Това не е разказ за драматичен любовен триъгълник, класически „менаж а троа“, в който лирическата героиня е разкъсвана между чувството за дълг и лоялност към партньора и страстта към любовника. Такива геометрични конфигурации лирическата героиня не я вълнуват в момента, но затова пък от години изпробва границите на собствената си издръжливост, опитвайки се да се бъде верен и търпелив приятел на човек със синдрома на Аспергер.
Хващам се на бас, че ако не всеки, то поне всеки втори от вас познава някого с Аспергер, само че не е наясно с това. Считате тези хора за странни и ексцентрични, а натрапчивият интерес, който проявяват към неща, неясни за вас, ги поставя в графата „бърливецът от махалата/офиса“. Защото за разлика от повечето хора с аутизъм (синдромът е част от аутистичния спектър), тези ваши познати не гледат през вас сякаш сте прозрачни, нито пък се втренчват в пералнята, докато центрофугира. Аспергерците не живеят в собствен свят. Те живеят в нашия свят, но го правят по свой начин. А това пък прави тях страшно трудни за разбиране.
След като уточнихме, че „аз“ от заглавието съм аз, Аспергер – един австрийски доктор, на когото е кръстено това специфично психично разстройство, редно е да кажа кой е „той“. Той е Ник,от Николай. (Името, разбира се, е сменено с цел да се запази самоличността на човека.)
Ник е добър човек и, разбира се, страшно умен (гледали сме „Рейнман“), знае сто езика (които е научил само от гледане на телевизия и четене на статии в интернет), има успешен частен бизнес, който му позволява да пътува много и на практика да живее където си поиска. На пръв поглед няма нищо необичайно в него. Изглежда добре, облича се стилно, ноктите му винаги са изрядно чисти, а обувките – лъснати. Обаче проявленията на странния му характер са в състояние да извадят дори най-заклетия непукист извън кожата.
Ник обича да гледа снукър.
Понякога по шест часа. Когато му кажеш, че ти е скучно и не иска ли да превключим на нещо друго – пак може спорт, но поне да тичат или плуват, той те поглежда с разочарование и донякъде съжаление. Не го казва.
Според Ник метерологичното време никога не е „подходящо“ – то е или прекалено горещо и кожата му, покрита с потенциално канцерогенни бенки, може да се повреди, или прекалено студено и затова дори през лятото ходи с чорапи.
Ник винаги вечеря между 6 без 15 и 6 часа. Ако е с други хора, които искат да вечерят, например, в 7, това не е опция. Несъобразяването с неговите часове за хранене е недопустимо!
Ник никога не изхвърля храна. Дори да е спаружен резен лимон. Веднъж експериментирах с телешко, което стана на нищо, понеже го „запечатвах“ на тигана 45, а не 5 минути. Въпреки че това не би го ял и изпосталял лагерист, Ник стоически го погълна. Храната не бивало да се разхищава.
Ник не се вози в градския транспорт. „Много хора!“
Ник не би се возил и на самолет, ако можеше да стигне пеша до Стокхолм например.
Ник не прави подаръци на домакините, които са го поканили на гости. Не защото е стиснат. Той просто не разбира повечето социални ритуали и условности. Или ако направи подарък, в неговите очи той може да е фундаментално значим в метафориченото си значение, обаче докато се хили тъпо насреща му, домакинът си мисли: „Какво, да му се не види, е това! Даже за подпирачка на книги не става, да не говорим, че не може да се пие!“.
За моя 41-и рожден ден например ми подари минатюрен пясъчен часовник. Имала съм късмет, че изобщо нещо ми е подарил, защото ако не отишъл до Jysk предния ден да си купува възглавница, щяла съм да остана без подарък, както винаги. Този път обаче вниманието му било привлечено от въпросния безполезен предмет на полицата на една сглоби-си-сам библиотечка и решил, че е точно като за мен. Какво точно му е „точното“ за мен не разбрах, както и останалите ми гости, които му хвърлиха един от онези „Поне лапад от градинката отпред да ѝ беше набрал тоя нещастник“ погледи. А в следващите два часа още повече го презряха, понеже помоли да спрем музиката (и без това не ставала!) и да пуснем на мача от Шампионската лига.
Когато е на гости, Ник изглежда и се държи така, все едно е в чакалнята на зъболекаря.
Това, което домакините трябва да знаят предварително е, че той всъщност не е смъртно отегчен, нито пък ги мрази. Просто намира вкуса за музика и смешки на останалите гости за посредствен и затова предпочита възпитано да си мълчи и да яде ядки в ъгъла.
На всички групови снимки Ник излиза като братовчеда-когото-току-що-са-пуснали-от-затвора-със-специален-режим. Понеже Ник не се усмихва. А когато се усмихва, изглежда така все едно някой го е заставил с пистолет в гърба. Когато се смее с глас пък, то е все едно, че се надсмива над трупа на своя смъртен враг. Гледката е покъртителна и всеки, който за първи път чува този смях, се сковава от ужас и се поколебава дали да не набере предварително 112.
Ник ИМА чувство за хумор. Но то си е негово. Другите не го разбират и им е трудно дори да се преструват, че им е смешно.
Това, че Ник е странен, не го прави асексуален.
Ник си пада по жени с големи гърди. И да са руси. Ако не може да има Скарлет Йохансон, поне да приличат на нея. Може да са от всяка раса, стига да имат гърди, разбира се. И да харесват филмите на Дейвид Линч и алтернативно европейско кино. А ако намират мятането на копие за най-еротичната лекоатлетическа дисциплина, вече са се класирали в топ 10 на жените, с които Ник иска да прави секс не само насън, но и наяве. Лошото в случая е, че жените от всичките му любими групи не си падат особено по Ник. А ако стане въпрос за мятане на копие, винаги питат дали има нещо общо с Брад Пит в ролята на Ахил от едноименния филм. На което Ник отговаря с „Уфффф!“.
Ник е най-лоялният човек на света.
Дори към хора, които му се качват на главата и които брутално го използват. Но също и към такива като мен, които пишат не особено ласкателни неща за него (както в случая). За което се надявам да ми прости, разбира се, понеже разчитам на това, че съм единственият му приятел, който понася странностите му вече 20 години, но към които някак се приспособих и дори се научих с лекота да обслужвам. И да, животът с някого с Аспергер може и да не безметежен като живота с някоя Златка, но на мен така ми харесва.
Между другото, жени, ако имате гърди, мислите си, че приличате, дори само в гръб, на Скарлет Йохансон и сте убедени, че можете да издържите шестчасов телевизионен маратон по снукър, значи Ник е вашият човек. Свържете се с мен и с радост ще ви дам номера му. И понеже това не е „Ергенът“, нито „Женени от пръв поглед!“ (помните ли го това тъпо реалити?), не очаквайте хонорар.
P.S. Обещавам, че на сватбеното ви пътешествие Ник няма да ви накара да ходите пеша от София до Малага.
Вижте още:
