаш предполагаемите недостатъци на човек в атака срещу цялата му личност, това е видът критика, която може да нанесе сериозни щети на връзката ви. С течение на времето повтарящата се критика може да доведе до дълбоко чувство на отхвърляне и недоверие.
Начинът, по който изразяваш критиката си, също има огромно значение. „Разстройвам се, когато се прибереш късно за вечеря, защото имам чувството, че не оценяваш прекарването на време с мен и не ме приоритизираш“, звучи толкова по-конструктивно от „Винаги закъсняваш, очевидно не те интересува времето ми“.
А понякога критиката е просто излишна. С нищо не допринасяш, ако се намесваш в стила на обличане на партньора си или ревизираш начина, по който върши служебните си задължения. Подари му дреха в друг стил и цвят и похвали някое негово работно постижение, което те е впечатлило, ако държиш да изразиш позицията си и по такива теми.
Вижте още:
Отбранителните реакции
Колко често се замисляш как реагираш, когато партньорът ти те обвини в нещо? Възможно е да обмисляш внимателно неговите опасения и да ги обсъждаш спокойно с него, но може и да постъпваш по нездравословен начин, като бързаш да заемеш дефанзивна позиция и да отричаш, че ти допускаш каквито и да било грешки.
Отказът да поемаш отговорност за своите грешки или изобщо да приемаш, че е възможно да грешиш, изпраща много погрешен сигнал. Наранява човека насреща и сякаш му казва, че чувствата му не са легитимни и нямат значение.
В конфликтни моменти любителят на самозащитата проявява склонност да се представя като жертва на ситуацията, вместо да обмисли, че има риск самият той да е причинил с поведението си конфликта. Удачна стратегия е да подхождаш като страничен наблюдател или като репортер, който интервюира засегнатата страна. Задай колкото се може повече въпроси, за да откриеш разковничето на проблема, без да се обиждаш от самото му наличие. Може да се окаже, че в крайна сметка наистина ти носиш отговорност с нещо, за което дори не подозираше, че ще засегне другия. Ако е така, няма страшно да се извиниш.
Издигането на стени
Със сигурност ти е познат онзи израз „все едно говоря на стената“. Не е приятно да го чуеш по отношение на себе си, нали?
Да се правиш на глух при проблеми за разрешаване, или когато от теб се очаква да свършиш някаква неприятна задача, си е признак на емоционална недостъпност или на чист мързел. Толкова те е завладяло това, което чувстваш, че просто не успяваш да се справиш и се отдръпваш – физически, умствено и емоционално. Или пък наистина не искаш да свършиш това, за което са те помолили, но не ти се занимава да откажеш директно.
Въпреки че сигурно не възнамеряваш да разочароваш партньора си, истината е, че този механизъм за справяне може да причини много щети с течение на времето. Не само, че никога няма да разрешите конфликтите си, но партньорът ти може да се почувства несигурен, когато трябва да говори с теб по някоя по-щекотлива тема и също да започне да бяга от сериозни и важни дискусии занапред.
Опиташ ли се да намалиш или дори да елиминираш всяко от тези вредни поведения у себе си, твоят човек несъзнателно ще ти отвърне със същото. Заедно с потенциалните караници, ще минимизираш и разходите по семейни терапевти и най-вече рисковете от раздяла. И току-виж вярно вземете да заживеете щастливо до края на дните си.
Вижте още:
