Възможно ли е да изпратите детето си на училище с раница, в която има само един таблет или смартфон плюс бележник? Защо не! Нещо повече, най-вероятно така ще му е далеч по-интересно в час, ще придобие повече практически знания и ще запомни повече от уроците си.
Това става благодарение на мобилното приложение Smart Classroom AR, а за да разберем как точно работи, се връщаме на училище и влизаме в час.
Милена Иванова – старши учител по английски език, е нашият гид в потайностите на добавената реалност и ни демонстрира как работи Smart CratAR – онлайн инструментът, с който се създават упражненията за приложението.
Тя не губи излишни „минути за реклама“, а вместо това обяснява, че Smart CreatAR е изцяло на български език и не са необходими никакви свръх умения на програмист, за да го използваш пълноценно. Стъпка номер едно е логването с имейл и парола, което е точно толкова лесно, колкото влизането в която и да било социална мрежа.
Оттам нататък възможностите за интерактивно обучение са безкрайни, както ще се убедим в рамките на учебния час.
Първото, което госпожа Иванова решава да демонстрира, е как учителят създава упражнения в Smart CreatAR. Той сам определя колко трудни да са задачите и въпросите, за да са съобразени с конкретното ниво на учениците. За по-малките са „фасулските“ задачки с букви и цифри.
За батковците и каките им са по-трудните упражнения, в които преподавателят може да вкара допълнителни препятствия като подвеждащи въпроси или разсейващи елементи, които да проверят доколко внимават в час.
Всички упражнения обаче са забавни за изпълнение, защото са под формата на игра, в която се засича времето и правилните отговори. А кой не обича състезанията?
След като упражнението е готово, то веднага може да се намери по уникалния си PIN в мобилното приложение Smart Classroom AR и да се тества. За да се стартира добавената реалност, е нужен маркер – някакво изображение, което приложението разпознава. Учителят може сам да си избере подходящ такъв и да го качи, докато създава упражнението. В момента всички упражнения могат да се отворят и с универсалния маркер – корицата на ученическа книжка.
Упражненията могат да се ползват по различен начин, допълва учителката.
Те могат да се дадат като бърз тест в началото или в края на часа, да останат за домашна работа. При всички положения единственото, от което се нуждае ученикът, е смарт устройство, достъп до интернет и маркер (своя бележник).
Милена Иванова решава да създаде едно кратко упражнение от готов шаблон на момента, за да видим какъв точно е процесът. Върху виртуалната платформа веднага изникват обекти, които според приложението могат да са от полза – пиктограми на сгради, животни и хора.
Учителят може да прецени какво от тях да използва, но има и опцията да започне от нулата. Възможностите са десетки, а Милена Иванова признава, че все още не е прегледала абсолютно всички от тях. Освен това разработчиците непрекъснато добавят нови и нови обекти, от които учителите могат да имат все по-богат избор.
Доказателство за това колко леко се работи със Smart CreatAR е и фактът, че докато си говорим, само след няколко клика упражнението вече е готово и същинската работа в часа може да започне.
Тъй като все пак сме в час по английски, учителката избира не много трудно граматическо упражнение за гласните и съгласните.
Междувременно разяснява, че ако сме в час по биология, география или математика – обликът и формата на задачите ще бъде съвсем различен. Общото е, че също толкова бързо могат да бъдат създадени и направени достъпни за учениците.
Вече си мислим колко лесно може да се злоупотреби с толкова отворена към потребителите си платформа, но Милена разсейва съмненията ни. Да, всеки може да влиза в приложението и да създава съдържание, но за да станат достъпни за всички, упражненията преминават през одобрението на администраторите на приложението от „Образование 5.0″ и „Infinno“.
Така че никой шегаджия не може да мине незабелязан. При преглеждането на съдържанието и одобрението се следи и дали използваните материали не нарушават авторски права.
Госпожа Иванова е подготвила и още едно упражнение, с което да видим какви са възможностите на приложениетоSmart Classroom AR.
Тестът от десет въпроса е „сглобила“ сутринта и вече е готов за решаване от учениците. Той, както и всяко едно упражнение в системата, си има уникален PIN код. Веднъж качени и одобрени, материалите са достъпни и за други преподаватели – могат да бъдат търсени не само по предмет, клас, заглавие, но и по ключови думи: „гласни и съгласни“, „food products“, „уравнения“ и т.н.
По този начин учители по същия предмет могат да се възползват от вече готови учебни материали, които директно да вземат за уроците си. В бъдеще е съвсем възможно в учителската стая да се чуват диалози като „Ваня, имаш ли нещо за сложните съставни изречения? – Да, PIN 1234. – Мерси, Ванче, ще почерпя…“.
Още по-забавна обаче изглежда добавената реалност, в която се показва създаденият от Милена Иванова тест. За целта таблетът в ръцете й сканира съвсем реалната и скучна ученическа книжка (по-позната като бележник) и след секунди първият въпрос вече е пред очите ни в 3D формат. Има три възможни отговора.
Може би учителката леко ни е подценила – въпросите са за деца от първи клас.
Затова кликаме сравнително бързо през тях и не се замисляме много-много. Приложението обаче охлажда леко ентусиазма – имаме въпроси, на които не сме маркирали отговор. Ами сега? Смеем се, но се връщаме обратно за проверка и тогава приключваме окончателно с изпита. А уж тестът е за първолаци…
В края на учебния час обаче сме убедени, че с добавената реалност може да се учи по доста по-приятен начин. Милена Иванова посочва, че така или иначе възпитаниците й живеят с устройствата си в ръцете и са постоянно онлайн.
И в това не вижда нищо лошо. Чрез дигиталното обучение учениците й възприемат много повече практически умения, които да им послужат в живота. Те излизат от училище не с наизустени определения, а с реални умения как да използват знанията си.
Така че е доста вероятно благодарение на дигиталното образование скоро да достигнем отличниците в тестовете на PISA, а защо не и да ги задминем.
Снимки: Мира Дерменджиева
