„На брат ми постоянно му казват, че прилича на Андрю Тейт, ама той не се радва много, защото мисли, че Андрю не е особено привлекателен.“ С мой близък дочухме този разговор в парка, преди няколко седмици, докато разхождахме заедно кучетата си. Тъкмо беше станала модерна аферата с кутията за пица. Моят човек се обърна и каза на непознатите с усмивка, че има далеч по-съществени причини приликата с Андрю Тейт да не е за гордост – като например обвиненията в сексуално насилие и трафик на хора, както и цялостното съдържание на посланията, които Тейт разпространява. Хората бяха шокирани, не толкова от информацията, колкото от факта, че непознат си позволява да се намеси в разговора им, в нашето общество все още не е особено прието това да се случва.
Всъщност тези хора не бяха фенове на Андрю Тейт, май и не бяха особено запознати с личността му. Немалко хора обаче – особено млади, особено момчета – са запленени от Тейт, намират го за харизматичен, искат да му подражават. Да ги заклеймим като „пълни идиоти“ или някое друго подобно мило определение, е лесна работа. И какво ще се промени от това? Може би по-добрата стратегия е да опитаме да разберем какво му харесват. Не е чак толкова трудно, ако излезем от кожата си и от утвърдените си с годините устоийчви представи на възрастни хора с развита ценностна система.
Твърде разпространен наратив в масовото възпитание е успехът на всяка цена. Силата. Властта.
Постигнати понякога и на всяка цена. Доминантността. Демонстрацията на сила. Криенето на емоциите, които за твърде много хора продължават да са еднозначни на слабост. В един такъв дискурс има място на Андрю Тейт. И за всякакви тейтоподобни индивиди и в родната среда, които с години наред са утвърждавани като положителни модели за мъжественост – от Кубрат Пулев до Слави Трифонов.
На пръв поглед Тейт проповядва упорит труд, решителност и онова вредно, но пропагандирано като продуктивно „no excuses“ мислене: ценности, които лесно могат да бъдат свързани с посочения модел на възпитание. Основата за тази симпатия вече е заложена в получените послания. Тийнейджърите, които са му фенове, го намират за забавен. И за еднозначен. Житейската му „философия“ не е объркваща – тя е лесна за разбиране, и съответно за следване. Не оставя място за колебания, за разсъждаване, за нюанси. Бинарният му възглед за успеха е кристално ясен – или го искаш, или не.
В момента той е задържан и чака съдебен процес за изнасилване и трафик на хора. Само че чисто комуникационно Тейт успява да обърне и това в своя полза – той отрича всички обвинения и е обещал 100 милиона долара (85 милиона паунда), за да започне благотворителна организация за мъже, изправени пред фалшиви обвинения. Колко благородно, нали? Всеки един път, когато сме проявявали съмнение към разказа на човек, пострадал от насилие, или сме казвали, че вълната #MeToo отива твърде далеч, сме постлали червения килим на децата си да одобряват такъв манталитет.
Тейт беше забранен от Twitter заради думите си, че жените трябва да „носят отговорност“ за това, че са били изнасилени. Когато казваме „пази се“, „не пий твърде много“, „облечи се по-прилично“, „не се прибирай по-тъмно“, „някой трябва да те изпрати“, „внимавай поведението ти да не се тълкува погрешно“, не правим ли същото разместване на отговорност?
Вижте още: Основният мотив за изнасилването не е сексуален
Той също така твърди, че няма да позволи на партньорката си да отиде на ваканция по женски, защото го намира за неуважително. В колко от връзките около себе си всъщност виждате примери на практика да се случва обратното? Лично аз – в около 20%, а живея в може би най-напредничавата възможна столична среда.
Пристрастието на 36-годишния към младите жени може би е сред най-смущаващите аспекти на неговата личност; той казва, че се среща главно с 19-годишни, защото може да: „остави отпечатък“ върху тях. Е, и? Ди Каприо прави приблизително същото, без да изпада в уточнения за причините си.
Тейт открито се описва сам като женомразец. И все пак ще открием стотици негови фенове, които разпалено защитават обратната теза.
И вероятно са прави за себе си, според собствените си дефиниции. Липсва представа за мизогиния, за която да съществува широк обществен консенсус и извън правозащитните среди. И понякога мачизмът се разчита като грижа и закрила.
Видеоклипове с етикет #AndrewTate в TikTok са гледани повече от 12,7 милиарда пъти. Това има значение. Тези видеоклипове са толкова мейнстрийм за съвременното младо поколение, колкото за нашето беше например „Шоуто на Слави“ и съответните му еквиваленти в различните държави. Тейт може да се представя като проповедник на култ, но той е всичко друго, но не и маргинален.
Представете си, че сте млад мъж и първият път, когато срещате Тейт, не е във вестникарска статия като тази, а по-скоро във видеоклип в YouTube, озаглавен „ПОПРАВЕТЕ УМА СИ – Мотивираща реч“. Във видеото Тейт „разкрива суровите истини“ за парите, успеха и усилията. Лесно е да се види как може да вдъхнови някой, който се чувства безсилен или объркан относно мястото си в света – такъв, какъвто го познаваме, утвърждаваме и възпроизвеждаме.
