Когато имаме деца и сме си с тях у дома, и те си играят някъде отвъд погледа ни, но не и извън слуха ни, и до нас достига единствено пълна тишина… Олеле, това обикновено означава тревога! Това обикновено означава веднага да проверим какво се случва, защото вероятно се случва нещо с непредвидими последици.
Да, когато децата вдигат много шум, това ни дразни. Когато обаче децата не издават нито звук, това ни плаши.
Ето някои случки от моя личен опит, при които децата ми са си „играли“ безкрайно тихо. Дали защото им е било безкрайно интересно това, което правят, дали защото не са искали да ги хвана, но в тези ситуации съм се молил да е просто нещо, което изисква почистване, миене, метене, пране, а не нещо, което изисква тичане (така де, бързо шофиране) до Пирогов.
Скрити под масата в кухнята, дечицата бяха отворили пакет с кори за лазаня и хрупаха доволно, тихо и щастливо. Когато им ги взех, ревът беше много по-мощен от обясненията ми, че това трябва да се сготви и после да се яде. Същото се е случвало и с пакет спагети.
Дъщеря ми е на 4 и тъкмо е открила „съкровището“ калиев перманганат в банята. Решила, че е грим и започнала да си го маже около очите. Размина се без спешна помощ, само с много рев, обилно измиване с вода и зачервени очи за няколко дни. По-малката мистерия беше как детето беше намерило кутията с калиевия перманганат. По-голямата мистерия обаче беше защо майка й беше решила да „скрие“ калиевия перманганат в невиждан дотогава от детето детски несесер „Барби“.
Събудило се сутринта, момчето (на 3 г.) намира шишенце с Панадол, забравено от мен в дрехите след безсънната нощ покрай него и температурата му. Беше отворило шишето въпреки защитата срещу деца и беше изпило два пръста от сиропа. Защото освен в цвят на нещо вкусно, той е и сладък, „ухааа“! Не ни се размина – стоях с малкия три дни в Токсикологията. Всъщност – размина ни се, можеше да е по-зле. Извод – каквото и да забравите или скриете – детето (особено на възраст 2-4 години) ще го намери.
Пак момчето. Пак след сън, но следобеден. Наакало се, памперсът не побрал изаканато количество, синът ми излязъл от креватчето, забелязал, че оставя кафяви следи и се опитал, милият, сам да почисти с мокрите кърпички, но времето и усилията му стигнали само за резултат „оцветяване“ на по-голяма квадратура от стаята…
От времето, когато живеехме в къща с градина, споменът ми е за безмълвно оскубаните цветчетата на тъкмо цъфналите цветя. Почти радостно събитие на фона на горните три случки. Тогава малкото любознателно хлапе научи, че цветята само се гледат и се миришат и не е препоръчително да се дърпат, скубят и изкореняват.
А да покажат собствен стил май са се опитвали всички деца на възраст от 2 до 7 години. Така беше и при моите: ножичка – кръц, кръц – прическа. Както самоподстригване, така и подстригване на по-малкото братче/сестриче – задължително упражнение!
Всяко от децата ми – на възраст преди да има собствен телефон, е крадяло моя, свивало се в някое ъгълче, под леглото или под масата, в банята на тъмно или на друго тайно място и с треперещи от вълнение пръстчета е цъкало, слайдвало и тапвало!
Накрая, за да съм честен, ще споделя, че се е случвало понякога (макар и много рядко), да усетя, че децата в другата стая са безкрайно тихи, да се втурна да видя какво става, за Бога, и да се окаже, че просто са легнали по корем на пода и си рисуват (върху листове, не върху пода) тихичко и спокойничко… Душички!
