Между 10 и 30% от децата са пристрастени към смартфоните

| от MamaMia |

За никой съвременен родител не е тайна, че децата трудно устояват на светещите екрани на смартфоните и таблетите. Повечето възрастни не само са наясно с това, но улавят и себе си в прекалено използване на устройствата.

И все пак, когато става дума за децата, отговорът на въпроса коя е допустимата граница за употреба, става все по-належащ.

Независимо, че притежават множество позитивни страни (търсене на информация, лесна комуникация), мобилните устройства имат и тъмна страна. Ново изследване, проведено от медицинското училище към лондонския Кралски колеж, потвърждава, че тя може да бъде дори мрачна.

През 2018 година 95% от учениците и студентите между 16 и 24-годишна възраст са притежавали смартфон.  Само 10 години по-рано – през 2008-а, едва 29% от британските тийнейджъри и младежи са имали смарт устройство. За сметка на това психическото здраве на тази група в рамките на десет години се е влошило рязко.

За това пише в The Convrsation Саманта Сон, водещ автор на първото систематично изследване, посветено на „проблематичната употреба“ на смартфоните сред децата и младите хора във Великобритания.

Според авторите „проблематична употреба“ означава такова поведение, което носи характеристиките на пристрастяване – например паникьосване, когато телефонът не е наоколо, или прекарване на твърде много време с устройството в ръка, което често може да води до проблем с комуникацията с околните.

„Въз основа на нашите изследвания, изчисляваме, че около четвърт от децата и младежите показват симптоми на проблематична употреба на смартфона“, пише Сон.

Макар че засега клинично не е потвърдена връзката между многочасовата употреба на смартфона и психическото здраве, масовите тревоги, че устройствата са пристрастяващи, нарастват.

Според Саманта Сон досегашните изследвания върху вредата от смартфоните са пълни с противоречия. Това е, защото повечето учени гледат на новите устройства общо и наблюдават основно продължителността на сесиите, назовани с думите „екранно време“. Това понятие обаче пренебрегва изучаването на начина, по който използваме технологиите. Например ясно е, че да гледаш видео, е много по-различно изживяване, отколкото да прекарваш часове наред във Facebook. Сега екипът от лондонския Кралски колеж използва друг подход.

Характеристики на пристрастяването

Саманта Сон и нейните колеги решават да анализират различни изследвания върху употребата на смартфони сред деца и тинейджъри. За да намерят поведенческо пристрастяване към смартфоните, те събират данни от 41 различни изследвания, публикувани в научни издания в Азия, Европа и Северна Америка от 2011 година насам. Чрез тях разглеждат поведението на 41 871 младежи между 11 и 24 години.

Масово се приема, че основните характеристики на поведенческото пристрастяване включват:
– неистово желание да се използва смартфона;
– прекарване на повече време пред екрана, отколкото детето е възнамерявало;
– паника при оставане без батерия;
– пренебрегване на други по-важни неща, за да се използва смартфона;
– налично мнение на странични лица, които се оплакват, че детето или подрастващият прекалява с използването на телефона;
– продължаване да се използва устройството, независимо дали уврежда други сфери на живота, включително съня или ученето;

За да може човек да бъде дефиниран като преживяващ проблематична злоупотреба със устойството, трябва да са налице поне две от изброените характеристики.

След като преглеждат изследванията, учените установяват, че между 10 и 30% от децата и подрастващите имат проблематична употреба на устройствата.

Според Сон се установява и зависимост между характеристиките на пристрастяването и все по-честото изразяване на симптоми като депресия, тревожност и проблеми със съня. Шест от седем изследвания на съня, разгледани от екипа, установяват, че децата и младежите, които прекаляват със смартфоните, спят по-зле. И все пак тези изследвания засега имат малка научна стойност, защото са в следствие на попълнени анкети и изказано лично мнение, а не на база клинична диагноза. Това означава, че има възможност участниците да увеличават или да подценяват своята зависимост.

Заключението е, че докато се появят нови медицински данни, пристрастяването към смартфона се оказва трудно доказуемо. Но независимо, че има нужда от допълнителни проучвания, вече може да се каже, че проблематичното използване на устройствата е твърде често срещано и вероятно има връзка с психично здраве у децата и младежите.

 
 


Повече информация Виж всички