Национална мрежа за децата представи единадесетото издание на мониторинговия доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“ на 28 април в София. Среден 3.18 е общата оценка за работата на държавата и институциите през 2021 г. След това основните изводи и препоръки бяха дискутирани на регионални срещи в Русе, Варна, Силистра, Пловдив и Ямбол.
Специални гости на събитието бяха Елисавета Белобрадова – народен представител от „Демократична България“ и заместник-председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика, Христо Симеонов – народен представител от „Продължаваме промяната“ и член на Комисия по образованието и науката, Георги Георгиев, председател на Столичен общински съвет, д-р Таня Андреева–- съветник на министъра на здравеопазването, Саня Саранович – заместник-представител на УНИЦЕФ в България, както и експерти от министерства и държавни агенции. В представянето се включиха експерти от Национална мрежа за децата и деца от Младежка мрежа „Мегафон“.
„Вече 11 години оценяваме детските политики и за това време не помръднахме от оценка „3“.
„Миналата година Националният статистически институт изнесе стряскащи данни – детското население в България е намаляло наполовина от 1992 г. Ако имахме добри политики, това нямаше да е така. Вече трета година сме без стратегия за детето, документ, който трябва да показва какви да са тези политики, но който падна жертва на дезинформацията и пропагандата“, каза Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата.
„Има дълъг лист с наследени проблеми, които заедно трябва да решим. Предлагам да се направят серия дискусии, на които да обсъдим конкретни проблеми, като се фокусираме върху добри съществуващи практики, които да разширим на национално ниво“, коментира Саня Саранович, заместник-представител на УНИЦЕФ в България.
„Домакин на представянето на Бележник трябва да е правителството. Това е един от проблемите у нас – считаме, че не е основно задължение на държавата да защитава правата на децата, а именно тя е тази, която трябва да гарантира постигане на пълния потенциал на всяко дете и достъп до всички негови права…Моторът на промените са гражданските организации“, добави Ева Жечева, директор в дирекция „Права на детето“ към Омбудсмана на България.
„Бележник“ е единственият по рода си независим доклад, който оценява напредъка на държавните политики за деца чрез анализ, основан на факти и данни, в 9 области: Участие на децата, Благосъстояние на децата, Семейна среда и алтернативни грижи, Закрила от всички форми на насилие, Правосъдие за деца, Ранно детско развитие, Детско здраве, Образование, Спорт, Култура и свободно време. Той включва и конкретни препоръки за бъдещата работа на държавата и институциите.
Докладът е уникален с това, че е изследователски продукт, в който освен изводи и препоръки се събират статистически данни, които се отнасят до политиките за децата в деветте сфери.
Акцент в Бележник 2022 е темата за управление в криза и как се отразиха пандемията от COVID-19, политическата криза през 2021 г., социално-икономическата ситуация и войната в Украйна върху системата за социална закрила в България. Специално внимание е отделено и на Европейската детска гаранция като инструмент на Европейската комисия за изкореняване на поколенческата бедност и повишаване на благосъстоянието на децата.
Най-висока оценка за 2021 г. получи област „Образование“ – 3.65, а най-ниска – област „Спорт, отдих и свободно време“ – 2.98.
Акценти:
Област „Благосъстояние“
България е сред държавите с най-високи нива на детска бедност – всяко трето дете у нас (36.2% или 440 000 деца под 18-годишна възраст) живее в риск от бедност и социално изключване, показват данните от Бележник 2022. Сред държавите членки на ЕС единствено Румъния има по-високи нива на бедност и социално изключване сред децата (41.5%) при средно ниво за ЕС 24.2%.
1 от 10 деца живее в домакинство, в което нито един възрастен не работи, а бедността сред безработните в страната е изключително висока – 53%.
Област „Семейна среда и алтернативни грижи“
Продължиха бавните процеси на деинституционализация. Не бяха закрити последните четири големи домове от стар тип. Продължават системните проблеми, свързани с приемната грижа и осиновяването.
„Резултатите не са оптимистични и причините се крият в това, че за българското общество семейството не е ценно. За нас, експертите, първата задача е да възстановим ценността на семейните отношения през фокуса на най-добрия интерес на детето. Семейната среда е единствената, в която децата се развиват хармонично… Най-негативното е, че българската държава и институции позволиха да се поляризират родно – приемно – осиновително семейство“, каза Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на Фондация „За нашите деца“.
Област „Детско здраве“
През 2021 г. продължава да намалява броят на детските лекари в страната, е една от тревожните констатации в доклада. Общо 755 медици със специалност „Педиатрия“ са сключили договор с Националната здравноосигурителна каса за миналата година, което е със 117 по-малко в сравнение с 2020 г. Намалява и броят на детските психиатри – през миналата година броят им вече е едва 11 за цялата страна. Критичен е и недостигът на медицински сестри, като най-тревожна е ситуацията в областите Добрич и Видин.
През 2021 г. обхватът при повечето ваксини е паднал за първи път под 90%, сочат данни от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
„Зад ниската оценка на област „Детско здраве“ се крие отношението ни като общество към децата и това в каква степен не сме в състояние да разпознаваме техния интерес и да го приоритизираме….Все още нямаме детска болница, която е необходима не само за децата на София, а да бъде център, който да задава стандарти, да създава кадри и политики в детското здравеопазване. През 2021 г. нищо не се случи – всяка партия сложи детската болница като значка на ревера си, но нямаше действия. Добрата новина е, че създаването на болница е залегнало в коалиционното споразумение и се надяваме до края на годината да се направи анализ на детското здравеопазване“, каза Надежда Цекулова, директор на програма „Кампании и комуникации“ в Български хелзинкски комитет.
Област „Закрила от всички форми на насилие“
Тревожен е и фактът, че се увеличават сигналите за насилие в семейството, които са подадени на Националната телефонна линия за деца – през 2021 са получени 605 сигнала, докато през 2020 г. броят им е бил 560. Увеличение се наблюдава и при сигналите за насилие в училище – през 2020 г. са подадени 13, а през 2021 г. достигат 20.
„Проблемът с насилието трябва да има системно решение, което не е обект на една институция и на едно правителство. Трябва да станем страна с нулева търпимост към насилието – в държави, в които телесното наказание е забранено, насилието между самите деца рязко спада… Системата за закрила трябва да бъде реформирана спешно, повтаряме го от 10 години. Това означава инвестиции в хората и достатъчни на брой социални услуги, подходящи за всяко дете“, каза Мария Брестничка, директор „Развитие на мрежата“ в Национална мрежа за децата.
Автори на Бележник 2022 са 30 експерти от гражданските организации и 7 външни оценители. Чрез проведените анкети във формирането на оценките и препоръките се включиха и 160 деца, млади хора, родители и професионалисти, както и децата – „рапортьори“ от Младежка мрежа „Мегафон“.
Вижте пълния доклад ТУК.
*Национална мрежа за децата е най-голямото българско обединение на 135 граждански организации и активисти, които работят в полза на децата. Повече от 140 хиляди деца и над 76 хиляди семейства годишно получават подкрепа от нейните организации и професионалисти.
Вижте още:
Aлтернативните форми трябва да са част от лицензираната грижа за децата до 6 години
