Темата за видео игрите и тяхното въздействие върху развиващия се мозък отдавна е сред щекотливите за родителите. Дали PlayStation-ът ще открадне невинността на вашето дете и ще го съсипе ли за години напред? Кога трябва да наложите тежкото си вето и да изключите Xbox-а? Игрите с насилие ще направят ли от детето насилник?
Първо, добрата новина: видео игрите вече не се считат за корена на всички злини, и това е мнение на научната общност. Всъщност скорошни изследвания показват, че играенето на видео игри може дори да бъде полезно за децата. Но това не значи веднага да изоставите правилата за продължителността на времето, прекарано пред екран. Вместо това, продължете да четете, за да придобиете по-пълна картина на това какво се случва с мозъците на децата, когато играят видео игри – доброто, лошото и грозното.
Възнаградителният център в мозъка светва.
Едно нещо, което никой няма да оспори, е, че видео игрите са наистина забавни – и има неврологично обяснение за това. Според д-р Оливия Грейс, клиничен психолог и специалист в The Mindful Gamer, „видео игрите активират пътища за възнаграждение, които освобождават в мозъка допамин и други химикали, които ви карат да се чувствате добре“. Но да се чувствате добре не означава непременно, че това е добре за вас. Експертът цитира тази мозъчна активност като един от основните фактори, допринасящи за пристрастяването към видео игри, „поведенческа зависимост, която оказва голямо влияние върху младежите от това поколение“. Наистина, проучване от 1998 г., публикувано в Nature, е установило, че количеството допамин, отделено по време на игра на видео игри, е сравнимо с интравенозно инжектиране на стимуланти.
Основната причина за безпокойство е, че това може да доведе до пристрастяване – особено сред тийнейджъри, чиито мозъци са настроени да търсят удоволствие, но са недоразвити в областите, отговорни за контрола на импулсите. (Което обяснява защо вашето 15-годишно дете няма проблем да играе Fortnite в продължение на пет часа без прекъсване, без да се грижи за основните човешки нужди като ядене, пиене и, дори използване на тоалетната.) Изводът? Видео игрите доставят толкова много удоволствие, че без ограничение на времето за игра, децата са изложени на риск да се пристрастят към прилива на допамин, който малко други дейности могат да осигурят.
Префронталният кортекс се активира за засилване на познавателните процеси
Когато се играят умерено, видео игрите имат някои значителни ползи за стимулиране на мозъка. Скорошен анализ на проучването за когнитивното развитие на мозъка на подрастващи установи, че редовната игра е свързана с превъзходни когнитивни резултати в области като контрол на импулсите, мултитаскинг и памет.
Научна статия, публикувана от списание Brain & Life, обяснява, че видео игрите ангажират префронталния кортекс – изпълнителния функционален център на мозъка – по начин, който е особено когнитивно изискващ и по-малко специфичен за конкретиката на задачите. Крайният резултат е упражнение за познавателните процеси, което усъвършенства множество умения едновременно, включително например обработка на информация и визуални способности.
С други думи, видео игрите могат да направят чудеса с учещия мозък и дори да направят детето ви по-умно в дългосрочен план. Все пак е важно да имате предвид, че някои игрови жанрове са определено по-малко полезни от други и, отново, времето, прекарано в игра, оказва голямо влияние върху това дали плюсовете надделяват над минусите. В същата статия се отбелязва, че мозъците на геймърите, които прекарват повече от 10 часа на ден в игра, са имали намалено сиво вещество в сравнение с контролна група, която играе по два часа на ден или по-малко.
Може да настъпят нарушения в съня.
Децата, които прекаляват с видео игрите, често страдат от безсъние и лошо качество на съня поради увеличеното излагане на синя светлина и високите нива на стимулация. Науката потвърждава, че излагането на синя светлина води до забавено освобождаване на мелатонин в мозъка, което от своя страна затруднява децата и тийнейджърите да заспят. Допълнителната стимулация, осигурена от видео игрите, също оказва голямо влияние. Проучване от 2018 г., публикувано в Sleep Science, установява, че продължителното и/или вечерно излагане на видео игри може да доведе до намаляване на общото време на сън, увеличаване на латентния период преди заспиване и модификации както на REM, така и на циклите на бавния сън – всички те са свързани с умора и краткосрочно когнитивно увреждане поради лошо качество на съня.
Обхватът на вниманието може да пострада.
Някога забелязвали ли сте как детето ви може да не помръдне от видео игра с часове наред, но не може да седи неподвижно пет минути, когато е време за домашно? Е, малко е сложно, но накратко е, че, както споменахме по-рано, видео игрите карат префронталния кортекс да се задейства на пълни обороти и това е причината за всички гореспоменати когнитивни ползи.
Недостатъкът обаче е, че децата могат дотолкова да свикнат с това ниво на сензорно въвеждане, че да започнат да го изискват. С други думи, играта е когнитивно тренировъчно упражнение, което насърчава изпълнението на много задачи едновременно, но това означава, че децата, които се занимават регулярно с базирани на действие игри, може да се окажат затруднени да функционират, когато задачата изисква особен фокус и включва значително по-малко сетивно вълнение.
Възможно е игрите на предизвикат агресивно поведение и/или пристъпи на безпокойство.
Това е сложен и относително субективен процес – а именно защото има много общо с типа игра, която играе вашето дете, и със самия характер на детето ви. Споменатото по-горе проучване не откри статистически значима връзка между игрите и агресията; обаче, децата, които имат агресивен темперамент, може да усетят тези си склонности възнаградени и подсилени от игри с насилие, чрез същия механизъм, който е отговорен за подсилването на пристрастяващото поведение. Brain & Life съобщава, че само 10 до 20 минути насилствена игра може да доведе до увеличаване на агресивните мисли – и системата за възнаграждение е една част от проблема.
Нещо повече, многобройни психологически проучвания стигат до заключението, че по-специално видео игрите с насилие предизвикват реакцията на мозъка „бий се или бягай“ – състояние на свръхвъзбуда, което може да доведе до хроничен стрес. Според статия от 2016 г., публикувана в Psychology Today, „след като се появи хроничен стрес, кръвният поток се насочва далеч от фронталния лоб към по-примитивните, по-дълбоки области, необходими за оцеляването, причинявайки увреждане на функциониране“. Най-малкото, тази реакция „бий се или бягай“ предизвиква късо съединение в мозъка и почти неутрализира ползите, които децата могат да извлекат от здравословна, умерена игра; когато се превърне в хроничен проблем, може да последват тревожност, емоционална дисрегулация и поведенчески проблеми, включително агресия.
Вижте още:
Зависимостта от видеоигри ще бъде записана като болест в регистъра на СЗО