Вижте още: Самопомощ и мотивация: „Еми, не знам, брат, ти си знаеш“ в 300 страници
„Трябва да изиграете картите, които са ви раздадени“, казва Тейт. Силни, богати и харизматични – това е решението му за мъжете с физически дадености. Богати, силни и с добри връзки – това е разбирането му за „бета мъжкарите“. Посланието му е свързано с власт, а зад нея стои социалното приемане, което липсва на твърде много мъже. И той дава лесни и опасни решения за тази липса.
Тейт е Тони Монтана на TikTok, пише Саша Мистлин за The Guardian, и ми е трудно да съм по-съгласна.
Тейт също така е Саша Белия от сериала „Бригада“, който беше емблематичен за милениалите у нас и разказваше крайно романтичната история на красивото мъжко приятелство между безскрупулни мутри. Тейт е Георги и Васил Илиеви, с всичките все още съществуващи Facebook страници в памет на техните светли личности. Технологията е различна, но посланието е същото – получавате парите, получавате властта, получавате жената.
Жените се появяват на заден план в неговите видеоклипове, облечени с твърде малко дрехи и още по-малко думи. Има бързи коли, кара безотговорно, като безсмъртен на шосето, досущ като убийците при ПТП от последните години, които споделят един и същи поведенчески профил помежду си и с него. Преди да побързаме да се зарадваме, че някои от най-токсичните мъжки списания вече не съществуват на хартиен носител, е добре да помислим върху причината за това – а именно, че аудиторията им се пренесе онлайн, където посланията се разпространяват по-лесно, по-бързо, пред по-неограничена аудитория.
Тейт умее да облича мизогинията си в привлекателни думи.
Сравнявайки ролите на половете с шаха, той казва: „Кралят се движи едно поле наведнъж, а дамата може просто да прескочи дъската. Така че купонясвате в Маями – виждате всички тези мацки на лодка. За да може мъжът да се качи на тази лодка, той трябва да се движи едно поле наведнъж: той трябва да си намери добра работа, той трябва да получи кредита си правилно, той трябва да премине през всички тези глупости, етап по етап… мацка , какво ѝ трябва? Филъри за устни? Бум. Готово. Това е разликата между краля и кралицата.“ Изгледайте един произволен епизод на риалити формата „Ергенът“ и си отговорете сами – с какво неговото послание се отличава?
Може да е осъдително, но безпочвената мизогиния на Тейт и нарцисизмът на идеята „да си взимаш своето“ са привлекателни за младите мъже във време, когато съвременната култура все повече говори за привилегията на белия мъж като за безапелационен факт и при липса на съдържателен диалог по темата, младите хора могат да останат с впечатлението, че това означава изискване към тях да се чувстват виновни, да се „смалят“, а не да опитат да осигурят равни начала за онези, на които тази привилегия липсва. Вековната парадигма, утвърждаваща образа на белия мъж, не може просто да се изтрие с гумичка за една нощ и светът да е друг от утре сутрин. И не трябва. Защото не би било устойчиво и ефективно. Научаването на нови работещи модели изисква процес на отучване от старите такива. Този процес не е лесен, не е едноактен и не може да се случва по принудителен начин, а напротив – единствено чрез разбиращ и емпатичен диалог.
Извън това е необходима и надеждна, отговаряща на времето си, нова рамка за онлайн безопасност, която разпознава, че вредното съдържание идва да ви търси сега чрез вашия алгоритъм на социални медии и „лошото“ изглежда точно като „доброто“ в TikTok емисия. Социалните мрежи са място, където наистина свободата е робство, войната е мир, а невежеството е сила. Ако оставим настрана и Тейт, и мизогинията, не го ли забелязахме във всеки един аспект на темите, свързани с войната в Украйна, а преди това и с пандемията от COVID-19?
Не можем да продължаваме да си позволяваме да си затваряме очите, да се държим като „неощипани моми“ (израз, който би допаднал на Тейт!), като по-големи католици от папата…
Връстниците ми и аз не получихме никакво адекватно сексуално образование, съгласието или взаимоотношенията до гимназиална възраст, а и след това. Дотогава отдавна бяхме научили всичко от интернет, порно, списания, съученици. Случваха ни се неща, които не разбираме. Случваха ни се неща, с които не сме съгласни. Случваха ни се неща, за които вярвахме, че трябва ни да се случват. Или че трябва да ги правим. Учителите и родителите трябва да бъдат проактивни, за да изпратят ясно послание какво е взаимно уважителен секс, преди децата да получат съвсем различни по естеството си и много объркващи послания от някъде другаде.
Порастването е съпроводено с огромни обеми лична несигурност, които няма как да заличим напълно, но можем да минимизираме и да не позволяваме да се трансформират в травма, която си причиняваме сами или причиняваме на другите. Днешните деца растат в атмосферата на пандемия, рецесия и безпрецедентен информационен поток, който буквално ги задушава с разнопосочни изисквания какви да бъдат, какво да правят, какво да искат. На този фон „вземи своето, преди някой друг да го вземе“ е лесно, смилаемо и потенциално функциониращо послание. И може да бъде възприето с лека ръка, ако не даваме по-витална алтернатива. Тъжно е, че лица като Тейт, или например като Джордан Питърсън, обемат социалното пространство за обединяване на мъжки общности. Защото тези общности могат да се развиват и в положителна, здравословна и градивна за цялото общество посока. Може би сме твърде заети да „получаваме своето, преди някой друг да го вземе“, за да забележим това и да поработим над него.
*По мотиви от The Guardian.
Вижте още:
