„Хайде да си направим трето“, си казахме тогава, „Две или три – не е голяма разликата, какво толкова може да ни изненада, вече знаем кое как е“. Така решихме и го направихме. Само дето третото дете се оказа трето и четвърто. И ето я голямата разлика. Ето какво ни изненада – не знаехме как е с близнаци!
Към двете ни момичета (на 3 и на 10 тогава) щяха да се присъединят две момчета и то едновременно. Как реагирахме с майка им – с много щастие и вълнение, че идват накуп, с малко притеснение как ще се справим и дали всичко ще е наред, с много желание и обич и за двамата.
Познатите ни реагираха от „Вие сте луди… ъъъ.. честито де, честито!“ през „Инвитро ли са?… Може така сте решили за по-сигурно, щото нали вие обичате да имате деца и да са повече…“ до „Много яко! Как ли е с близнаци!“.
И така, аз, освен че много се вълнувах и бях много щастлив, също така много се чудих по някои въпроси. Та когато срещах татковци, които бутаха двойна количка по улиците, ги спирах, извинявах се и ги питах как е с близнаци, интересно ми е, да разкажат, какво биха ме посъветвали като татко, на когото му предстои да бута двойна количка по улиците. Честно казано, вече не помня какво са ми отговаряли и дали ми е било от помощ. Защото – както става обичайно – твоят случай си е твой и едва ли прилича на тези на другите.
И ето намерените от мен изцяло на практика отговори на въпросите, които ми бяха най-чудни относно бебета-близнаци:
1) Как ще ги различаваме?
Представях си тази възможна ситуация: изкъпал съм бебетата, те си играят голички на пода и докато съм с гръб към тях, за да им взема дрехите, двамата си разменят местата – и без да подозирам, вече и самоличностите им са разменени! С някакви гривнички с надписани имената им на тях ли ще трябва да растат ли, как ли… Е, дотам не се стигна. Не само защото се оказаха разнояйчни близнаци и още от съвсем първия ден нямахме проблеми да ги различаваме – и като физиономии, и като косички, и като телосложение двамата бяха различни. Но и като характери, темпераменти, вкусове се различаваха още повече.
2) Ако съм сам с тях и реват едновременно?
Кого гушвам първо? Ами, и двамата ги взимах едновременно. Бебетата не са толкова тежки, просто внимавах как ги държа/дундуркам/пренасям и така. Пък и не се случваше често да реват едновременно – заради различните характери, темпераменти и вкусове.
3) А като съм сам с тях и трябва да ги нахраня?
Кого храня първи? А ако другият е по-гладен? Взимах шишетата, заставах между тях, гушвайки ги – така за всеки имаше по рамо за възглавничка и по ръка, която му държи шишето с мляко. Друго, което помогна е, че бързо се научиха да си държат сами шишетата. После при захранването – стоях срещу двете момчета, с паничките пред тях и едновременно с двете ръце, симетрично, им подавах лъжичките с храна. И отново помогна, че бързо се научиха да се хранят сами. Все пак при 4 деца най-големият помощник на родителите е самите деца – да са по-самостоятелни.
4) Ами ако имат различен ритъм на спане?
И докато едното спи, другото будува и обратното? Или едното иска да спи, а другото реве и го буди? И това се случваше. Но не беше толкова трудно. При възможност – едното с единия, другото – с другия родител. При невъзможност помагаше разликата в характерите – едното момче беше по-кисело, като се буди, а за другото често беше достатъчно да ти срещне погледа и да ти се усмихва, а ти да му се усмихваш обратно и си кротуваше, и си заспиваше пак.
5) Какво се прави, ако и двамата искат нещо, а има само за единия?
Все едно дали играчка, последната бисквитка, кое филмче да се гледа, каква песничка за лека нощ да се изпее. Просто ги оставях да се разбират помежду си. И винаги ми е било много интересно да ги наблюдавам как „преговарят“, как отстъпват, как търсят справедливо решение, понякога и с много смешни „аргументи“.
6) Трябва ли да се спазва неписания кодекс на обличане?
Онзи, относно еднаквите дрехи. Шегувам се, това не се питах. Беше ясно – различни дрехи, отделни торти и подаръци за рождените дни и така и правихме – все пак са отделни личности.
Та така е с близнаци от моя опит. Малко уморително, но много прекрасно!
Не знам как е при еднояйчните или при три и повече близнака. Нека някой друг да разкаже от личен опит.
