Комплексите на по-малкото дете в семейството

| от Mamamia |


Никой не избира нито родителите, нито братята и сестрите си. Но както вече писахме – редът на появата на децата в семейството оказва голямо влияние върху бъдещото поведение занапред в живота.

Според психолозите дали си първородният или по-малкият в детството се отразява по-късно включително и върху начините на отработване на комплексите, свързани с житейските трудности и предизвикателства.

В предишна статия ви запознахме с травмите на първото дете в семейството, които терапевтите забелязват при сесиите си и които водят началото си от отношенията в семейството през ранното детство, от ангажиментите и ролевите модели на по-малките и по-големите.

Време е да обърнем внимание и на комплексите на по-малкото дете в семейството.

Ако сте по-малкия, знаете колко важен човек за вас през живота ви е бил, а може би и още е, по-големият ви брат или сестра. Може би си приличате, а може би не толкова, може би сте в добри отношения или пък не можете да се понасяте изобщо. Във всички случаи по-големите си остават част от вашия път, ролеви модел, който сте следвали или отричали, съзнателно или несъзнателно. И когато става дума за семейна динамика по време на терапии, тези братско-сестрински отношения винаги изникват, често под формата на „проблеми“.

Ето някои от най-често срещаните:

По-малкото дете в семейството има склонност да се сравнява с другите.

Родителите често дават за пример по-голямото дете, когато очакват от малкия някакви постижения. Възможно е с течение на годините навикът да се сравнява да се превърне в неотделима част от поведението на по-малкия. Понякога сравняването може да помогне за развиване на амбиция, борбеност и конкурентност. Но е възможно и да се превърне в пречка на развитието и дори в комплекс, който да служи като вътрешен стоп за постигане на лични цели, желания и мечти.

Сравнението с другите почти никога не работи добре в полза на психиката на сравняващия се, затова е добре да се изкорени като навик.

По-малкото дете в семейството често има нереалистична представа за себе си.

Когато растеш и гледаш как по-големия ти брат или сестра се справя с живота много по-добре от теб (просто защото е по-голям), е възможно да загубиш реалната представа за собствените си възможности. В нереалистичната представа за себе си дреме комплекс за малоценност, който лесно би минирал живота на по-малкия. Вместо да се сравняват с големите си братя и сестри, малките трябва да бъдат поощрявани да бъдат по-самостоятелни, да откриват собствените си качества и да следват личния си път.

За по-малкото дете в семейството остават „трохите“. Не буквално.

Не става дума за остатъци от храна, дрехи или играчки – по-скоро имаме предвид семейните роли. Когато се появи по-малкия, всеки от семейството вече е заел своето място. За малкия остава ролята, която никой не е искал. Малките деца в семейството често се адаптират спрямо мястото на другите. Например в семейство, в което всички членове са до някаква степен безотговорни – майката, бащата, съответно и по-големия брат или сестра, е съвсем логично по-малкото дете да поеме ролята на „разумния“, „рационалния“ и „предвидливия“. Същото се случва в семейства, в които всички се карат. По-малкото дете е възможно да заеме позицията на шегаджията, който разведрява обстановката. Тези роли остават за цял живот и може да определят кариерното развитие или изобщо социалното поведение на по-малкия брат или сестра.

Вижте още:

Първородните деца ядат по-бързо и се излагат на риск

По-малкото дете в семейството има чувството, че никой не му обръща внимание.

Те могат да се чувстват невидими, подценени или да им се струва, че им е трудно да привлекат вниманието върху себе си. Възможен е и обратният вариант: по-малките да усещат, че са най-харесвани и ценени в семейството от родителите, но това е, само защото „са по-малки“. Понеже всичко, което правят и постигат, се случва по пътя на развитие, вече изминат от по-големия брат или сестра, по-малките имат усещането, че са пренебрегвани и подценявани. По-късно това може да остане в живота с усещането за незначителност и пасивност. Ако детето израсне с убеждението, че каквото и да прави – няма значение, включително мислите, идеите и мненията му, тогава какво повече може да направи? Такъв човек е склонен да придава повече ценност на другите, отколкото на себе си и това може да определи живота му.

Как да се справим с тези проблеми?

Въпреки че далеч не всички по-малки братя и сестри превръщат детските си усещания в комплекси, все пак много може да се направи, за да се избегне чувството на фрустрация и пренебрегване, което неизбежно идва от ролята на по-малкия. Затова е важно още от най-ранна възраст в семействата да се подкрепят всички деца по равно, да се показва на всички, че имат еднаква стойност, независимо от възрастта си, да се подпомага креативността и успеха им. И да им се придават еднакви задължения, отговорности и очаквания.

Вижте още:

Разликата между първото и второто дете