Майка на двама сина, Катрин Деренговски е сред жените, които буквално вече са пред срив заради домашното предизвикателство, наречено „дистанционно образование“. Нейният текст, публикуван в сайта ScaryMommy, призовава всички родители да бъдат по-смирени с изискванията си към децата, които така или иначе преживяват тежко факта, че трябва да учат сами от вкъщи пред компютъра – всеки ден. Ето какво пише отчаяната майка:
„Да, правилно прочетохте заглавието. Загубих цяла година в борба с децата ми относно училище и съм дотук.
Моето седемгодишно дете и аз тъкмо бяхме в разгара на нашата обичайна aсинхронична битка за деня. Държах неговото домашно за училище в ръката си. Той беше написал няколко пълни, добре обмислени изречения.
Но не би направил това сам, поне не без борба.
Бях му казала, че не е задължително да опише своя най-добър ден, както учителят е помолил, а може да опише и своя най-лош. Че може да напише каквото си иска, стига да бъдат няколко изречения.
Той възрази, че ще загази. Каза, че не се справя добре в първи клас. Избухна в сълзи, но не знаеше защо.
Това ме удари право в сърцето.
Вместо да се ядосам и да го натисна за задачата, седнах до него на бюрото в неговата детска стая, пълна със супергерои.
Казах му: „Няма да загазиш и не може да се провалиш в първи клас. Всъщност ти вече си супергерой“.
Той седна на стола за малко и ме погледна недоверчиво.
Продължих: „Знаеш ли, че няма други деца в детската история, на които да им се е налагало да правят това, което ти правиш в момента? Няма други деца в детската история, на които им се е налагало да ходят на училище от вкъщи, да седят в своята детска стая и да гледат своя учител през компютъра. Ти и твоите приятели правите история“.
Видимо сякаш тежест падна от седемгодишните рамене:
„Това какво означава?“
Обясних му, че това означава, че все още не съм оценила достатъчно добре всичките му усилия да се адаптира към тежката ситуация. Казах му, че се гордея с него и приятелите му. Че тази година всички деца правят невъзможното и се справят наистина добре.
Съжалих, че не съм му казвала това по-рано или по-често. Малка сълзица се търколи по бузата му.
Истината е, че през изминалите месеци изразявахме благодарност към всички – от медицинските лица, до продавачите в хранителните магазини – но не оценихме достатъчно усилията на децата, понесли тежестта, която поставихме върху техните рамене.
Решихме, че децата са издържливи – и те са. Но те са всъщност истинските супергерои в този целия сценарии, защото имат НУЛА контрол върху живота си и дават най-доброто от себе си, за да се адаптират всеки ден.
Затворихме лаптопа, на който синът ми учи, и прекарахме целия ден в игри.
Цялото това с пандемията се очакваше да бъде само временно, но ето че една година по-късно все още се опитваме да държим главите си над водата.
Но аз повече няма да превръщам в бойна площадка нашия дом, заради нещо, което не мога да контролирам. Нещо, от което повече няма смисъл.
Прегърнете своите малки супергерои днес! И не забравяйте да им отдадете признанието за усилията им, което отдаваме на всички останали.
