През последните години се увеличават българките, които раждат второ дете. Твърдението е на доц. Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека при БАН. Данните сочат, че, а през 2016 година 24 185 от родените деца са втори в семейството, докато през 2013 г. вторите раждания са били 23 435.
„Увеличението е минимално, но все пак е тенденция и се отчита като процес. Докато през 90-те години това се отлагаше, сега се забелязва промяна в това отношение“, коментира доц. Димитрова.
Три и повече деца обаче остава все още се срещат рядко. Този модел у нас остава непопулярен. Само 5% от българските семейства имат три и повече деца.
Според доц. Димитрова има увеличение на раждаемостта при жените в по-късна възраст – над 35 години. Това се дължало на желанието на майките първо да градят кариера, а после семейство.
Като цяло учените отчитат нарастване на раждаемостта у нас още през 2003-2004 г., като в периода на кризата 2008-2013 г. се поддържа едно и също ниво.
„Въпреки това данните за последните години показват, че 1,5 е средният брой деца, които българката ражда. В Европейския съюз е 1,6. Така че ако ги разпределим спрямо останалите страни в ЕС, ще видим, че България е много близо до средното ниво в Европа“, разяснява още доц. Димитрова.
Макар и близко до средноевропейското ниво, това не е достатъчно за разрешаване на демографската криза.
Продължава и тенденцията българката да ражда първото си дете на 27 години.
„Възрастта плавно нараства от началото на 90-те години заради процеса на отлагане на ражданията. При нас особеното е, че 22 години е била средната възраст на нашите майки, които по времето на социализма са били в репродуктивна възраст. Ние тръгваме от тази ниска възраст и постепенно за този период от 27 години имаме нарастване на средната възраст за раждане на първо дете“, пояснява доц. Димитрова.
