Какво е методът Монтесори? Въпрос, който често бива последван от зле разписан и още по-зле формулиран отговор, който не казва нищо конкретно. Педагогически метод – да, това Монтесори е. Метод, който да помогне на детето ви да достигне целия си възможен потенциал – да, Монтесори е и това. Метод, който да ви научи как да гледате и да виждате, как да слушате и да разбирате, как да промените цялото си отношение към бебето и детето – да, Монтесори също е това.
Монтесори не е свръхамбиция.
Монтесори не произвежда гении.
Монтесори не е и магическа пръчка, с която едно бебе ще се превърне в най-добрата версия на себе си, още по-малко неговите родители. Монтесори не може да ви накара да слушате повече, не може да ви накара да виждате, нито да мислите логично, не може да принуди ръката ви. Монтесори дава насоките, но всичко започва с желанието за промяна и, на първо място, с осъзнаването, че такава е необходима. Защо, обаче, ни е притрябвала промяна? Кой казва, че на децата нещо им има? „Моето дете е различно, аз знам какво правя, инстинктите ми казват всичко.“ Не, по всяка вероятност не е така. Има неща, до които не можем да достигнем сами. Тук се намесва Монтесори.
Вижте още: Коя е Мария Монтесори?
Защо избрахме метода Монтесори и защо решихме да споделим знанията си в рамките на няколко статии?
Нещо не е наред с децата – това е абсолютно очевидно.
Ако някой не забелязва това, той е или сляп, или изключително невеж. Второто е далеч по-вероятно. Децата проговарят все по-късно, прохождат все по-плахо, разчитат твърде много на родителите си за елементарни дейности и нужди, стоят вързани в количката си до третата си година, имат проблеми с адаптацията, със самостоятелността, комуникират трудно дори в по-напреднала възраст, неуверени са, самотни са, с ниско самочувствие и ниска самооценка, която води до самопринизяването им във всеки един аспект, едва говорят за проблемите си, забили са и са се свили в себе си, постоянно търсят чуждото одобрение.
Разсеяни са. Акцентът върху тази дума не може да бъде по-голям – разсеяност. Изкушаващо е да обвиниш бибероните, телефоните, таблетите, телевизорите, игровите конзоли, Instagram, YouTube, TikTok, информацията, всички безсмислени звуци и картини, които се леят от черния екран. Но бебето не се ражда с биберон в уста. Бебето не се ражда и с таблет в ръце, не то решава, че има нужда от YouTube, за да изключи мозъка си, не то решава телевизорът да е включен денонощно и от него да се лее абсурдна, ненужна информация, която служи само за едно – да го разконцентрира, да го обърка, да го бомбардира, докато малкото, все още неукрепнало мозъче не се полира, а детето има концентрацията и паметта на златна рибка.
Този „метод“ очевидно не работи и в „традиционното“ отглеждане на едно дете има нещо много гнило. Детето се нуждае от нещо ново – нещо на около 120 години, което поставя него, малкия човек, в центъра на собствения му свят – не като единствен участник в него, а като пълноправен член на едно общество, което гледа на него като на равен.
Вижте още: Какво се случва с децата, възпитани от авторитарни родители
Монтесори за нас е и среден път между отглеждането на деца в свръхстерилна и свръхзащитена среда, от една страна, и отглеждането и възпитанието на деца от свръхамбициозни родители – от друга; между разбирането за детето като нещо твърде крехко и чупливо, и желанието то да проходи по-бързо в сравнение с другите, да проговори по-бързо; между схващането, че и да не правим нищо, детето пак ще се превърне в човек, и желанието детето ни да разполага с най-модерните, най-образователните, най-технологичните приспособления и играчки. Мария Монтесори вярва, че „детето не е инертно същество, което дължи всичко научено на нас, сякаш е празен съд, който трябва да напълним“. Тя прави разграничение между ума на възрастния и ума на детето, като нарича първия съзнателен, а втория – несъзнателен. Несъзнателният ум учи, разбира, усвоява и добива впечатления чрез опита, чрез живота, но, казано най-точно, чрез живеене, и ето така ролята на родителя не бива принизена.
Родителят е неизменният помощник на детето, без когото то не би могло да разгърне потенциала си. „Детето може да извършва своята градивна функция добре само ако тази помощ е предоставена по подходящия начин“, пише Мария Монтесори в „Попиващият ум“.
