„Просто не искам деца“ е ОК, но изведнъж чуваме и редица други супер глупави причини, които милениалите изтъкват като основателни за решението си.
Като например: „Светът е ужасно място в днешни дни“. Откъде по дяволите идва този аргумент?! Звучи като от реч на Донълд Тръмп… Кога светът не е бил ужасен? И ако приемем, че е възможно есе пак да бъде различен, какво точно очаквате да се промени?
Защото мога да ви уверя, че дори да решим проблемите с бедността по света, да преборим корупцията и да оправим съдебната система, дори да възтържествува някаква вселенска справедливост и да има хляб, пари и покрив за всички, все още ще съществуват омраза, конфликти, тъга и страдание. Това е естествено свойство на живота. Злото съществува.
Възприятията ни са тези, които ни подстрекават да вярваме, че винаги има нещо по-добро, докато всъщност най-доброто винаги е това, което се случва в настоящия момент.
Децата не струват скъпо, също така. Никога, ако имате достатъчно мисъл в главата си, няма да похарчите един тон пари, за да отгледате едно дете.
Може би ще са ви нужни средства за жилище, но най-вероятно вече живеете някъде… Едно дете няма нужда от дворец с десет спални, пет бани и басейн, за да живее нормално. То се нуждае от любов, храна и от време на време да пипа кабелите, въпреки че не му е разрешено.
Не са ви нужни 5 милиона лева, за да имате деца, честно. Знаете ли кое е наистина е скъпо? Храненето навън. Новите дрехи. Последните електронни джаджи, които ще си купите скоро. Пътуванията. Излизането всяка петък вечер. Билетите за музикални фестивали. Да, това са разходи.
Всеки път, когато 20-30 годишните заявят, че са най-бедното поколение в новата история, същите съвсем наскоро са пръснали безумни пари за вещи, весели субстанции и излишни боклуци.
И не бих нарекъл „егоистично“ решението да имаш деца. Всъщност, точно обратното е. Моментът, в който „това нещо“ излезе от тялото на човека, когото обичаш, светът автоматично се преобръща и от перспективата „дай ми“, която е движила живота ти досега, преминаваш рязко на „дай им“.
Трудно е да се обясни, но изведнъж осъзнаваш, че на излизане от вкъщи не разглеждаш характеристиките на новите слушалки, които искаш да си купиш (въпреки че имаш цели пет броя). Защото ти е важно онези хора у дома да са сити и доволни на първо място. Приоритети.
Вече не си пазаруваш всякакви джунджурии и простотии, защото така ти е скимнало. Да виждаш как лицата им грейват от новата играчка, която си донесъл у дома, струва много повече и е много по-удовлетворяващо от всякакви други егоистични удоволствия, включително и пътуванията.
Когато вие се приберете вкъщи, там ви очакват хиляди виртуални палци, сочещи нагоре, които се предполага, че ще ви усмихнат, докато се взирате в екраните.
Когато аз се прибера вкъщи, съм посрещан от най-добрия си приятел, който тича срещу мен, крещейки „тате’, защото съм най-хубавото нещо в живота му към този момент.
Не съществува самотен екзотичен остров или фестивална програма, които могат да заменят това чувство. Гарантирам.
Дъщеря ми е красива, защото е комбинация от гените на двама изключително привлекателни хора. Никога не сме си мислили, че трябва да я създадем, за да видим как ли ще изглежда. Нещата просто излязоха извън контрол в една новогодишна нощ и ето, че тя се появи.
Това, че допуснахме да има своя живот, а всеки живот е поредица от върхове и спадове, е най-малко егоистичното нещо, което можехме да направим.
Ако не й бяхме дали шанс, защото сме искали да станем номер едно в кариерите си или да пътуваме, така че профилите ни в социалните мрежи да изглеждат по-добре, това щеше да е егоизъм. Ние просто поставихме някой друг по-високо от нас самите.
Tя ще порасне и ще се превърне в невероятна, неповторима личност, защото това е нашата работа в момента. Няма нещо по-важно за майка и и за мен от това.
За жалост някои родители не мислят като нас и отглеждат същите нещастници като себе си. Но това не е наша работа.
И благодарение на всички гадни неща, които сме преживели в миналото си и които са ни формирали такива, каквито сме, тя ще се изгради като много по-интелигентен, грижовен и симпатичен човек от нас. Новите поколения винаги са по-силни. Такава е логиката на живота.
Когато казвам, че ми е мъчно за милениалите, които не желаят да имат деца, го казвам не заради изборите, които правят, благодарение на свободната си воля, а по-скоро заради обстоятелствата, които налагат тези избори.
Съвременното общество е така устроено, че изглежда нормално да смятаме себе си за твърде бедни, неспособни или незаслужаващи да имаме деца. Това не е честно. Решението дали да създадеш живот не би трябвало да има нищо общо с всичко останало извън теб, извън вътрешното ти убеждение.
В крайна сметка всичко, което виждам, са извинения отстрана на едно поколение, което отказва да се справя с неизбежните трудности в живота. Страхува се от непознатото. Oт обвързването.
Това не е защото тази нова генерация от ярки индивидуалности е по-некачествена по своята същност, защото са по-мързеливи или пък безполезни, както мнозина смятат. Не. Дължи се на факта, че се чувстват сякаш всяка надежда вече е изгубена.
Това е тъжно.
Мога да ви уверя обаче, че някои от вас ще променят убежденията си. Така работи времето. Ако сте на 23 и искате да учите изкуства, да пътувате и да профуквате по луди пари по барове, давайте.
Няма причина да не го правите. Но разберете, че на 23 все още не сте преживели някои неща, които ще ви превърнат в стабилни личности на 32.
Най-доброто нещо, което можете да направите, е да си поживеете сега. Да се насладите на вълнението от света.
Всички сме щастливци, че живеем във времена, в които медицината се е развила толкова много, че повечето болести са лечими, а технологиите ни свързват, където и да сме по света… Това е една очарователна епоха за живеене.
След време вашите деца навярно ще казват същото.
Брайън Фредерик
