Всеизвестно е, че детските рани зарастват бързо. Но това не важи за онези рани и травми, нанесени от невидим и необясним семеен или външен враг, или от ситуации, които по незрим и трудно уловим начин са оставили вътрешни болки за цял живот.
„Вътрешните детски рани“ често са свързани с начина и модела на привъзване – или липсата му – в ранното детство.
„Получаваме вътрешни детски рани, когато това, от което сме имали нужда като деца, не ни е било предоставено или когато не сме се чувствали в безопасност, не сме били забелязвани или обичани“ – казва д-р Кейтлин Славенс – семеен и детски психолог от Алберта, Канада – пред сайта Parade.com.
„Тези рани остават с нас и работят на заден план невидимо в продължение на години, като могат да повлияят на начина, по който се свързваме с останалите хора“.
За съжаление незарасналите вътрешни детски рани могат да саботират взаимоотношенията ни, ако върху тях не бъде работено.
Според д-р Славенс има 6 най-често срещани вътрешни детски рани или травми, които се промъкват във взаимоотношенията ни като възрастни. Ето кои са те:
Белезите от изоставянето в ранно детство може да не оставят на мира човек и на зряла възраст.
„Ако сте претърпели емоционално или физическо изоставяне като дете, може да се страхувате от изоставяне или отхвърляне като възрастен“, казва д-р Славенс. „Във взаимоотношенията това може да се прояви като прилепчивост, прекалена зависимост или неспособност да се доверите на партньора си“.
Според психолога хората с неудовлетворени емоционални нужди в детството могат да се превърнат във възрастни, които се чувстват недостойни за получаване на грижи или внимание.
„Това може да се прояви под формата на самосаботаж, трудности при искането на помощ или емоционално затваряне“, казва д-р Славенс.
Всичко това може да навреди на романтичните и дори на платоничните отношения, които изискват демонстрирането на здравословно ниво на уязвимост.
Отхвърлянето на желанията ни като деца или като възрастни е нормална част от живота. Въпреки това хората, които в детството си са преживели хронично отхвърляне от страна на важни хора в живота си, могат да изпитват трудности по-късно в живота.
„Отхвърлянето в ранна възраст от страна на семейството, приятелите или връстниците ви прави свръхчувствителни към критиката“, казва д-р Славенс. „Това може да се прояви във взаимоотношенията под формата на отбранителност или избягване на уязвимостта, така че да не бъдем наранени“.
Прекалено високото ниво на контрол и повишената строгост могат да се сторят задушаващи за всеки, но някакво ниво на предвидимост и рутина в детството със сигурност са полезни, тъй като създават усещане за спокойствие. Обратното – хората, които рядко или изобщо никога не са знаели какво да очакват в детството си и са раснали в хаотичен дом, могат да изпаднат в позиция на свръхконтрол в зряла възраст.
„Ако сте израснали в хаос или без ред, може да се чувствате така, сякаш трябва да контролирате всичко като възрастни“, казва д-р Славенс. „Това може да създаде търкания във взаимоотношенията и партньорът ви да се почувства управляван и задушаван.“
Вижте още:
Тези детски травми са дълбоки, тъй като доверието е стълб на здравите взаимоотношения.
„Ако грижещите се за вас са предали доверието ви, може да сте пренесли тази липса в зряла възраст“, казва д-р Славенс. „Това може да се прояви като хронично недоверие, страх от предателство или проблеми с допускането до себе си на близки хора“.
Трудно е да опознаеш и да се научиш да обичаш човек, който винаги те държи на разстояние.
Всички знаем популярната мисъл, че за да се научим да обичаме, първо трябва да започнем да обичаме себе си. Е, на хората, които са израснали с рани в усещането за собствена стойности и достойнство, не им е толкова лесно в това отношение.
„Ако сте имали детство, в което сте получавали критики, а не похвали, или такова, в което единствената ви ценност е било представянето ви в сравнение с другите – това може да ви кара да се чудите къде и как се вписвате като възрастни“, казва психологът.
Според д-р Славенс раните, свързани с достойнството и чувството на собствена стойност, крият риск като възрасти да се задоволявате с малко, постоянно да се опитвате да компенсирате усещането, че не сте „достатъчно добри“ и да се впускате в нездравословни връзки, които да ви е трудно да напуснете впоследствие.
1. Опитайте се да се научите да практикувате състрадание към самия себе си.
„Говорете със себе си така, както говорите с някого, когото обичате“, съветва психологът. „Вместо да се проклинате за грешките си, осъзнайте, че правите всичко възможно и че е нормално да се развивате и учите. Това позволява създаването на безопасно вътрешно пространство за изцеление.“
2. Опитайте се да си дадете сами онова, което не сте имали в детството.
Заслужавали сте добро и спокойно детство, но ако не сте го имали, няма как да се върнете назад и да промените миналото. Вместо това отделете известно време, за да обмислите нуждите си и помислете какво би ви помогнало сега. Усещане за безопасност? Утвърждаване? Ред?
„Подарете си го на себе си сега“, съветва психологът. „Може например да е нужда от установяване на здравословни граници. Или пък признаване на постиженията ви. Или просто нуждата да си позволите почивка. Да си подарите онова, което усещате, че ви е липсвало в детството, ще ви помогне да посрещнете своите неудовлетворени нужди, така че в крайна сметка да се почувствате по-цялостни.“
3. Потърсете правилния терапевт, с когото да разговаряте.
Усещате, че имате нерешени травми от детство, с които живеете от десетилетия? Опитайте се да намерите подходящия професионалист, който да ви помогне. Не очаквайте нещата да се решат като с магическа пръчка – осмислянето и заздравяването на раните изисква време.
Терапевтът е човекът, който ще ви напътства, когато започнете да разкривате раните на вътрешното си дете в безопасна среда. Той може да помогне да видите моделите, с които сте израснали от детство, да преработите старите си чувства и да развиете по-здравословни начини на отношение към себе си и другите. Терапията не е вълшебен лек, но определено разполага с инструментите, които ще ви помогнат да прекъснете болезнените или безплодни цикли в отношенията си и да подходите към бъдещето и връзките си с по-голямо осмисляне.