Ето някои от най-важните принципи на метода Монтесори според нас, с които ще ви запознаем по-подробно в отделни статии по темата:
Уважение
Бебето не е предмет. Бебето не е неодушевено парче месо, което плаче, храни се и има нужда от смяна на пелени. Срещу вас стои истински човек, а капацитетът му за нови знания и умения далеч надхвърля вашия. И въпреки че уважението е основно за всички човешки връзки, при децата то остава на заден план, дори не съществува. Детето е статист в живота на родителите си, куфар, който се налага да носим със себе си – това не може да бъде основа за изграждането на личност, на силна индивидуалност, която е готова да посрещне света и да живее живота си така, както иска.
Наблюдение
Бебето не може да говори, но комуникира с вас постоянно – жестове, мимики, звуци. За да ги разчетете правилно обаче, е необходимо първо да наблюдавате и едва след това да реагирате. „Наблюдавайки бебето, можем да забележим леки промени в уменията му и да му осигурим средата и заниманията, които да бъдат точното предизвикателство за него“, пише Симон Дейвис в „Монтесори за бебето“. Само чрез наблюдение „откриваме и премахваме препятствията пред развитието на бебето“.
Търпение и темпо
С раждането на дете животът на родителите се променя изцяло – свободното време изчезва, разни неща отпадат, ритъмът е изцяло нов… и така трябва да бъде. За бебетата светът се върти по-бавно. Речта достига със закъснение, крехкото съзнание обработва информацията по-трудно, процесите са провлачени. Това, което се изисква от вас, е да имате търпение и да жертвате (поне за известно време) своето собствено темпо.
Вижте още: Всякаква помощ – да, само не и „Дай да подържа бебето!“
Зависимост, съдействие, самостоятелност
Бебетата са почти безпомощни. Новородената антилопа стъпва на крака почти веднага и започва да тича, при нас нещата се случват по-бавно и, както може често да изглежда, по-трудно. В началото бебето е изцяло зависимо от вас, за да оцелее. С времето тази зависимост, ако изиграете картите си правилно, се превръща в съдействие – вие работите с детето си, за да постигнете синергия, която пък в един момент преминава в последната фаза на развитие – пълна самостоятелност.
Концентрация и внимание
Свикнали сме да виждаме как децата скачат от предмет на предмет или захващат занимание след занимание и намираме това за естествено. Те обаче са напълно способни да потънат в едно занимание за дълъг период от време или да приковат вниманието си върху един единствен предмет, да го използват по предназначение и да повтарят упражнението до пълното усвояване на дадено умение. В „Усъвършенствания Монтесори метод“ Мария Монтесори заявява, че точно това е „явлението, което се очаква от малкото дете, когато е поставено в благоприятна за духовния му растеж среда“.
Оказване на помощ
Или, по-точно, неоказване на помощ. Родителите, и това е особено вярно за България, нямат търпение да помогнат, да се втурнат да спасяват, да измъкват бебето си от нещо – да наместят ръцете му, да оправят играчката му, да му подадат отново нещо, което детето току-що е хвърлило. Помагате ли обаче? Може би – по един повърхностен, моментен начин, който пречи на развитието на бебето ви, и му казва един куп ненужни неща – някой винаги ще ти помага, ти не можеш, ти не знаеш как. Привържениците на метода Монтесори обаче твърдо вярват в принципа „помогни ми да го направя сам“.
Поощрение и похвали
Детето яде, детето спи, детето се събужда, детето издава звуци – най-прости, естествени действия, които се случват автоматично, но за които детето получава „браво!“, „умното дете!“, „невероятно!“. Все така – с удивителни, патос и твърде много ентусиазъм. Думата „браво“ е най-унищожителната дума в речника ви. С „браво“, казвана за всяка ежедневна баналност, учите детето постоянно да търси одобрението ви, после одобрението на приятелите си, после одобрението на половинката си и така до безкрай. Учите го да не вярва в себе си, да бъде неуверено и недостатъчно само за себе си. „Браво“ е наркотик, към който децата се пристрастяват завинаги, а това пристрастяване започва от първия ден.
Рутина и ред
Бебетата и децата обожават реда – звучи абсолютно непонятно, но е точно така и Мария Монтесори успява да го докаже. Сигурната и защитена среда, в която детето знае какво да очаква, изграждат увереност и спокойствие, че крехкият и понякога претоварен ум има към какво да се върне, за да обработи преживяното, за да си почине, за да се скрие, ако това е необходимо. Изграждането на рутина през деня, която помага на детето да знае какво го очаква, е от изключително значение – спокойствието, дадено от нея, ще направи детето уверено, силно и самостоятелно.
Ще разгледаме всички тези теми в следващите седмици.
Вижте още:
„Извини се!“, „Не плачи!“ и още 5 масови, но вредни изисквания към децата
