„Книги ли!? Моят син като чуе за четене и бяга надалече“, със смях отхвърля моя съседка преложението ми да заема на детето си книги от кварталнaта библиотека. Момченцето й е на 5 години и ненавижда „тъпото“ четене. Както може да се досетите, майка му също не е първа читателка и не е фен на отегчителното занимание без особена практическа стойност.
Тенденцията да не се чете на децата изглежда е доста разпространена. Което е малко странно, предвид това, че в нашия столичен квартал сме привилегировани с голямо читалище и доста сериозна библиотека. Картата за библиотеката е на символична цена, за което получавате като бонус огромен детски кът с книги за мъници на всякаква възраст – от бебета, до тийнейджъри. Много по-лесно, а и много по-евтино, е да заемаш книжка на детето, отколкото да купуваш.
Вижте още:
Впечатленията ми обаче са, че нито библиотеката, нито няколкото квартални книжарници са особено посещавани от родителите.
А когато става дума за книжки, майките пред блока говорят основно за поредицата „Магически аудио приказки“ на Дисни с фигурка и колонка. Тези приказки наистина са магически, защото явно ги няма никъде – изчерпват се от магазините за секунди и онлайн се предлагат на десетократно завишени цени.
3-годишната ми дъщеря не слуша аудио книги, защото видимо предпочита да чете, т.е да се прави че чете и да разглежда книжки – понякога по цели 15 минути. Дали защото започнахме да четем всяка вечер много отрано или просто защото й е интересно, но книжките се ценят у дома. За сметка на книгите, които са с напълно свободен достъп, досегът й до устройства е строго контролиран.
За съжаление в повечето семейства, които познавам, е точно обратното – децата имат под ръка минимум таблет, на който гледат детски, а книжките са малко или напълно липсват.
Ще кажа само, че четенето и разглеждането на книжки е единственият организиран начин, при който децата могат да получават информация плюс активно, а не пасивно, забавление. За разлика от филмчетата, които дори да са образователни, действат пасивно, при книжките информацията се получава с темпото на съответното дете. Няма как да разбереш например какво е динозавър и какъв е бил светът по времето на динозаврите, ако не го прочетеш в книга – филмчето може да предаде версия и история, но не може да ти позволи спокойно да обмислиш един толкова страшен (особено за по-малките деца) и вълнуващ свят.
Към това, искам да подчертая отново, че полезното екранно време за деца до 2 години е НУЛА, а между 2 и 5 години – не повече от един час, прекаран пред екран, заедно с родител или по-голям брат и сестра. За сметка на това при четенето или разглеждането на картинки на хартиен носител няма ограничение, стига на детето да му е интересно.
Когато говорим за четене, е добре да се знае, че всичко зависи от възрастта и възможността за съсредоточаване на съответното дете.
Родителите обаче имат ключова роля в насочването на интереса на децата на ранна възраст. Затова и е добре да използвате всеки тих и спокоен момент на детето, момент, в който то не е заето с игрите, за да насочвате вниманието му към четене или разглеждане на книжки. Имайте предвид, че децата обожават историите, но не винаги могат да седнат мирно и да слушат. Точно затова за четене се препоръчват моментите преди заспиване.
Най-лошото би било да превърнете четенето в битка за надмощие или пък да започнете насила да внушавате на детето колко би било полезно да чете. Има голяма вероятност то да намрази книгите, само защото сте го насилвали да стои кротко пред скучната книга. Изчакайте да дойде моментът, в който естественото му любопитство за четене ще се появи само. Разбира се, за тази цел е хубаво родителите да дават пример – ако детето вижда, че сядате също така да четете, вместо винаги да сте с устройство в ръката, шансът само да посегне към книгите в един момент, е много по-голям.
Някои деца умеят и искат да слушат приказки и много по-дълго, други се разсейват и отегчават доста бързо. Има деца, които най-добре слушат, докато са седнали на столчето си за хранене или докато пътуват в колата. Пробвайте да им четете, докато сте на задната седалка до тях при дълго пътуване.
Способността за съсредоточаване на децата нараства и колкото повече порастват, толкова по-дълго ще могат да задържат вниманието си върху книжките. Някои деца стават ненаситни за истории и могат да ви слушат дори по един час вечер. Все пак определяйте сами времето, което можете да отделите за четене – в крайна сметка много родители се уморяват бързо.
Когато детето влезе във възрастта за детска градина, специалистите препоръчват да четете минимум по 20 минути дневено на глас на детето си.
Когато то стане 1 клас, може да четете истории по 30 минити и повече.
Скоро мъникът ще може да чете сам. Тогава пробвайте играта да започне той да ви чете на глас, след което вие и така да се редувате.
Дали ще продължи да чете като тийнейджър и след това като възрастен, зависи от много и различни фактори. Но ако основите са дадени – шансът за това е по-голям.
Излишно е да казваме, че четящите деца имат по-богато въображение и речник, както и по-широка обща култура. Те са по-любопитни към света и развиват по-големи способности да боравят с информация. Развива се и критическото мислене, а това ще става все по-ценно в свят, владян от неуправляеми и самоволни технологии, от лъжи, неграмотност, наглост и масова дезинформация.
Вижте още:
