У нас имаме навика със завидно самочувствие да се подиграваме на дебелите американци, да сочим с пръст дебеланите, които нагъват хамбургери и се забавляваме с вечната шега за мъжа на средна възраст с шкембе, питайки се в кой месец е. Тази самоувереност на фина нация, съставена от грацилни фигури, астенични хабитуси и дрехи в размер S, подредени най-отгоре в магазините обаче започва бързо да се топи пред новини като тази, че България е на пето място по затлъстели деца в Европа.По данни на световната асоциация за изследване на затлъстяването, в България има 224 898 деца в училищна възраст, които са с наднормено тегло. 58 370 са децата със затлъстяване. Това означава, че 26.20% от българските деца на възраст между 5 и 18 години са с наднормено тегло. Уау. Май американците не са толкова смешни.
Тазгодишният световният ден за борба със затлъстяването мина под мотото „Да ограничим затлъстяването сред децата“.
Всяка майка обаче знае, че нейното дете не е точно дебело. То е бузесто, сладко, готино за щипане и пухчето на мама. Гривничките по ръцете на малкото са очарователни, хамстерските бузи са „ох, на мама бузанчето“, а гънките по вратлето са чар.
Всички са наясно с последиците от излишните килограми в детска и юношеска възраст: предпоставка за отключване на диабет, сърдечно-съдови заболявания, ниско самочувствие, незадоволителен социален живот, образователни затруднения пр. Докато детето стои затворено в уюта на дома и приемащите майка и баща, всичко е наред. Когато обаче малкият/малката тръгне на училище и установи, че не може да тича бързо като другите и връстниците му се подиграват заради теглото, става ясно. Хюстън, имаме проблем. А за да може един проблем да се реши, на първо време той следва да бъде окачествен като такъв. Никой не може да се излекува от пневмония, ако отрича, че я има. Същото се отнася и до затлъстяването. Само дето никоя майка не се срамува, че детето й е с пневмония, докато наднорменото тегло у нас, подобно психичните заболявания, все още е повод за срам. Поради тази причина родителите сравнително рядко търсят помощ от лекари, диетолози и психолози, а веднъж осъзнали, че детето има проблем с килограмите, се впускат в панически действия, допускайки чести грешки.
Ето кои са най-честите от тях:
„Минаваме на спешна диета“
Това, че детето е с наднормено тегло, не означава, че трябва да се тъпче само с гречка и ябълки. Децата повече от възрастните имат нужда храната, която да консумират да е вкусна и ограничаването й до варени моркови и био просо по-скоро ще ги отврати от хранителния режим и ще ги кара да търсят вкусна храна другаде. Уви, родителите трябва да готвят повече и по-малко да дават пари за вафла в лавката.
„От утре започваш да спортуваш всеки ден“
Клише е, че любовта към спорта трябва да се възпитава, но също така е и факт. Ако едно хлапе не спортува нищо в първите си 6 години и родителите му внезапно го запишат на таекун-до, плуване и народни танци, е твърде вероятно то да приеме спортуването на акт на наказание и да го намрази. Вместо това, трябва да се търсят начини детето да се движи, без това да го затормозява – каране на колело, скейтборд, сноуборд, брейкденс, зимни кънки…Има всевъзможни активности, които могат да допаднат на децата.
„От днес таблетът ти отива в гардероба, а ти отиваш да играеш навън“
Как така от днес? Това, че децата седят пред компютрите твърде много време се повтаря ежедневно. И да, нормално е хлапетата да висят пред компютъра, защото той предлага лесно забавление. Работа на родителите е да измислят забавление, което достойно да се конкурира с всичко, което предлагат гейм конзолите и мониторите. Пикници, разходки, „Музейко“, игри на открито. Има какво.
„Знам, че имаш рожден ден, но ти не може да ядеш торта. Не мога да ти кажа точно защо“
Сигурно за първи път ще чуете, че необоснованите забрани имат по-скоро отрицателен ефект (това е ирония). Децата имат нужда от думи, от обяснения и от разбиране на нещата, а не от безплодни забрани. Никой няма да спечели от това, че хлапето няма да яде торта на рождения си ден. Здравословните навици се възпитават с усилие и говорене. Много говорене.
„Няма, миличък, не си дебел, не слушай какво говорят другите деца, не те са важни. Мама те обича“
От всички възможни зловредни, увреждащи фрази, които майките понякога казват на децата си, тази е в топ 5. Идеята, че любовта на майката, бидейки вечна и непоклатима, е единствената любов, от която детето има нужда, дава тежки дефекти в бъдещето на детето. Излишните килограми не са повод за срамуване и изолация, а знак, че нещо в начина на живот на детето не е наред и трябва да се промени. Отрицанието на очевидното от страна на родителите е патологичен начин на поведение, който има тежки последици за живота на детето.
