Чудно е да имате на разположение бабата и/или дядото, че дори и бабите и/или дядовците на децата си, особено когато децата са повече от едно. Ето например при по-дългите ваканции, както сега, когато децата са все вкъщи, може да е доста облекчаващо да отидат за няколко дни при баба и дядо.
Мда-а, бабата и дядото. Те са подкрепа на всяко семейство… Или пък не съвсем? Да видим.
Двата най-често срещани вида баби са следните:
1) Бабата, която е готова да сготви всичко
Тази класическа баба се топи като масълце на горещ тиган, когато внучето е при нея. „Баби, искаш ли мекички, искаш ли баничка, искаш ли пирожки, искаш ли мусакичка, а кюфтенца, пържени филийки, палачинки, кифлички?“. Каквото и да иска детето, тя умее да го сготви и го готви! С много повече желание, енергия и умения от вас. А колкото повече детето яде, толкова и тя е по-щастлива. Но после? Детето си идва при вас, а бабата не е на разположение и се започва: „Искам от на баба пирожките, от на баба филийките, тези вашите не са същите, няма да ги ям!“. Или „Това е гадно! Баба не ме кара да ям такива отвратителни неща!“. Или пък просто с всяко прибиране от баба забелязвате все по-закръглената фигурка на детето…
2) Бабата, която не може да готви, но е готова да купи всичко (и дядото е същият!)
Кроасанчета, шоколадчета, вафлички, зрънчота, меденки, пастички и линзерки. Този тип баба (и дядо) уйдисват за всичко. Освен храна, секупуват и всевъзможни поискани дреболийки, които после тайно детето си пренася у вас и ето ви нови още хиляда досадни търкалящи се по пода из целия апартамент джунджурийки. А после всяко излизане навън с детето е кошмар:„Искам товаа-а… Ама баба щеше да ми го купиии… Вие сте гадниии!…“.
Е, това са горе-долу 95% от бабите. Останалите са или такива, които не искат да се занимават с внуци или такива, при които внуците пищят и не искат да ходят.
Бонус от посещението при баба и дядо:
Като детето се връща от при баба и дядо, понякога е научило някои разговорни форми като „млеко“ и „хлеб“. Тяхното значение отлично се схваща и нарочно се използва именно в диалектния вариант. Или детето ви втрещява с някои наистина нови думи като „разгеле“, „сефте“ и „бадева“. Техният смисъл то не разбира съвсем, но ги използва често и не на място.
Бонус + от посещението при баба и дядо:
Вашите родители май сега са много по-готини към вашите деца, отколкото към вас като деца навремето. И това ви дразни допълнително.
Как да редуцираме влиянието на баба и дядо
Преговаряйте с бабо-дядовата институция предварително да се съобразява с някои ваши правила, които вече сте наложили, когато детето е там. Помолете, заплашете, наградете. Със сигурност трудно ще пречупите железните възпитателни доводи на собствените си родители, но пък някои баби и дядовци са гъвкави. И въпреки че надали ще се справят отлично при следването на вашите инструкции, това не пречи все пак да опитате.
Ако все пак няма никакъв шанс за превъзпитание на бабите и дядовците, тогава не правете нищо предварително, а вземете мерки за след това. Просто когато детето, върнало се току-що от баба и дядо, спомене как „там“ е по-добре или еди-кое-си „там“ може, наречете къщата на баба и дядо „Къщата без правила“:
„Аа, в Къщата без правила баба ти позволява да вечеряш в леглото? Е, тук имаме правила и това не може.“
Ако няма как да промените бабата, поне ясно покажете разликата между там и тук. За едно дете е жизненоважно и здравословно да има граници, така че не се притеснявайте, ако не му харесват. Важно е да ги има.
