Няма как да не сте ги виждали – клекнали встрани на алеята в парка или край някое улично дърво, със свалени гащи, кога клекнали, кога изправени, но задължително пикаещи (а понякога и акащи).
Това не са пияници, клошари, буйни тийнейджъри или пък някакви изтръпнали наркомани или луди бабички. Не, това са деца.
Пикаещи по всевъзможни публични места дечурлига, за които ще поговорим тук. И по-специално, за техните родители.
Нека първо уточним – има ли проблем или няма? Според масата беге родител проблем няма, защото „то е дете!“. Което явно автоматично означава, че урината му не съдържа отпадъчни вещества, а витамини, минерали и благоуханни масла.
Освен това, самият акт на пикаене на публични места не е неприличен, нито пък проява на лошо възпитание, тъй като…познахте! „То е дете!“. Иначе казано – невинно, хрисимо ангелче, неспособно на каквото и да било лошо. Затова и като се държи скандално, крещейки с пълно гърло и тръшкайки се за ужас на всички околни, родителят стои зомбиран отстрани и не вижда проблем, а осъдителните погледи на околните обяснява с „Вие ще видите един ден!“
Разбира се, има и друг аспект на свободното уриниране на деца по обществени места и то е в липсата на обществени тоалетни. В софийските паркове има максимум по една обществена тоалетна, която е на цени от по 1 лв (a някъде и по 2лв), а работното време е като на държавно учреждение. Химическите тоалетни сякаш са повече като бройка, но за сметка на това са невероятно гнусни.
Тоалетните на заведенията са алтернатива, но отново недостатъчно добра. Ако пък на детето му се припишка в метрото, какво правим? Знаете, че малките са като граната – щом се задействат, имат само няколко секунди преди да гръмнат зловещо.
Та, когато родителят чуе „пишка ми се“, трябва да е светкавично бърз и изобретателен, за да намери локация и да смъкне гащичките, преди да са подгизнали.
Това обаче са специфични и по-редки случаи. Масовата майка изпикава децата си без смут и проблеми, където й падне, и без да се хаби да търси алтернативи. В следващия момент скача на скандал, щом види куче да вдига крак на дърво.
На мен ми е еднакво неприятно да виждам както кучета, така и деца или възрастни да пикаят до дървото зад пейката, на която съм седнала в парка. Както и да се разминавам с такива по улицата. Затова и има заградени градинки за кучета, както и детски площадки.
Иска ми се обаче да имаше повече обществени тоалетни, в които да можеш да влезеш без позиви за повръщане. А най-много ми се иска да виждам и адекватни родители, които възпитават децата си с мисъл, старание и желание, а не са на принципа „ден да мине, друг да дойде“ и „всичко ще му позволя, само да мълчи там и да не ми създава излишни проблеми“.
MamaMia е отворена за всякакви мнения! Ако искате да споделите вашето виждане по темата, то чувствайте се свободни да ни пишете до: office@mamamia.bg
