Малките деца, особено на възраст от 1 до 3 годинки, са най-прекрасните същества. Комбинация от сладост, невинност, чистота и обичливост. Те не познават нашия свят, не разбират понятията ред и чистота, говорят на различен от нас език и се държат не съвсем като хората. А са като едни сладки, малки, чудни, възхитителни животинки.
Ето на кои приличат и по какво:
Радостта им, когато ни видят, е като на кученце, което посреща приятеля си човек – да, без изплезеното езиче и енергично пляскащата вляво и вдясно опашка, но със същото количество изразено щастие и блеснал поглед.
Манипулират ни като котенца, милват ни се, гушват се в нас, гледат ни с големи, влажни, кръгли очички. И често, като си получат своето, отиват да си играят, без да им трябваме. Поискаме ли да ги гушнем пак, може да ни изхъскат дори – сега си имат друга работа.
Безпомощни са като златни рибки – ако не им дадеш да се нахранят, ако не им почистиш, те няма как сами.
Могат да се „заровят“ в играчките и вещите си като малки сладки хамстерчета в трината на терариума.
Нямат никакви хигиенни навици – като едни малки пиленца или агънца акат, когато им се доака, без значение къде са, с кого са и какво правят. И добре че имат пелени на дупето, защото не можем да ги държим постоянно на двора, нали.
Когато видят красиво цветенце, са като козички – е да, няма да му се радват, като го схрускат, но ще го откъснат с палавите си пръстчета и после няма да им е ясно защо не одобряваме това.
Като малки маймунчета правят… маймунджилъци. И тези маймунджилъци са забавни, особено когато не сме твърде изморени и изнервени, за да не можем да го оценим.
Понякога са дори като тасманийски дяволчета – кипят от енергия, която избива в дивотия, тичане, скачане, бутане на всичко по пътя, придружено с непотворими неконтролируеми звуци.
Друг път на пода в магазина умеят да се мятат като пъстърви на сухо, когато им откажем да им купим пожеланото. В комбинация с мятането издават и писъци като на безпомощно броненосче.
След като са се нахранили самички – щастливо, с ръчички, въпреки че имат прибор и купа – изглеждат като симпатични доволни прасенца, за които най-важното е, че са уцелили устата си, а не как са го сторили.
Когато сме навън и се уплашат или засрамят, се крият в роклята на мама като патенце в перушината на майка си.
Бързи са като малки гепардчета, особено когато чуят „Ела тук! Какво сложи в устата си?“.
Непохватни като меченца са – изпускат и бутат, докато се опитват да хванат, спъват се и залитат, докато се опитват да ходят.
А гушкането с тях е терапевтично – като с мъничко пухкаво котенце или кученце. Защото нямаме насищане да ги галкаме, прегръщаме, цункаме, държим при себе си, чешкаме и да им се възхищаваме с пълни сърца.
Вижте още:
