Скоростта, с която бебето или малкото дете учи и възприема света, е, разбира се, значително по-ниска от тази на възрастните. Това обаче не означава, че детето е неспособно само да изследва средата си или да се справя с трудни ситуации. Напротив, напълно способно е, ако никой възрастен не го пришпорва и не застава на пътя му.
Често обаче намираме за по-лесно и бързо сами да свършим нещо, вместо да обясним, да покажем или да научим някого друг да го направи. Трябва обаче да си дадем сметка, че това не е помощ, точно обратното. Странно е – тази мисъл не е особено оригинална, нито пък твърде проникновена, но някак в случая с децата абсолютно убягва на твърде много хора. Когато става дума за бебе, а и за по-голямо дете, това негативно въздействие кулминира в отнемането на възможността за самостоятелно намиране на решение на даден проблем и последващото удовлетворение от постигнатото. В дългосрочен план подобни отношения могат да повлияят негативно на постигането на самостоятелност, увереност и цялостното изграждане на личността – все пак сме научили детето, че в живота му винаги ще има една магическа, божествена ръка, която ще се спуска от небето и бързо ще го избавя и от най-малките му проблеми.
Какво означава това обаче на практика, когато става дума за няколкомесечно бебе?
Да вземем за пример, че бебето ни лежи по корем и се опитва да вдигне глава и гърди, но една от ръцете му е изпъната назад, вместо напред. „Инстинктът“ веднага подсказва, че трябва някак да му помогнем, да преместим ръката му. Всъщност всичко, което се изисква от нас, е да устоим на импулса да се намесим и да оставим нещата да се случват. Да, ако се намесим, това несъмнено ще ускори постигането на целта, но ще лишим детето от възможността само да намери решение на проблема и, по-лошо, ще изпратим посланието, че не вярваме в неговите способности че някой винаги ще му помага, което пък значително ще повлияе бъдещото му развитие.
Вижте още: Офроуд с бебе из софийските улици
Отстъпете назад и просто наблюдавайте процеса. Ако устоите на изкушението да се намесите и дадете на малкия човек достатъчно време, за да се справи сам, той със сигурност ще стигне до решение. Решение, което ще му даде ново умение и по-голяма увереност, което ще го направи силно и самостоятелно. Какво искате – дете, което разчита на собствените си сили и преодолява препятствия с лекота, или дете, което е напълно зависимо от някого? Дайте му време.
Отказът ни да забавим темпото може да навреди и на способността на бебето да се концентрира.
Ето нещо, което илюстрира това: бебето ни се опитва и дори се мъчи да сграбчи закачената пред него играчка. Опитва, замахва, пропуска, друг път е на косъм да успее. Минават няколко минути. Дори минутите да се превърнат в часове, ние сме длъжни да му ги предоставим – концентрацията на бебето на този етап е твърде крехка, но ключова за цялостното му развитие. Най-добрият ви ход е да не правите нищо, да не казвате нищо, да не се намесвате. Ако детето е спокойно и не плаче, оставете го – то си е поставило задача, която ще изпълни с бебешка упоритост. Искате ли да заставате на пътя?
Да си представим друго: искаме да покажем на малкия човек гледката от прозореца и се насочваме натам, но по пътя забелязваме, че вниманието му е привлечено от картина на стената. Вместо да игнорираме това или да спрем само за няколко секунди пред нея, трябва да предоставим цялото време, от което бебето има нужда, за да разгледа тази картина. Няколко минути в тишина и спокойствие могат или да ни се сторят като цяла вечност, или можем да им се насладим заедно и да се възхищаваме на начина, по който детето изучава и попива околния свят. Това зависи от нас и от готовността и желанието ни да забавим темпото.
Според Мария Монтесори децата преминават последователно през три етапа на връзка с родителите си:
Следвайки темпото на детето, ние подпомагаме този процес и обратно – неспособността ни да забавим темпото, а понякога и липсата на желание, може да ни превърне в най-голямата пречка пред естественото развитие на детето. Бебето е започнало да пълзи и искате да отидете с него в другата стая? Вместо да го вдигнете и занесете, дайте му времето да ви последва и да измине пътя само. Докато преобличате няколкомесечното си бебе пък можете да му дадете възможност да ви помогне в избора на дрехи. Задръжте две различни бодита пред погледа му, попитайте го кое от двете предпочита и изчакайте търпеливо реакцията му. Разбира се, това ще удължи процеса по обличане значително, а и реакциите понякога са трудни за тълкуване, но по този начин започваме с крехки стъпки да учим бебето на съдействие. Проявеното търпение ще допринесе за изграждането на по-дълбока връзка, повече и по-смислени моменти заедно.
Търпението е ключов момент и във воденето на разговор с бебето.
Уверете се, че след всеки зададен от вас въпрос или изказване давате възможност на миничовека срещу вас да реагира. Необходими са няколко секунди (около 8-10 за най-малките), за да видите промяна в изражението на лицето му, помръдване на част от тялото или да чуете звук от устата му. За съжаление, колкото и логично и просто да звучи това, често ставаме свидетели на словесни атаки към малки деца, без да им се даде каквато и да е възможност да реагират.
Вижте още: Има ли изоставане при развитието на бебетата след секцио
Не на последно място, силното ни желание да сме всеотдайни и обгрижващи родители често противоречи на темпото на бебето. Бебето ни учи постоянно и получава достатъчна стимулация дори когато просто лежи близо до нас и наблюдава какво се случва около него. Лесно е обаче да забравим това и да се впуснем в една безкрайна въртележка от пеене на песни, четене на детски книжки, танцуване, говорене и всякакви други активности, защото смятаме, че бебето не е достатъчно стимулирано.
Ролята на родителя обаче не е да забавлява, а да подготви среда, в която детето само може да открие начини за опознаване, забавление и откривателство.
Веднъж превърнали се в родители, трябва не само да сме готови да пожертваме собствения си ритъм и да започнем да живеем със скоростта на детето ни, но и да си дадем сметка, че това е една нелека задача. От една страна заради, понякога, влудяващата бързина на живота в наши дни, а от друга – заради силното ни желание да предложим на детето си възможно най-много и разнообразни преживявания. Така че преди да започнем да проявяваме търпение към новия живот, не е зле да проявим такова и към самите себе си, а това означава да слезем от бързия влак възможно най-рано и да се научим да се наслаждаваме на пътешествието, вместо да се фокусираме върху финалната цел.
Още от автора:
