Детските градини в България биват два вида – държавни и частни. Нека разгледаме поотделно плюсовете и минусите на двете учреждения.
Държавните детски градини
Ние и нашите родители не сме имали възможността да избираме между държавни и частни учреждения. Посещавали сме ясли и детски градини, които са част от държавната структура. В момента, за да може дете, навършило две години, да ходи на ясла или детска градина трябва да има минимум 10 точки, а майка му още с излизането от родилното да го запише в системата за кандидатстване в държавни учреждения.
Всяко дете получава определен брой точки, които го включват в общото класиране. Ако случайно не успее да събере достатъчно или не е изтеглено на случаен принцип си остава вкъщи, където го гледат баба, мама или леля.
Онзи ден по новините съобщиха, че България отново е с отрицателен прираст. Няма как да е с положителен, защото държавата ни не осигурява благоприятно отглеждане на нашите деца. Защо трябва да раждаме при положение, че две години след това ще трябва да се борим с още 100 наборчета за желаната ясла. И ако случайно не успее да влезе ще трябва да си остане у дома, което моментално означава, че няма да можем да се върнем на работа и няма да изкарваме пари, за да отгледаме невлязлото дете.
Ако случайно има късмет да го изтеглят и да получи така желаното място в ясла или детска градина, започват да се нижат проблем след проблем.
Децата в една група надвишават 30 броя. За тези 30 деца се грижат една учителка и една лелка. Винаги съм се чудила как се справят с тях. Понякога не мога да се оправя с двамата ми сина, а представете си, че са 15 пъти по толкова. Ужас. В никакъв случай не оправдавам тормоза върху деца и това че са 30 не означава, че трябва да ги спукаш от бой, защото тичат в стаята.
Любимата ми част от ежедневието в детската градина са „просто сополите”. Винаги има поне едно дете, на което му тече носа и още две, които кашлят като стари пушачи. Неминуемо останалите се заразяват от така наречения „не-вирус” и следващите седем дни са залостени у дома на коларгол, сироп и физиологочен разтвор. Преди седем години преоткрих физиологичния разтвор и той стана неизменна част от ежедневието ми. По този начин протичат тези четири години в детската – една седмица сред деца, две седмици на лекарства.
Друг много приятен момент от пребиваването в детската е така наречената площадка, която в повечето случаи отсъства или е постлана с добри намерения и плочник, максимум една пързалка, два-три обръча и спукана топка.
Държавните детски градини си имат и хубавите страни – евтини са, детето ти е заобиколено от много деца, навиква на ред, дисциплина и режим…
Частните детски градини
Оказва се, че при тях е почти същото само дето учат чужд език или поне претендират за това. Всяко едно частно учреждение изскача с хиляди забавления за децата ни – танци, таекуондо, хор, немски, френски, английски, японски… Присъствала съм на няколко открити урока по английски език – бих казала, че децата могат да научат повече от чужди телевизионни канали, книжки или музика.
Освен това частните градини напоследък станаха доста скъпи. Месечните им такси нарастват правопропорционално с затруднението да вкараш детето си в държавна градина.
Проблемите в частните градини са абсолютно същите като в държавните – болни деца, злобни учителки, кофти храна и малки пространства, където децата да играят.
Да, със сигурност е по-добре да имате възможност да си позволите жена, която да ви помага с гледането на децата или бабите да помагат на 100%, но няма как да се случат нещата по начина, който желаете – затова решението е единствено във вашите ръце – или бързо записвайте отрочето в системата, за да трупате точки, или отделете една крупна сума, за да научи перфектен японски, докато все още пишка в памперс.
