Има ли значение дали си по-млад родител или си по-възрастен?
Ако си от поколението Z и имаш дете - или поне си мислил за това - най-вероятно вече си чувал всичко това: "Твърде млад/а си", "Твърде несигурен си", "Трябва да си поживееш".
А ако си решил да изчакаш - тогава пък вероятно си чул вече другите реплики: "Часовникът тиктака", "Възрастта си казва думата", "Едно време хората раждали по-рано и били по-щастливи"...
Нито едното, нито другото е универсално вярно, особено в настоящето.
Милениълите и Gen Z са първите поколения родители, които правят едно нещо по по-различен начин от всички преди тях - те започнаха да говорят за родителството открито и честно.
Без героизация, без "така се прави", без преструвка, че възрастта те прави готов за родител.
Младото родителство отдавна не означава лекомислие.
Все повече млади хора избират да станат родители с ясното съзнание, че не знаят всичко, но са готови да учат. Те са адаптивни, четат, питат, съмняват се, грешат и могат да признаят, че са сгрешили.
Говорят за емоции, извиняват се на децата си и не вярват, че страхът е най-добрият възпитател.
По-зрялото родителство също не е автоматична гаранция за мъдрост.
Да имаш стабилна работа, повече опит и "подреден живот" не означава, че си готов да посрещнеш "по правилния начин" хаоса и умората, който идват с едно дете. Или с две, три, четири.
Защото детето не идва да провери дали си решил личните си драми и травми при психолога преди раждането и дали си напълно сигурен кой си.То идва - и отношенията с него показват всички нерешени в нас проблеми.
Възрастта спря да означава осъзнатост.
Милениълите и Gen Z растат в свят, в който има много повече достъп до ресурси за развитие.
За тях психичното здраве вече не е тема табу, а "работата върху себе си" не е нещо странно.
Това променя и начина, по който отглеждат децата си. Те не се стремят да бъдат перфектни родители, а достатъчно добри хора. Такива, които могат да кажат "не знам", "страх ме е", "сгреших". Това дава на децата им много по-добър шанс в живота от която и да е "правилна" възраст за раждане.
Времената се променят и отварят място за нови проблеми: битки за човешки права, войни, несправедливости, несигурност за света, в който ще растат децата ни.
Важното е, че тези деца - децата от поколение Алфа - започват да растат с усещането, че гласът им има значение и че чувствата им не са неудобни, че границите може да се поставят не със страх, а с диалог.
За нас родителите е по-трудно, но продължаваме да правим трудните, ежедневни, малки крачки, с вярата, че за по-добър свят са нужни и по-уверени и по-смели хора.
Възрастта няма значение. Значение има начинът, по който присъстваш.
Дали сме до децата си не само физически, но и емоционално. Дали сме готови да растем заедно с детето си, а не да очакваме то да се нагоди към нас.
Лошата новина е, че няма идеални времена за раждането на деца.
Добрата е, че има истински родители - и те се познават не по възрастта си, а по това дали остават, когато е трудно, и дали избират да обичат съзнателно.
Именно в това милениълите и поколението Z вече показват, че не просто наваксват, а водят.
