Много често, решавайки да прочетем приказка за „Лека нощ“ на детето си се замисляме, кои са подходящите и кои – не чак толкова.
Чували сме, че вечер не е добре да се четат приказки тип “Червената шапчица“, където вълкът изяжда бабата, тъй като това може да породи нощни кошмари у детето. Не било добре да се четат и истории, в които има смърт или тъга, като „Малката кибритопродавачка“, например. Трябвало да внимаваме с всякакви елементи в разказа, които водят „неприятни“асоциации у децата, като нож, оръжие, гроб или смърт…
Съвсем резонно започваме да си задаваме въпроси, дали не е по- удачно да заменим тези плашещи ни символи с други- безобидни, а по някога, докато четем, направо променяме текста в по- умерен вариант без дори да се усетим.
Как, всъщност да постъпим???
Да, наистина е добре да прецизираме разказите, историите и приказките, които детето ни ще чува преди сън. Тези, които изобилстват от насилие (под каквато и да е форма), съвсем логично не са най- подходящите. Въпреки това, много съвременни автори, в желанието си да поднесат една по- „щадяща“ картина, описват живота по не съвсем адекватен начин, който кара децата да го приемат по- „захаросан“ от, колкото е.
За това: подберете вечер приказки за детето си, които не са прекалено нахлуващи или предизвикващи емоционална превъзбуда, но дори и в тях да има елементи, които не Ви допадат много, по- добре не ги видоизменяйте.
Помнете, че детето има право на собствената си история и на истините за живота такива, каквито са, а наша работа е подберем начина им на представяне и времето за тях, но най- важното е в последствие да сме на мястото на срещата, където то ще пита, мисли, понякога- страда, а друг път- ще се окрилява.
Статията е взета от сайта www.detskorazvitie.com с изричното съгласие на автора. Оригиналът на статията е публикуван тук.
Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и Българско психоаналитично пространство. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.
